— Чувате ли ме? — каза кралицата.
— Да, Ваше величество, чувам.
— И какво ще отговорите?
— Ще отговоря на очната ставка с кардинала.
— Дотогава, ако знаете истината, ще ни помогнете ли?
— Истината, госпожо, е, че Ваше величество ме измъчва без основание и се отнася грубо с мен без причина.
— Това не е отговор.
— Друг не мога да дам тук, госпожо.
Жана погледна още веднъж кралицата. Тя разбра, но не отстъпи. Любопитството не можа да вземе връх над човешкото уважение. В премълчаванията на Жана, в нейното смирено и едновременно дръзко държание прозираше увереност, придобита от узната тайна. Може би с благост кралицата щеше да откупи тайната. Тя отхвърли това средство като недостойно за нея.
— Господин Дьо Роан бе затворен в Бастилията, понеже искаше прекалено много да говори — каза Мария-Антоанета. — Пазете се, госпожо, в желанието ви да мълчите да не ви сполети същата участ.
Жана заби нокти в ръцете си, но се усмихна.
— За една чиста съвест — рече тя — какво значение има преследването? Ще ме изобличи ли Бастилията в престъпление, което не съм извършила?
Кралицата изгледа гневно Жана.
— Ще говорите ли? — тросна се тя.
— Нямам какво да кажа, госпожо, освен на вас.
— На мен? Нима не говорите на мен?
— Не, на вас сама.
— Аха, разбирам — извика кралицата, — искате при закрити врати. Страхувате се от скандала на публичното признание, след като ми наложихте скандала на всеобщото подозрение.
Жана се изправи.
— Да не говорим повече — рече тя. — Всичко, което направих, беше заради вас.
— Какво безочие!
— Аз търпя смирено обидите на моята кралица — каза Жана, без да промени цвета на лицето си.
— Тази вечер ще спите в Бастилията, госпожо Дьо ла Мот.
— Добре, госпожо. Но преди да заспя, по навик ще се помоля на Бога да запази честта и доволството на Ваше величество — отвърна обвинената.
Кралицата се изправи разярена, мина в съседната стая и затръшна силно вратите.
— След като победих змея — каза тя, — ще смажа и усойницата!
„Аз зная наизуст играта й — рече си Жана, — мисля, че спечелих.“
88.
Господин Дьо Бозир мислеше, че гони заек, а всъщност агентите на господин Дьо Кросън гонеха него
Госпожа Дьо ла Мот бе затворена, както бе поискала кралицата. Никаква друга компенсация не се стори по-приятна на краля, който подсъзнателно мразеше тази жена. Съдебният процес по аферата с колието започна с цялата ярост, която могат да вложат в него разорени търговци, надяващи се да се измъкнат от затруднение, обвинени, които искат да се измъкнат от обвинението, и прочути съдии, които държат в ръцете си честта и живота на една кралица, без да се смятат самолюбието и пристрастието. Това беше просто вик на цяла Франция.
По нюансите на този вик кралицата можа да познае и да преброи своите привърженици и врагове. Откакто беше хвърлен в затвора, господин Дьо Роан непрекъснато искаше да му уредят очна ставка с госпожа Дьо ла Мот. Молбата му бе удовлетворена. Кардиналът живееше в Бастилията като велможа във взета под наем къща. Освен свобода при поискване му се позволяваше всичко.
Процесът още от началото придоби скандален характер поради общественото положение на обвинените лица. Така например хората се чудеха как за един Роан могат да поддържат обвинение в кражба. Служителите и управителят на Бастилията засвидетелстваха на кардинала цялата почтителност, цялото уважение, полагащи се на нещастието. За тях той беше не обвиняем, а човек, изпаднал в немилост. Нещо повече, когато се разпространи, че господин Дьо Роан става жертва на интригите в кралския двор, хората започнаха да се отнасят към принца вече не със симпатия, а с възхищение. Но господин Дьо Роан, един от първите сред благородниците в кралството, не разбираше, че дължи обичта на народа единствено на това, че го преследваха по-благородни от него. Господин Дьо Роан, последна жертва на деспотизма, беше всъщност един от първите революционери на Франция. Разговорът му с госпожа Дьо ла Мот бе отбелязан с една необикновена случка. Графинята, на която се позволяваше да говори тихо всеки път, станеше ли дума за кралицата, успя да каже на кардинала:
— Отстранете оттук всички и ще ви дам исканите от вас разяснения.
Господин Дьо Роан пожела да бъде сам и да я разпита тихичко. Отказаха му, но оставиха адвоката му да разговаря с графинята. Колкото до колието, тя отговори, че не знае какво е станало с него, но че са можели да го дадат и на нея. Когато адвокатът възрази, смаян от дързостта й, тя го попита дали услугата, която бе направила на кралицата и на кардинала, не струва един милион. Адвокатът повтори думите й пред кардинала, той пребледня, наведе глава и разбра, че е попаднал в капана на тази дяволска птицеловка. Но докато мислеше вече да потули шума около аферата, която злепоставяше кралицата, неговите врагове, а и неговите приятели го насъскваха да не прекратява борбата. Възразяваха му, че честта му е застрашена, че се отнася за кражба, че докато не се произнесе върховният съд, невинността не е доказана. А за да се докаже невинността му, трябваше да се докажат връзките му с кралицата, следователно да се докаже нейното престъпление. На това разсъждение Жана отвърна, че никога не би обвинила кралицата, нито кардинала, но ако упорито продължават да я смятат отговорна за колието, тя ще направи това, което не желаеше да направи, ще докаже, че кралицата и кардиналът са имали интерес да я обвинят в лъжа. Когато тези заключения бяха съобщени на кардинала, той изрази цялото си презрение към жената, която искаше да го принесе в жертва. Добави, че разбира донякъде поведението на Жана, ала никак не разбира поведението на кралицата.
Тези думи, предадени на Мария-Антоанета и тълкувани най-различно, я дразнеха и я караха да трепери. Тя поиска да се проведе отделен разпит за тайнствените страни на процеса. Тогава се прояви голямата грешка от нощните разговори, развита до крайност от клеветниците и клюкарите. Нещастната кралица се оказа застрашена. Жана твърдеше, че не разбира какво й говорят, и то пред хората на кралицата. Ала пред хората на кардинала не беше толкова сдържана и все повтаряше:
— Да ме оставят на мира, иначе ще проговоря.
Тези недомлъвки и тези скромности я представяха като героиня и объркваха така процеса, че и най- усърдните критикари, преглеждайки документите, потръпваха и никой съдия-следовател не смееше да продължи разпитите на графинята. По-слаб ли или по-откровен беше кардиналът? Призна ли на някой приятел това, което наричаше своя любовна тайна? Кой знае, едва ли, защото кардиналът имаше благородно и предано сърце. Но колкото и почтен да беше с мълчанието си, разнесе се слух, че е разговарял с кралицата. Всичко, което граф Дьо Прованс беше казал, всичко, което Шарни и Филип бяха узнали или видели, всички загадки, неразбираеми за другиго освен за един претендент за трона като брата на краля или за съперници в любовта като Филип и Шарни, цялата тайнственост около тази толкова оклеветявана и чиста любов се изпари като парфюм и се стопи в обикновената атмосфера, загуби знаменития аромат на своя произход. Може да се гадае дали кралицата намери пламенни защитници, дали господин Дьо Роан намери усърдни поборници. Въпросът вече не се свеждаше дали кралицата е откраднала, или не е откраднала едно диамантено колие. Все пак въпрос, доста злепоставящ сам по себе си, но това вече не стигаше. Въпросът беше позволила ли е кралицата на някого, който е проникнал в тайната на прелюбодейните й любовни похождения, да открадне колието. Ето как госпожа Дьо ла Мот бе успяла да заобиколи трудностите. Ето как кралицата се оказа замесена в една кражба и нямаше друг изход, освен да се опозори.
