пътувания заради делото си до Париж, щяха да й дадат обезщетение. Ах, такова щастие не се случва два пъти в живота на човека.
— Уви, не, уви, не — не можа да се въздържи и възкликна госпожа Дьо Беарн, замаяна от това неочаквано предложение.
Истината е, че ако човек се намираше в положението на бедната графиня, всеки би се изразил като нея и като нея би седнал смазан в креслото си.
— Ето, виждате ли, братко — каза графинята с най-дълбоко съжаление, — виждате ли, че разтревожихте госпожата. Не беше ли достатъчно това, което й казах, че не мога да искам нищо от краля преди представянето ми?
— О, ако можех да забавя гледането на делото!
— Само с осем дни — каза Дю Бари.
— Да, за осем дни — повтори госпожа Дьо Беарн, — защото за тези осем дни госпожата ще бъде представена.
— Да, но след осем дни кралят ще бъде в Компиен, дофината ще е пристигнала, празникът ще бъде в разгара си…
— Чакайте! Хрумна ми още една идея — каза Жан.
Госпожа Дьо Беарн повтаряше с безпокойство едносричните думи на Жан.
— Слушаме.
— Вашето представяне е още тайна, нали?
— Несъмнено, единствено госпожата…
— О, бъдете спокойна — провикна се тъжителката.
— И така, вашето представяне е тайна. Не знаят, че сте си намерили кръстница.
— Несъмнено. Кралят иска новината да избухне като бомба.
— Този път ще успеем.
— Сигурно ли е, господин виконт? — попита госпожа Дьо Беарн.
— Ще успеем! — повтори Жан.
Ушите се наостриха, а очите се отвориха широко. Жан приближи креслото си до другите две.
— И госпожата като другите не знае, че вие ще бъдете представена и че сте си намерили кръстница.
— Без съмнение. Нямаше да го знам, ако не бяхте ми го казали.
— Да считаме, че не сте ни виждали и не знаете нищо. Ще поискате аудиенция от краля.
— Но госпожа графинята смята, че кралят ще ми я откаже.
— Ще поискате аудиенция от краля и ще му предложите да станете кръстница на графинята. Разбирате ли, вие не знаете, че тя вече си има една. И така, вие ще поискате аудиенция от краля и ще му предложите да станете кръстница на сестра ми. Като се има предвид ранга ви, Негово величество ще бъде трогнат. Негово величество ще ви приеме, ще ви благодари, ще ви попита какво може да направи за вас. Вие ще споменете делото си, ще изтъкнете вашите доводи. Негово величество ще ви разбере, ще даде препоръки и делото, което вие смятате за загубено, ще бъде спечелено.
Госпожа Дю Бари гледаше графинята с жаден поглед. Последната усети като че ли някаква клопка.
— О, аз! Едно толкова плахо създание — каза тя живо. — Как искате Негово величество…
— Мисля, че при тези обстоятелства е достатъчно да покажете добро желание — каза Жан.
— Ако се отнасяше само до доброто желание… — каза графинята колебливо.
— Идеята не е никак лоша — поде госпожа Дю Бари с усмивка, — но може би, ако с това би спечелила делото си, госпожа графинята отхвърля подобни хитрости?
— Подобни хитрости ли? — попита Жан. — О, я виж ти, и кой ще знае за това, питам ви?
— Госпожата има право — каза графинята, като се надяваше да се измъкне с тази забележка. — Аз бих предпочела да й направя някоя истинска услуга, за да се сдобия наистина с приятелството й.
— Това би било наистина твърде любезно — каза госпожа Дю Бари с лека ирония, която не убягна на госпожа Дьо Беарн.
— Е, добре! Ето още едно средство — каза Жан.
— За да й направим тази истинска услуга ли? А, внимавайте, виконте — каза госпожа Дю Бари, — вие се превръщате в поет, внимавайте! И господин Дьо Бомарше94 няма във въображението си толкова идеи като вас.
— Атака отстрани — каза Жан. — Да видим, сестричке. Вие сте твърде близка с госпожа Д’Алони, нали?
— Дали съм близка? Вие отлично знаете това.
— Дали тя би проявила дребнавост и би отказала да ви представи, ако…
— По дяволите, възможно е.
— Естествено, вие няма да отидете и да й кажете отблизо, че кралят е говорил за дребния й благороден произход, недостоен за подобна задача. Но вие сте умна жена и ще й кажете друго нещо.
— Какво? — попита Жана.
— Ще й кажете да отстъпи на госпожата този удобен случай да направи услуга и да натрупа богатство.
Старицата потрепери. Този път атаката беше пряка. Нямаше възможност за бягство. И все пак тя намери една.
— Не бих искала да обезсърча тази дама — каза тя, — но между благородниците трябва да има уважение.
Госпожа Дю Бари направи движение на досада, което брат й успокои със знак.
И Жан се надигна от креслото си.
— О, господине — възкликна старицата със свито сърце, което й подсказа, че двамата Дю Бари, които до този момент бяха безразлични към делото й, отсега нататък щяха да се съюзят срещу нея. — О, господине, напротив, признавам, че се възхищавам на вашето доброжелателство.
— Но вие разбирате — каза Жан с чудесно изиграно безразличие, — че за мене е все едно дали сестра ми ще бъде представена от госпожа Д’Алони, госпожа Дьо Поластрон или госпожа Дьо Беарн.
— Но, разбира се, господине.
— Само че признавам, че благодеянията на краля биха попаднали в едно неблагодарно сърце, което, обзето от явен интерес, би капитулирало пред нашата власт, като разбере, че е невъзможно да я разклати.
— О, сигурно би станало така — каза госпожа Дю Бари.
— Докато — продължи Жан, — госпожата, която ние не сме обезпокоили и която едва познаваме, предлага услугите си така любезно и ми се струва, че по всяка точка тя е в правото си да се възползва от предимствата на положението си.
Тъжителката щеше да се възпротиви може би срещу честта, която й оказваше виконтът, но госпожа Дю Бари не й даде време за това.
— Истината е — каза тя, — че подобен развой на събитията би очаровал краля и той не би отказал нищо на главното действащо лице в тях.
— Как, казвате, че кралят не би отказал нищо на това лице?
— Искам да кажа, че той би се съобразил с желанията на това лице, или с други думи, с вашите собствени уши вие ще го чуете да казва на вицеканцлера: „Искам да бъдем приятни на госпожа Дьо Беарн, чувате ли, господин Дьо Мопу?“ Но, изглежда, че госпожа графинята вижда трудности това да стане така. Добре. Само че — каза виконтът, като се поклони — надявам се, че госпожата ще ми бъде благодарна за доброто ми желание.
— Цялата съм пропита от благодарност и признателност, господине! — възкликна възрастната жена. — Но госпожа Д’Алони няма да отстъпи правото си.
— Тогава ние се връщаме там, откъдето започнахме. Нека госпожата се предложи за кръстница, а Негово величество ще й бъде признателен.
— Но да предположим, че госпожа Д’Алони приеме — каза графинята, която допускаше най-лошото, за да обясни нещата. — Не можем да принудим тази дама да се откаже от предимствата си.
— Що отнася до мен, добротата на краля е неизчерпаема, госпожо — каза фаворитката.
