Въпреки мъчителното и трудно положение, в което съм поставена, нито веднъж не съм се оплакала. Всички хитрости, с които си послужиха, за да изтръгнат самопризнания от мен, само засилиха решението ми никога да не злепоставям моята върховна господарка.
Макар и да съм убедена, че моята твърдост и дискретност ще ме улеснят да превъзмогна изпитанието, на което съм подложена, признавам, че усилията на роднините на роба (по време на тяхното помирение кралицата наричаше така кардинала) ме плашат, че ще стана тяхна жертва.
Продължителният затвор, непрестанните очни ставки, срамът и отчаянието, че ме обвиняват в престъпление, за което съм невинна, отслабиха моята смелост и аз треперя от многото едновременни удари да не сломят твърдостта ми.
Посредством намесата на господин Дьо Бретьой госпожата може с една-единствена дума да приключи злополучното дело. В очите на министъра (краля) той може да му даде насока, която ще му подскаже неговият ум, без да злепостави по какъвто и да било начин госпожата. Предприетата днес постъпка я налага страхът да не ме принудят да разкрия всичко. Убедена съм, че госпожата ще вземе под внимание причините, които ме заставят да прибягна до това, и че ще издаде заповеди да бъда избавена от мъчителното положение, в което се намирам.
Както виждаме, Жана бе пресметнала всичко. Или това писмо щеше да стигне до кралицата и да я уплаши с упоритостта, която проявяваше Жана, и тогава кралицата, сигурно уморена от борбата, ще се реши да я прекрати, като освободи Жана, защото затворът и процесът не бяха довели до нищо. Или, което беше по-вероятно и се доказваше от края на писмото, Жана изобщо не разчиташе на писмото, защото, замесена в процеса, кралицата не можеше да спре нищо, без сама да се осъди. Ето защо Жана явно не бе разчитала, че ще предадат писмото й на кралицата.
Тя знаеше, че пазачите бяха предани на управителя на Бастилията, тоест на господин Дьо Бретьой. Знаеше, че всички във Франция правят от аферата с колието напълно политическа спекула, което от парламентите на господин Мопу93 насам не беше се случвало. Ако пратеникът, когото щеше да натовари да връчи писмото, не го дадеше на управителя, сигурно щеше да го запази за себе си или за съдиите, които бяха на негово мнение. Накрая тя бе уредила всичко така, че писмото, попаднало в нечии ръце, да посее семе на омраза, недоверие и неуважение към кралицата. В същото време, докато пишеше писмото до Мария-Антоанета, тя съчиняваше друго писмо до кардинала:
Не мога да проумея, Ваше високопреосвещенство, защо упорствате да не говорите ясно. Струва ми се, че не ви остава нищо друго, освен да окажете безгранично доверие на нашите съдии, което ще подобри съдбата ни. Що се отнася до мен, аз съм решила да мълча, ако вие не искате да ми помогнете. Но какво не казвате вие? Обяснете всички обстоятелства около загадъчната афера и ви се заклевам, че ще потвърдя всичко, което кажете, размислете добре, господин кардинал. Ако взема да говоря първа и вие отречете това, което бих могла да кажа, с мен е свършено, няма да избягна отмъщението на тази, която иска да ни пожертва.
Но вие няма защо да се страхувате от подобно нещо от моя страна, моята преданост ви е известна. Ако се окаже, че тя е неумолима, вашата кауза винаги ще бъде и моя. Аз ще пожертвам всичко, за да ви спася от последиците на нейната омраза, иначе и двамата ще изпаднем в немилост.
П.П. Написах до нея писмо, което ще я накара да реши, надявам се, ако не да каже истината, то поне да не ни стъпква, защото не могат да ни упрекват в друго престъпление освен в това, че сме сгрешили или че мълчим.
Това хитро писмо бе предадено на кардинала лично от нея при последната очна ставка в голямата приемна на Бастилията.
Тя видя как кардиналът почервеня, пребледня и потрепери от безподобната й дързост. Той излезе да си поеме дъх. Що се отнася до писмото за кралицата, графинята го предаде веднага на абат Льокел, свещеник в Бастилията, който бе придружил кардинала до приемната и беше предан на интересите на Роан.
— Господине — каза му тя, — като се наемате да връчите писмото, вие можете да промените както съдбата на господин Дьо Роан, така и моята съдба. Запознайте се със съдържанието му. Задълженията ви повеляват да пазите тайна. Ще се убедите, че аз чукам на единствената врата, на която ние, кардиналът и аз, можем да поискаме помощ.
Свещеникът отказа.
— Вие виждате в мен само духовно лице — отговори той. — Нейно величество ще помисли, че сте й писали по мой съвет и че сте ми признали всичко, аз не мога да се съглася да се погубя.
— Тогава — каза Жана, като се отчая от неуспеха на хитростта си, но пък искаше да сплаши кардинала — кажете на господин Дьо Роан, че ми остава едно средство да докажа невинността си — ще дам да прочетат писмата, които той пишеше на кралицата. Противно ми е да използвам това средство, но за наш общ интерес ще го сторя.
Като видя, че свещеникът се уплаши от заканите й, тя за последен път се опита да пъхне в ръцете му ужасното си писмо до кралицата.
„Ако вземе писмото — мислеше си тя, — аз съм спасена, защото ще го попитам открито какво е направил, връчил ли го е на кралицата, и ще го подканя да отговори на въпроса ми. Ако не го предаде, с кралицата е свършено. Колебанието на Роан ще докаже неговото престъпление и моята невинност.“
Но щом писмото се озова в ръцете на абат Льокел, той го върна, като че пареше.
— Имайте предвид — каза Жана, бледа от гняв, — че няма нищо страшно, защото аз скрих писмото на кралицата в плик, адресиран до госпожа Дьо Мизери.
— Още повече! — извика абатът. — Двама души ще узнаят тайната. Двойна причина за неприязън на кралицата. Не, не, отказвам.
Той отблъсна пръстите на графинята.
— Знайте — каза тя, — че ме принуждавате да използвам писмата на господин Дьо Роан.
— Добре — отвърна абатът, — използвайте ги, госпожо.
— Но — продължи Жана, разтреперана от яд, — като ви заявявам, че доказателството за тайна кореспонденция с Нейно величество може да стане причина главата на кардинала да падне на ешафода, свободен сте да кажете „добре“. Аз ви предупредих.
В този миг вратата се отвори и на прага застана кардиналът, високомерен и разгневен.
— Нека по ваша вина главата на един Роан падне на ешафода, госпожо — отвърна той, — не за пръв път Бастилията ще гледа такова зрелище. Но щом е така, аз ви заявявам, че няма да упрекна ешафода, на който ще се търколи главата ми, стига да видя ешафода, на който ще бъдете дамгосана като предателка и фалшификаторка! Елате, абате, елате!
След тези съкрушителни думи той обърна гръб на Жана и излезе със свещеника, като остави разярена и отчаяна нещастната жена.
94.
Кръщаването на малкия Бозир
Госпожа Дьо ла Мот бе сбъркала във всичките си сметки. Калиостро не се излъга в нито една. Едва озовал се в Бастилията, той разбра, че най-после му се дава повод да действа открито за рухването на монархията, която от толкова години подкопаваше потайно с ясновидство и окултни науки. Сигурен, че в нищо не е обвинен, жертва, стигнала до най-благоприятната развръзка на своите планове, той държеше добросъвестно на обещанието си към всички.
Приготви материалите за прословутото писмо от Лондон, което излезе на бял свят един месец след сегашните събития и което беше първият съкрушителен удар по стените на старата Бастилия, първият напор
