Дофинът наведе глава и засрамен от погледа на краля, взе от креслото ножчето и колелцето. А през това време Луи XV бавно се приближаваше към вратата. „Какво, по дяволите, искаше да каже той с това, че обслужването е лошо? — мислеше кралят. — Хайде, хайде, ето още една сцена, от която ловко избягах. Но той е недоволен.“
Но изведнъж, както отваряше вратата, той намери на прага й господин Дьо Шоазьол, който му се покланяше дълбоко.
26.
Дворът на крал Пето82
Кралят отстъпи крачка назад при вида на новия актьор, който идваше, за да вземе участие в сцената и да попречи на неговото излизане. „А, честна дума, помисли кралят, бях го забравил този. Нека бъде добре дошъл — ще плати и за другите.“
— А, ето ви — провикна се той, — знаете, че ви повиках, нали?
— Да, сир — отговори студено министърът, — и се обличах, за да дойда при Ваше величество, когато пристигна заповедта.
— Добре! Трябва да говоря с вас за сериозни неща.
— Както и аз, ако това харесва на Ваше величество — отговори той, като се поклони, — имам да му казвам много важни неща.
И в същото време той размени един поглед с дофина, който беше наполовина скрит зад часовника. Кралят внезапно се спря. „А, така ли — помисли той, — и откъм тази страна ли! Ето, че ме хванаха в триъгълник и сега ми е невъзможно да се измъкна.“
— Вие трябва да знаете — побърза да каже кралят, за да нанесе първия удар на своя противник, — че бедният виконт Жан без малко да бъде убит.
— С други думи, той е получил удар от шпага в долната част на ръката. Идвах, за да поговоря с Ваше величество за това събитие. Монсеньор дофинът и аз ще ви покажем как се е случило.
— Монсеньор дофинът ли? — попита кралят, чиито очи се преместиха от почтителния господин Дьо Шоазьол към внимателно слушащия Луи-Огюст. — И какво общо има монсеньор дофинът с това злощастно приключение?
— То засяга монсеньор дофина — продължи господин Дьо Шоазьол с поздрав към принца, — защото причина за него е госпожа дофината.
— Причината е госпожа дофината ли? — провикна се кралят, като потрепери.
— Несъмнено! Не знаехте ли това, сир? В такъв случай Ваше величество е бил зле осведомен.
— Госпожа дофината и Жан дю Бари! — каза кралят. — Това е любопитно. Хайде, обяснете, господин Дьо Шоазьол, и най-вече не крийте нищо от мен! Да не би дофината да е тази, която е нанесла удара с шпага на Дю Бари.
— Не, сир, но това е офицер, който Ваше величество трябва да познава, ако Ваше величество си спомня за всички свои добри служители. Това е един офицер, чието име в лицето на баща му прокънтя във Филипсбург, във Фонтьоноа, в Маон. Това е един Дьо Таверне Мезон-Руж.
Дофинът сякаш погълна това име заедно с въздуха на стаята, за да го съхрани най-добре в паметта си.
— Един Мезон-Руж ли? — каза Луи XV. — Но, разбира се, че го познавам. Но защо се е бил с Жан, когото аз обичам?
— Ах, сир — каза господин Дьо Шоазьол, — нима един храбър офицер, който е защитил госпожа дофината, снаха на Ваше величество, заслужава този упрек?
Дофинът се изправи и скръсти ръце.
— Аз — каза той, — признавам, че съм признателен на този млад човек, изложил на опасност живота си за една принцеса, която след петнадесет дни ще бъде моя съпруга.
— Изложил на опасност живота си! — каза кралят — И по какъв повод, защото трябва да знаем и какъв е поводът.
— Поводът е — поде отново господин Дьо Шоазьол, — в това, че на виконт Жан дю Бари, който е пътувал твърде бързо, му е дошло наум да вземе конете на госпожа дофината в пощенската станция, където са я очаквали да пристигне. Без съмнение е направил това, за да пътува още по-бързо.
Кралят прехапа устните си и лицето му промени цвета си. Той виждаше заплашителния призрак на съпоставката, която го тревожеше преди малко.
— Невъзможно, вие сте зле осведомен, херцог — прошепна Луи XV, за да спечели време.
— Не, сир, аз не съм зле осведомен и това, което имам честта да твърдя пред Ваше величество, е чистата истина. Да, виконт Жан дю Бари е нанесъл на госпожа дофината тази обида, като е взел за себе си конете, предназначени за нейното обслужване, и вече ги е отвеждал със сила, след като се е отнесъл зле с управителя на пощата, когато рицарят Филип дьо Таверне е пристигнал, изпратен от Нейно кралско величество, и след много светски и помирителни внушения…
— Да, и аз също, гарантирам за това — каза дофинът.
— И вие ли знаете това? — попита кралят, поразен от учудване.
— Отлично, сир.
Господин Дьо Шоазьол се поклони, сияещ.
— Негово величество иска ли да продължи? — каза той. — Може би Негово величество ще има повече вяра в думите на своя внук, отколкото в моите.
— Да, сир — продължи дофинът, — аз знаех за това и бях дошъл, за да уведомя Ваше величество, че господин Дю Бари не само е обидил дофината, пречейки на нейното обслужване, но също така се е противопоставил дръзко на един офицер от моя полк, който е изпълнявал дълга си, като го е възпрял в тази липса на приличие.
Кралят разтърси глава.
— Трябва да зная, трябва да зная всичко — каза той.
— Аз го зная, сир — добави кротко дофинът. — И за мене няма вече никакво съмнение — господин Дю Бари е извадил шпагата пръв.
Крал Луи XV видя враждебното поведение на двамата.
— А, колкото до това… Но как научихте за това събитие, господине — попита кралят дофина.
— От едно писмо, сир — каза дофинът.
— Писмо от кого?
— От някой, който се интересува от госпожа дофината и който по всяка вероятност намира за странно, че я обиждат.
— Хайде — провикна се кралят, — пак ли тайна кореспонденция, пак ли заговори? Ето, че отново хората започват да се разбират помежду си, за да ме тормозят, както по времето на госпожа Дьо Помпадур.
— О, не, сир — поде господин Дьо Шоазьол, — работата е твърде проста — налице е неподчинение пред втория човек в кралството. Едно добро наказание ще бъде приложено към виновника и всичко ще бъде приключено.
При думата наказание кралят си представи как се изправят разярената графиня и настръхналата Шон. Той видя как отлита мирът в семейството — нещо, което беше търсил цял живот, без никога да го намери, и как започва междуособната война със свити пръсти и почервенели и подути от сълзи очи.
— Наказание ли — провикна се Луи XV, — без да съм изслушал и двете страни, без да мога да отсъдя на чия страна е истината! Държавен преврат, заповед за арестуване! О, хубаво предложение ми правите, господин херцог. Забърквате ме в хубава работа!
— Но, сир, кой ще уважава оттук нататък дофината, ако не се приложи строго наказание върху първия, който я е обидил?
— Несъмнено това ще предизвика скандал — добави дофинът.
— А, вие, господине — каза Луи XV, обръщайки се към дофина, — изглежда, и вие искате от мен главата на Жан?
— Не, сир, аз съм против смъртното наказание и Ваше величество го знае, така че — добави дофинът смирено — аз ще се огранича, като ви поискам заточението му.
