където й говорих миналия път.
— Така да бъде. Ще повярвам, като го видя — заяви Филип.
Филип и Балзамо се озоваха бързо на указаното място. Балзамо протегна ръка към жилището на Андре. Едва беше застанал в тази поза и зад съседния храст се чу едва доловим шум.
— Някакъв мъж — каза Балзамо.
— Къде? — попита Филип и затърси в очи в посоката, указана му от графа.
— Там, наляво, при сечището — отвърна той.
— О, да — каза Филип. — Това е Жилбер, бивш наш слуга.
През това време обзетият от ужас Жилбер се отдалечаваше, тъй като, щом видя Филип и Балзамо заедно, инстинктивно се досети, че с него е свършено.
— Господине — каза Филип, който неволно се поддаде на притегателната сила и очарованието, които излъчваше Балзамо, — ако наистина вашата власт е достатъчна, за да доведе госпожица Дьо Таверне при нас, докажете го по някакъв начин, но в никакъв случай не водете сестра ми на толкова открито място, където всеки би могъл да чуе вашите въпроси и нейните отговори.
— Време беше — каза Балзамо и сграбчвайки ръката на Филип, му показа бялата и строга фигура на Андре, застанала на прозореца в коридора на общите жилища.
— Спрете я, спрете я! — извика Филип, който беше едновременно и силно развълнуван, и слисан.
— Така да бъде — каза Балзамо и протегна ръка към Андре, която начаса се закова на мястото си. После бавно се завъртя на пети и се върна в стаята си. Филип забърза след нея. Балзамо го последва. Филип влезе в стаята почти едновременно със сестра си. Няколко секунди след Филип в стаята влезе и Балзамо, като затвори вратата. Но колкото и кратък да беше промеждутъкът между влизането на Филип и това на Балзамо, още един човек успя да се промъкне вътре и да влезе в стаята на Никол. Скри се там, като си даваше сметка, че от предстоящия разговор зависеше животът му. Този човек беше Жилбер.
148.
Разкритие
Балзамо затвори вратата и се появи в стаята в мига, когато Филип наблюдаваше сестра си със смесица от ужас и любопитство.
Балзамо се приближи до огнището и запали свещ. После доближи пламъка й до лицето на Андре, но клепачите й не потрепнаха.
— Да, да, тя спи, вижда се, но какъв странен сън, Боже мой! — възкликна Филип.
— Е, добре, ще я разпитам, или не, по-скоро вие ще го направите, тъй като изразихте опасение, че аз ще й задам недискретни въпроси — продължи Балзамо. — Хайде, кавалере, разпитайте я!
Младото момиче начаса се усмихна.
— Питайте, тя ще ви отговори.
— Но щом не си спомни нищо, докато беше будна, как ще си спомни, когато спи?
— Това е една от тайните на науката.
Балзамо въздъхна и седна в едно кресло в ъгъла на стаята. Но докато Филип мислеше за постигналото го нещастие и челото му се помрачаваше, челото на Андре на свой ред се засенчи от облак и тя първа проговори:
— Братко, имаш право, настана голяма беда за семейството ни.
Филип се втренчи в сестра си.
Андре се изчерви.
— Колко е лошо от твоя страна, Филип, да мислиш, че Андре те е излъгала!
Филип погледна графа сякаш искаше мнението му.
— О, бъдете спокоен, тя няма да си спомня нищо, когато се събуди.
— Е, добре, щом виждаш, разкажи ми, сестричке, какво се случи през нощта, когато загуби съзнание.
— Няма ли да започнете с нощта на 31 май? — прекъсна го Балзамо. — Вашите подозрения се отнасят и към нея, нали? Дойде моментът да изясним всичко наведнъж.
— Не си спомням — промълви Андре.
— Чувате ли, господин графе?
— Трябва да си спомни, трябва да говори, заповядайте й го!
— Но тя е спяла…
— Душата й е била будна.
Балзамо стана и протегна ръка към Андре, като смръщи вежди — гримаса, която означаваше, че удвоява волята и действието си.
— Спомнете си. Аз искам това.
— Спомням си — каза Андре.
— И така виждате ли самата себе си?
— Да. Държа в ръката си чашата, приготвена от Никол… О, Боже мой!
— Какво? Какво има?
— Ах, злосторница! В чашата има напитка, приготвена предварително. Ако я изпия, ще се погубя…
— Напитка ли? — извика Филип. — С каква цел?
— Тъкмо я поднасях към устните си и в този миг… графът ме повика.
— И тогава?
— Оставих чашата и заспах.
— А той къде беше?
— Под липите, срещу прозореца ми.
— Нима графът не влезе в стаята ти?
— Не.
Един поглед на Балзамо към Филип ясно му каза: „Не ви излъгах, нали?“
— Какво искаше от вас графът?
Андре се поколеба.
— Говорете, проверете, няма да слушам — провикна се Балзамо.
При тези думи той се строполи в креслото и обгърна главата си с ръце сякаш за да попречи на думите й да достигнат до него.
— Какво искаше от вас графът? — попита отново Филип.
— Искаше новини.
Андре млъкна отново, като че ли се страхуваше да не разбие сърцето на графа.
— За едно лице, което беше избягало от дома му и… — Андре сниши гласа си — което вече не е между живите.
Колкото и тихо да произнесе Андре тези думи, Балзамо ги чу или по-скоро ги отгатна и мрачно въздъхна. Филип престана да задава въпроси и за миг настана пълно мълчание.
— Продължете, продължете, брат ви иска да узнае всичко, госпожице — насърчи я Балзамо. — Той трябва да узнае всичко. Какво направи този мъж, след като получи исканите сведения?
— Избяга. Докато той се отдалечаваше от мен, силата, която ме поддържаше, намаляваше и аз паднах.
— Можете ли да си спомните какво ви се случи по време на съня?
— Един мъж излезе иззад един храст. Взе ме на ръце и ме понесе…
— Къде?
— Отнесе ме до апартамента ми.
— А! Виждате ли кой е този мъж?
— Почакайте… Да… Да… Да… — продължи Андре с отвращение и болка. — О, но това е пак малкият Жилбер!
— Какво направи той?
— Положи ме на софата.
— Гледайте добре — намеси се Балзамо. — Искам да виждате.
— Ослушва се… Отива в другата стая. Отстъпва ужасен… Влиза в стаята на Никол… О, Боже мой Боже
