— Значи вие сте един Таверне Мезон-Руж — рече той на барона, почуквайки с напълно аристократично нетърпение по колосаната си яка от английска дантела.
— Трябва ли да се обръщам към вас с „монсеньор“ — попита баронът с нетърпение, което не отстъпваше с нищо на това на благородника в черно.
— Казвайте чисто и просто „принце“ — отговори той — или „Ваше високопреосвещенство“, ако това ви харесва повече.
— Е, добре! Да, Ваше високопреосвещенство, аз съм един Таверне Мезон-Руж — каза баронът, без ни най-малко да изоставя подигравателния тон, който губеше рядко.
Негово високопреосвещенство, който имаше усета на големите благородници, лесно забеляза, че разговаря с нещо повече от провинциален благородник.
— Това е вашата лятна къща? — попита той.
— Лятна и зимна — отговори баронът, който желаеше да привърши с неприятните въпроси, като на всеки един отговаряше с подобаващо достойнство.
Филип от своя страна се обръщаше от време на време неспокойно към баща си. Къщата сякаш приближаваше, заплашителна и иронична, за да разкрие безмилостно своята беднота. Баронът вече протягаше с примирение ръка към прага, когато дофината се обърна към него:
— Простете ми, господине, че няма да вляза в къщата — тези сенки ми харесват толкова, че бих прекарала сред тях живота си. Малко съм уморена от стаи, от петнадесет дни ме приемат само в стаи, аз, която обичам въздуха, сенките и уханието на цветята.
След това тя се обърна към Андре:
— Госпожице, ще заповядате ли да ми донесат тук, под тези красиви дървета, чаша мляко?
— Ваше величество — каза баронът, като пребледня, — как бихме посмели да ви предложим толкова скромна закуска?
— Тъкмо това предпочитам, с пресни яйца, господине. Пресни яйца и мляко, това бяха любимите ми ястия в Шьонбрун.
Изведнъж Ла Бри, сияещ и изпълнен с гордост, във великолепна ливрея, преметнал кърпа през ръка, се появи изпод тунел от жасмин, за чиято сянка дофината от известно време сякаш пламенно жадуваше.
— На Нейно кралско величество й е сервирано — каза той с неподражаема смесица от бодрост и уважение.
— О, но аз съм попаднала при чародей! — извика принцесата през смях.
И тя по-скоро се затича, отколкото тръгна към ухаещия свод.
Баронът, силно обезпокоен, забрави етикета и остави облечения в черно благородник, за да изтича по стъпките на дофината. Филип и Андре се спогледаха със смесица от учудване и безпокойство, в която безпокойството видимо взимаше връх. Достигайки под арките от зеленина, дофината нададе вик на изненада. Баронът, който пристигна след нея, въздъхна с облекчение. Андре отпусна ръцете си по начин, който сякаш искаше да каже: „Какво означава това, Боже мой?“
Младата дофина улови с крайчеца на окото си всички тези движения. Тя имаше ум, способен да разгадава всички тези загадки, ако сърцето й не ги бе вече отгатнало.
Изтънчената, но странна по своето съдържание следобедна закуска бе привлякла най-напред погледа на дофината. Имаше екзотични плодове, напоени със захар, конфитюри от цял свят, бисквити от Алеп56, портокали от Малта, арабски лимони с нечувана големина, всичко това поставено в широки купи. Накрая най-скъпите вина от най-благороден произход проблясваха с всички багри на рубина и топаза в четири великолепни гарафи, направени и гравирани в Персия.
Млякото, което дофината бе пожелала, изпълваше съд от позлатено сребро. Самата тя се огледа и видя лицата на своите домакини до едно бледи и изплашени. Хората от ескорта се възхищаваха и се радваха, без да разбират нещо, но и без да се мъчат да разберат.
— Значи сте ме очаквали, господине? — попита дофината барон Дьо Таверне.
— Аз ли, госпожо? — заекна той.
— Без съмнение. Не може за десет минути да се направят подобни приготовления, а аз съм при вас едва от десет минути.
Тя довърши фразата си, гледайки Ла Бри с вид, който означаваше: „И най-вече когато имаш само един слуга.“
— Госпожо — отговори баронът, — действително очаквах Ваше кралско величество или по-скоро бяха ме предупредили за вашето пристигане.
Дофината се обърна към Филип.
— Господине, значи вие сте писали? — попита тя.
— Не, госпожо.
— Никой не знаеше, че трябваше да спра при вас, дори аз самата приех моето решение въпреки себе си, защото не желаех да причинявам затруднения тук, както обикновено правя, и говорих за това едва тази нощ на господин сина ви, който все още бе при мен допреди един час и трябва да ме е изпреварил само с няколко минути.
— Наистина, госпожо, едва с четвърт час.
— Тогава някоя фея ви е разкрила това, кръстницата на госпожицата може би — добави дофината, усмихвайки се и гледайки Андре.
— Госпожо — каза баронът, предлагайки стол на принцесата, — съвсем не фея ме предизвести за това щастие, това е…
— Това е? — повтори принцесата, виждайки, че баронът се колебае.
— Бога ми, това е един чародей!
— Чародей! Как така!
— Не знам нищо за това, защото въобще не се занимавам с вълшебства, но в края на краищата на него дължа що-годе приличното посрещане на Ваше кралско величество — каза баронът.
— Тогава ние не можем да докоснем нищо — каза дофината, — защото закуската пред нас е дело на магьосничество, а Негово високопреосвещенство доста избърза — добави тя, обръщайки се към благородника в черно — да започне тази страсбургска баница, от която ние със сигурност няма да ядем. А вие, моя скъпа приятелко — каза тя на своята гувернантка, — не се доверявайте на това кипърско вино, а направете като мен.
Казвайки това, дофината изля от една тумбеста и с тясно гърло голяма стъклена гарафа чаша вода в позлатена винена купа.
— Но всъщност — каза Андре с известен ужас — Нейно величество може би има право.
Филип трепереше от изненада и без да има представа какво се е случило вечерта, гледаше ту баща си, ту сестра си и се опитваше да отгатне по техните погледи.
— Това е против догмите — каза дофината — и господин кардиналът ще стори грях.
— Госпожо — каза прелатът, — ние сме прекалено земни, ние, принцовете на Църквата57, за да вярваме в гнева на небесата, що се отнася до храни, и преди всичко прекалено човечни, за да изгаряме почтени магьосници, които ни хранят с такива хубави неща.
— Не се шегувайте, монсеньор — каза баронът, — заклевам се на Ваше високопреосвещенство, че авторът на всичко това е магьосник, твърде голям магьосник, който ми предсказа преди почти час пристигането на Нейно величество и на моя син.
— Преди един час? — попита дофината.
— Да.
— И отпреди един час вие сте имали време да накарате да приготвят тази маса, да съберете от четирите краища на света тези плодове, да докарате вина от Токай, Констанца, Кипър, Малага? В такъв случай, господине, вие сте повече магьосник, отколкото вашият магьосник.
— Не, госпожо, това е той, пак той.
— Как! Пак той?
— Да, той, който е накарал да излезе от земята тази напълно подредена маса такава, каквато е сега.
— И вие ми давате вашата дума, господине? — попита принцесата.
— Думата ми на благородник! — отговори баронът.
