Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Наистина, така ли мислите? — попита Луи XV.

— Беше приготвил омлет от яйца на фазан, сир, на който той много разчиташе…

— Омлет от яйца на фазан? Аз обожавам омлетите от яйца на фазан.

— Виждате ли какво нещастие!

— Е, добре, графиньо, нека не причиняваме мъка на вашия готвач — каза кралят, като се смееше. — И докато ние вечеряме, може би господарят Замор ще се върне от обиколката си.

— Ах, сир, та това несъмнено е великолепна идея — каза графинята, която не можеше да скрие задоволството си, че е спечелила първия манш. — Елате, сир, елате!

— Но кой ще ни сервира? — попита кралят, като търсеше напразно с очи някой лакей.

— О, сир — каза госпожа Дю Бари, — нима кафето ви е по-лошо на вкус, когато ви го сервирам аз?

— Само два чифта прибори — възкликна кралят. — Ами Шон? Тя вечеряла ли е?

— Сир, никога не бих се осмелила без изрична заповед от Ваше величество…

— Хайде — каза кралят, като взе самичък една чиния и прибори от една полица. — Ела, малка ми Шон, седни срещу нас.

— О, сир — каза Шон.

Кралят протегна чашата си. Графинята взе една гарафа с тясно гърло и сипа на краля.

— Сипвайте дълго и бавно, графиньо!

— За да не размътя течността ли, сир?

— Не, за да ми дадете време да гледам ръката ви.

— Сир — каза графинята, като поднесе на краля гарафа с леденостудено шампанско, съвсем ново за епохата вино. — Ето ви наистина вода, почерпена от извора на река Лета96.

— Река Лета, графиньо? Сигурна ли сте?

— Да, сир. Бедният Жан я донесе от ада, където беше изминал три четвърти от пътя.

— Графиньо — каза кралят, като вдигна чашата си, — пия за неговото щастливо възкръсване, но, моля ви, да не говорим за политика.

— Тогава не знам за какво повече да говоря, сир. Може би Ваше величество ще благоволи да ни разкаже някоя история. Вие разказвате толкова добре.

— Не, но ще ви кажа някои стихове.

— Стихове ли? — възкликна госпожа Дю Бари.

— Графиньо, те са предназначени за вас.

— За мен?

— За вас!

— И от кого са те?

— От господин Дьо Волтер.

— Четете, сир, четете! Прочетете ни стиховете на господин Дьо Волтер!

Богиньо на насладата, майко милостива,
защо помрачаваш празниците
със съмнения черни и срамна немилост,
избирайки жертва на смъртта.
Одисеи е скъп на своята родина,
опора той е на Агамемнон.
Неподражаем гений, със свойта политика
обвива в плен той гордия Илион.
Божествени сърца, Венеро,
с красотата си пленяваш
и с нея ти царуваш върху тях.
Бери цветя с щастливо вдъхновение,
дари с усмивка нашите очи,
а на безумния Нептун върни покоя.
Прекрасен Одисей е ужас за троянци,
а ти го гониш с яростта си.
За хубостта ти той не е опасен,
освен ако е пред нея коленичил.97

— Решително, сир — каза графинята, по-скоро засегната, отколкото признателна на тази поетична пратка, — решително господин Дьо Волтер иска да се сдобри с вас.

— О, колкото до това, трудът му е напразен — каза Луи XV. — Това е само един опит, който ще му отнеме всичко, ако се върне в Париж. Нека да си ходи при своя приятел и мой братовчед Фридрих II98. Достатъчен ни е господин Русо. Но вземете тези стихове, графиньо, и размишлявайте върху тях.

Графинята пое хартията, нави я на тънко руло и я постави до чинията си.

Кралят я наблюдаваше.

— Сир — каза Шон, — малко токайско вино?

— Идва от самата изба на Негово величество императора на Австрия — каза графинята. — Доверете му се, сир.

— О, от избите на императора… — възкликна кралят. — Но само аз имам от него.

— Идва и при мен от управителя на вашите изби, сир.

— Монсеньор, Франция има поне добротата да ви обича от цялото си сърце.

— Ах, сир, защо наистина не сте пълновластният господар на Франция.

— Графиньо, без политика.

— Кралят ще пие ли кафе? — попита Шон.

— Разбира се.

— А Ваше величество сам ли ще си го приготви, както обикновено? — попита графинята.

— Ако господарката на замъка не се противопостави на това.

Графинята стана.

— Какво правите?

— Ще ви сервирам, монсеньор.

— Хайде — каза кралят, като се изтегна върху стола си с вид на човек, вечерял добре и превърнал безпокойството си в спокойствие. — Хайде, виждам, че ще направя по-добре, ако ви оставя да го приготвите вие, графиньо.

Графинята донесе горящ сребърен мангал, върху който имаше джезве, пълно с гореща мока. Тя постави пред краля лакирани чашка и чинийка, както и малка каничка бохемски порцелан. Пред чинийката тя постави и малко хартиено руло.

Пет минути по-късно кралят вече сърбаше кафето си с насладата на опитен гастроном. Графинята го остави да свърши, но при последната глътка кафе се провикна:

— Ах, сир, вие запалихте кафето си със стиховете на господин Дьо Волтер. Това ще бъде неприятно за привържениците на Шоазьол.

— Излъгал съм се във вас, вие не сте фея, вие сте демон.

Графинята стана.

— Сир — каза тя, — Ваше величество би ли искал да види дали управителят се е върнал?

— Замор? Пфу! И за какво ми е?

— За да отидете в Марли, сир.

— Наистина — каза кралят, като се опитваше да се освободи от насладата, която изпитваше, — да видим, графиньо, да видим.

Госпожа Дю Бари направи знак на Шон, която изчезна. Кралят поднови разследването си, но трябва да