Наистина, не ви ли се струва, че вече не сме в Неапол, не сме в Европа. Не живеем ли в някое заливче на Нова Каледония и не присъствуваме на племенния съвет на човекоядци?
Но почакайте.
Тръбридж напразно се надяваше да предизвика у Нелсън отвращение към поведението на съдията Спечале. Английският кораб, който трябваше да откара нещастните свещеници, беше предоставен без особени затруднения.
А знаете ли в какво се състоеше процедурата на позорното лишаване от сан?
С клещи откъснаха кожата от тонзурите на тримата свещеници, с бръснач отрязаха месо от трите пръста, с които благославят. После ги изпратиха с английския кораб, както обикновено, на един от островите, където бяха обесени, при това от английски палач, назначен от Тръбридж по височайша заповед.
И така, всичко вървеше по план, когато на шести, в навечерието на последното писмо до Нелсън, адмирал граф де Сент Винцент, който патрулираше в Гибралтарския пролив, беше учуден да види около пет вечерта, през дъжда и мъглата, една френска ескадра, плаваща към Брест. Явно, били са промъкнали под носа на лорд Кейт. Графът преброи двадесет и четири кораба.
Той веднага написа на Нелсън за странната новина. Един от корабите му, „Хамелеон“, който се връщал от заданието, се беше оказал на пети май сутринта в самото сърце на френската флотилия. Капитан Стайл, командирът на „Хамелеон“, не обърнал внимание на обкръжаващите го кораби, като ги помислил за флота на лорд Кейт. „Хамелеон“ несъмнено щял да бъде пленен, ако един люгер (малък тримачтов кораб) не вдигнал трицветното знаме и не стрелял по него с оръдията.
Адмирал Сент Винцент не можеше да поддържа връзка с лорд Кейт поради западни вятър. Все пак графът изпрати един малък кораб, за да предаде заповедта незабавно да се присъедини към английския флот. Освен това, той изпрати друг кораб в Палермо.
Кейт предполагаше, че френската ескадра ще се насочи към Малта, а след това — към Александрия. Затова той веднага изпрати „Хамелеон“ в тези два пункта и заповяда на капитан Стайл да проявява голяма бдителност.
Граф Сент Винцент не грешеше в предположенията си: флотът, видян от „Хамелеон“ и от самия него, беше действително френски. Командваше го знаменития Брюе, когото не трябва да бъркаме с Брюес, разкъсан от снаряд при Абукир.
Флотът беше получил заповед да премине покрай лорд Кейт, да излезе от Брест, да влезе в Средиземно море и да спре в Тулон, където да чака заповед от Директорията.
А заповедите бяха извънредно важни. Директорията, изплашена от успехите на австрийците и руснаците в Италия, които я бяха накарали да отзове Макдоналд от Неапол, възлагаше всичките си надежди на Бонапарт. Писмото, което адмирал Брюе трябваше да получи в Тулон, а после да предаде на главнокомандуващия египетската армия, гласеше следното:
„До генерал Бонапарт, главнокомандуващ на Източната армия.
Париж 26 май 1799 година.
Гражданино, генерал,
Необичайните усилия на Австрия и Русия и сериозният, почти страшен развой на войната, изискват от републиката да съсредоточи всичките си сили. Затова Директорията заповяда на адмирал Брюе да употреби всички средства, за да овладее Средиземно море, да отпътува за Египет, да вземе оттам френската армия и да я върне във Франция. Поръчано му е да се договори с Вас за това. Помислете, гражданино генерал, можете ли да оставите в Египет част от нашите сили, без да ги изложите на опасност. Директорията Ви дава право в този случаи да възложите командуването на оставения гарнизон на този от Вашите офицери, когото сметнете за най-достоен.
Директорията с радост ще Ви види начело на републиканските армии, които вие така блестящо командвахте до днес.“
Отдолу стояха подписите на Треляр, Ларевериер, Лепо и Барас. Като премина Гибралтарския пролив, адмирал Брюе се отправи към Тулон, за да получи това писмо и последните заповеди на правителството.
И така, граф Сент Винцент не беше сгрешил, когато писа на лорд Нелсън, че местоназначението на френския флот ще бъде вероятно Малта или Александрия.
Но Фердинанд, който не притежаваше стратегическия талант на английския адмирал, незабавно напусна двореца в Фикуца, където му донесоха копие от писмото на графа до Нелсън. Обзет от страх, той побягна в Палермо, без да се съмнява нито за миг, че Франция е заета само с неговата персона, и е изпратила този флот, за да завладее Сицилия.
Той повика верният си приятел херцог Чирчело и колкото голямо да беше отвращението му към перото и хартията, написа следната прокламация, която издаваше тревогата му, предизвикана от лошите известия.
Ето я:
„Фердинанд по Божия милост крал на Двете Сицилии и Йерусалим, инфант на Испания, херцог на Парма, Пияченца и Кастро, велик принц на Тоскана,
Мои верни и възлюбени поданици!
Нашите врагове, враговете на светата религия, следователно, на всяко порядъчно правителство, французите, притискани от всички страни, предприемат последен опит.
Деветнадесет кораба и няколко фрегати, последните останки от миналото им морско могъщество, излязоха от пристанището на Брест и влязоха в Средиземно море.
Те, може би, искат да разкъсат блокадата на Малта и вероятно се залъгват с надеждата, че ще могат безнаказано да достигнат Египет, преди страшните и винаги победоносните английски ескадри да успеят да ги настигнат. Напразно! Преследват ги повече от тридесет британски кораба, без да броим турската и руската ескадри, които пристигат от Адриатика. Всичко обещава, че тези разбойници французите още веднъж ще понесат наказание за този опит, колкото дързък, толкова и безнадежден.
Може би, минавайки покрай бреговете на Сицилия, те ще се осмелят да предприемат някакво неочаквано нападение против нас или, подтиквани от англичаните или от попътния вятър, ще поискат да завладеят със сила входа към пристанище или някои остров. Затова се обръщам към вас, мои скъпи, мои възлюбени поданици, мои храбри и благочестиви сицилийци! Ето случай да докажете вашата преданост. Бъдете бдителни, наблюдавайте морето и щом се появи някой вражески кораб веднага се въоръжете и спрете нападението или десанта, на който би дръзнал да се реши този жесток разрушител, този ненаситен враг, както сте правили винаги при варварски нашествия. Помислете си, та нали французите са още по- жадни за грабеж и сто пъти по-безчовечни от варварите! Военните кораби, редовната войска и гражданското опълчение със своите началници ще побързат заедно с вас да защитят нашите територии и ако врагът се осмели да дебаркира, ще опита за втори път мъжеството на храбрия сицилийски народ.
Докажете, че сте достойни за своите предшественици и нека французите намерят гроба си на нашия остров.
Ако вашите предци са се били толкова мъжествено за далечния крал, то с какво мъжество и плам ще се сражавате вие за своя крал, — какво говоря! — за своя баща, който се намира сред вас и заставайки начело, първи ще влезе в бой, за да защити вашата нежна майка и семейството й, което се уповава на вашата вярност, на нашата свята религия, на нашата собственост, на вашите бащи, майки, мъже и синове! Погледнете нещастното ми кралство на континента! Ще видите какви престъпления вършат там французите и във вас ще се разгори свещена ярост. Сама религията, макар че е най-големият враг на кръвопролитията, ви заповядва да вземете оръжието и да отблъснете хищния и гнусен неприятел, който не се задоволи с опустошаването на почти цяла Европа, но се осмели да посегне и на светейшия наместник на Исус Христос, като го отведе пленник във Франция. Не се бойте от нищо, Бог ще укрепи ръцете ви и ще ви даде победа.
