— Да, и през оная ужасна за всички нас нощ, господине, някой безчестник се е възползвал от съня й.
— О, подигравате ли се с мен, господине?
— Къде е в момента сестра ви?
— Там, където така успешно я открихте.
— В Трианон?
— Да.
— Ще дойда в Трианон с вас, господине.
Филип се смръзна от изумление.
— Допуснах грешка, господине, но не съм извършил престъпление. Оставих това дете в състояние на магнетичен сън. Е, добре, за компенсация на грешката ми, която би било справедливо да ми простите, ще ви помогна да научите името на виновника.
— Кажете го, кажете го!
— Не го зная — каза Балзамо.
— Кой го знае тогава?
— Сестра ви.
— Сестра ми ли?
— Ако тя обвини някого, ще повярвате ли?
— Да, защото тя е чист и невинен ангел.
Балзамо позвъни.
— Фриц, пригответе карета — каза той, щом германецът се появи.
След четвърт час двамата вече се качваха в каретата и Фриц, пришпорвайки конете в галоп, ги поведе към Версай.
147.
На път за Трианон
Щом пристигнаха до края на алеята, която водеше от Версай към Трианон, Филип нареди колата да спре и се обърна към своя спътник, който през целия път беше запазил мрачно мълчание.
— Господине — каза той, — боя се, че ще бъдем принудени да изчакаме известно време тук. Вратите на Трианон се отварят едва в пет часа сутринта и се боя, че ако наруша заповедта, нашето пристигане ще предизвика подозрения у наблюдателите и стражата.
Балзамо не отговори, но даде знак с глава, че приема предложението.
— Бяхте ми казали, че през нощта на 31 май сте оставили сестра ми у маркиза Дьо Савини — подхвана Филип.
— Уверихте се и сам в това, господине, тъй като на следния ден й направихте посещение, за да й благодарите, нали?
— Но сега мисълта ми ме води към случилите се едва преди месец събития в Трианон и стигам до извода, че за да говорите със сестра ми през онази нощ, когато сте се промъкнал в градината, е трябвало да влезете в стаята й.
— Изобщо не съм влизал в стаята й, господине. Изяснете нещата, господине, и аз го искам, затова дойдохме тук.
— Е, добре, внимавайте какво ще ми отговорите. Сигурен съм в онова, което ще кажа, тъй като го чух от сестра ми. Онази вечер си е легнала рано и в такъв случай излиза, че вие сте я изненадали в леглото й?
Балзамо поклати отрицателно глава.
— Добре. Ще продължа да разпитвам, а вие отговаряйте.
Балзамо не се раздразни, напротив, направи знак на Филип, че очаква думите му.
— Когато сте се качили у сестра ми — продължи младежът, който все повече и повече се разпалваше, — сте я заварили да спи сън, предизвикан от вашата дяволска власт. Андре сподели, че си е била легнала и че е усетила вцепенението, което винаги й налага вашето присъствие. После е изгубила съзнание. Вие пък твърдите, че само сте я разпитвали, и признавате, че сте забравили да я събудите, преди да си тръгнете. И все пак — каза Филип, като стисна конвулсивно ръката на Балзамо, — Андре казва, че когато е дошла на себе си на другата сутрин, е лежала на земята, до софата, полугола… Отговорете на това обвинение, господине, без да увъртате…
Докато Филип говореше, самият Балзамо приличаше на човек, когото са събудили от сън, и се опитваше да прогони една по една черните мисли, които мрачно властваха в ума му.
— Наистина, господине — каза той. — Не би трябвало да се връщате все на този въпрос и постоянно да търсите начин да се спречкате с мен. Дойдох тук с благосклонност и във ваш интерес, а вие забравяте тези неща. Вие сте млад, при това — военен, свикнали сте да говорите високо и с ръка върху шпагата. Така обаче разсъждавате погрешно, и то при сериозни обстоятелства. Внимавайте, уморявате ме. Ще заспя дълбок сън, а това е сънят на моите скърби. Сравнени с тях, кълна ви се, вашите са само детска игра, развлечение. А когато спя така, господине, горко на онзи, който ме събуди! Не съм влизал в стаята на сестра ви, а тя — признавам, чрез моята воля дойде при мен в градината.
Филип подскочи, но Балзамо го спря.
— Обещах ви доказателство и ще ви го дам — продължи Балзамо.
— Така да бъде. Нека влезем в Трианон, вместо да губим ненужно времето си.
Като изрече тези думи по начин, който нашите читатели познават, мигновеният блясък в очите на Балзамо угасна и той отново потъна в дълбок размисъл. Филип изръмжа глухо като диво животно, което се кани да хапе. После изведнъж промени държанието си и насоката на мислите си.
— Този мъж — каза си той — трябва да се победи или с убеждение, или с надмощие. В момента не разполагам с нито едно от двете. Да бъдем търпеливи…
След десетина минути обаче Филип си даде сметка, че не може да чака повече. Предпочете да накара да отворят вратите преди приетото време с риск да предизвика подозрения.
— В края на краищата — шепнеше си Филип, като прегърна една спасителна мисъл — какви подозрения би могъл да има вратарят, ако му кажа, че здравето на сестра ми ме е обезпокоило до такава степен, че съм отишъл в Париж да търся лекар и че съм го довел тук още при изгрев слънце?
Осланяйки се на това хрумване и обладан от желанието да го приложи в действие, губейки всякакво усещане за опасност, младежът изтича към каретата.
— О, господине — каза той. — Имате право. Не е необходимо да чакаме повече. Елате, елате…
Филип потегли по една пътечка и по възможно най-краткия път поведе Балзамо към желязната ограда.
— Да побързаме — каза му той.
И той наистина забърза така, че на Балзамо му беше трудно да го следва. Вратата се отвори, Филип даде необходимите обяснения на вратаря и двамата мъже преминаха през нея. Когато вратата се затвори зад тях, Филип отново се спря.
— Господине — каза той. — Ето ни пред целта… Не зная какъв въпрос ще зададете на сестра ми. Спестете й поне подробностите около ужасната сцена, разиграла се, докато е спяла. Пощадете чистота на душата й, тъй като девствеността на тялото й е отнета.
— Чуйте ме добре, господине — каза Балзамо, — не съм навлизал по-навътре в парка от онези дървета, ей там, срещу жилището на сестра ви. Не съм влизал в стаята на госпожица Дьо Таверне. Що се отнася до спомена от разигралата се трагедия, ефектът от думите на госпожицата ще бъде само върху вас, тъй като тя ще спи, при условие че още сега, в този момент, аз я потопя в магнетичен сън.
Балзамо се спря и скръсти ръце. После се обърна към сградата, където живееше Андре, смръщи вежди и върху лицето му се изписа всемогъщата му воля.
— Забележете, че сега, точно в тази минута, госпожица Дьо Таверне вече потъва в сън — каза той и отпусна ръцете си.
По лицето на Филип се изписа съмнение.
— Не вярвате, така ли? — продължи Балзамо. — Добре, почакайте. Не е необходимо да влизам у сестра ви, за да ви убедя в това. Ще й наредя, както спи, да слезе по стълбата и да дойде при нас на същото място,
