— И че без граф Д’Артоа, който ми предложи подслон и от състрадание ме настани в една негова къща, аз оставах като просякиня пред вратите.
— Ах, вие не сте се завърнали, значи аз имах право — каза мрачно кралят.
— Сир, моля да ме извините, но от това, което току-що ви казах, вие правите аритметична сметка, не и заключение на благороден мъж.
— В какъв смисъл, госпожо?
— В смисъл, че за да се уверите дали съм се върнала рано или късно, не ви беше необходимо нито да затваряте вратите си, нито да поставяте стражите си, трябваше само да ме навестите и да ме попитате: „В колко часа се прибрахте, госпожо?“
— Аха! — възкликна кралят.
— Повече не ви е позволено да подозирате, господине, шпионите ви бяха измамени или подкупени, вратите ви — разбити или отворени, опасенията ви — сразени, съмненията ви — разсеяни. Видях ви засрамен, защото си послужихте с насилие към жена, която бе в правото си. Мога да продължа да ликувам с победата си. Но аз намирам поведението ви унизително за един крал, непристойно за един благородник и не искам да се лиша от удовлетворението да ви го кажа.
Кралят изтръска жабото си като човек, който обмисля отговора си.
— Ах, вие напразно се стараете, господине, няма да можете да оправдаете поведението си към мен. — Кралицата поклати глава.
— Напротив, госпожо. Лесно ще го постигна — отговори кралят. — В двореца например дали един- единствен човек се е съмнявал, че сте се завърнали? Ако всеки е знаел, че сте се прибрали, никой не е помислил, че заповедта ми означава да се затворят вратите за вас. Това можеше да се свърже с нередовния живот на граф Д’Артоа или на всеки друг. Добре разбирате, че не се безпокоя за това.
— После, сир? — прекъсна го кралицата.
— Е, добре, накратко казвам: ако аз спазих благоприличието към вас, госпожо, имам право и ви заявявам: грешите вие, вие, която не сте направила за мен толкова, колкото аз за вас, исках да ви дам скромен урок, ако можете да се възползвате от урока, което, съдейки по гневното ви отношение към мен, е добре. Аз съм прав и няма да се връщам към това, което направих.
Кралицата изслуша отговора на августейшия си съпруг, постепенно успокоявайки се; не че ядът й бе минал, но искаше да съхрани всичките си сили за борбата, която по нейно мнение не бе приключила, а едва започваше.
— Много добре! — каза тя. — Така, вие не се извинявате за това, че заставихте да страда пред вратите на своя дом, така като бихте могли да постъпите с първата случайно дошла жена, дъщерята на Мария- Терезия, ваша съпруга и майка на децата ви? Не, според вас това е просто една кралска шега, изпълнена с тънка ирония и с назидателност, която удвоява стойността й. Така според вас е съвсем естествено кралицата на Франция да бъде заставена да прекара нощта в къщичка, където граф Д’Артоа приема оперетните госпожици и кокотките от вашия двор? Оо! Това е нищо, не, един крал витае над всички тези обиди, особено пък един крал философ. И вие сте философ, вие, сир! Отбележете, че в тази история господин Д’Артоа изигра положителната роля. Отбележете, че той ми направи изключителна услуга. Отбележете, че този път трябваше да благодаря на небето, че ми изпрати моя девер, който, макар и лекомислен, прикри срама ми с прахосничеството си, а пороците му защитиха честта ми.
Кралят се изчерви и шумно се раздвижи във фотьойла си.
— Ох! — продължи кралицата с горчива усмивка. — Знам, че сте нравствен крал, сир. Но замисляли ли сте се докъде води вашата нравственост? Никой не е знаел, че не съм се прибрала, казвате. И самият вие сте считали, че съм тук! Настоявате ли, че господин Дьо Прованс, подстрекателят ви, също е вярвал в това? Ще кажете ли, че моите камериерки, които по мое нареждане ви излъгаха тази сутрин, че и те са повярвали? Ще кажете ли, че Лоран, подкупен от граф Д’Артоа и от мен, е повярвал? Хайде де, кралят винаги е прав, но понякога и кралицата може да има право. Да възприемем този обичай, желаете ли, сир? Вие да ми изпращате шпиони и стражи, а аз да подкупвам вашите стражи и вашите шпиони и да ви предупреждавам месец по-рано, защото ме познавате и знаете, че няма да се сдържа, та значи, месец по- рано, величието на трона и достойнството на брака, а някоя сутрин, като тази например, ще направим равносметка и ще видим какво ни струва това на двама ни.
Очевидно бе, че тези последни думи направиха силно впечатление на този, към когото бяха адресирани.
— Вие знаете — започна кралят с променен глас, — знаете, че съм искрен и винаги признавам грешките си. Желаете ли да ми докажете, госпожо, че сте имали основание да напуснете Версай с шейна, със свои придворни? Безразсъдна групичка, която ви компрометира в тежките условия, при които живеем! Можете ли да ми докажете, че сте имали основание да изчезнете с тях в Париж като маски на бал и да се появите скандално късно през нощта, когато моята лампа вече догаряше и всички спяха! Вие говорите за достойнство на брака, за величие на трона и за това, че сте майка. И как, нима в качеството си на съпруга, в качеството си на кралица, в качеството си на майка извършихте това? Като каква отидохте там?
— Ще ви отговоря кратко, господине, и предварително ще ви кажа: ще отговоря още по-презрително, както досега не съм правила, защото, струва ми се, наистина някои от обвиненията ви заслужават само презрението ми. Тръгнах от Версай с шейна, за да стигна по-бързо в Париж, излязох с госпожица Дьо Таверне, чиято репутация, благодаря Богу, е една от най-чистите в двореца, и отидох в Париж, за да се уверя лично, че кралят на Франция, бащата на голямо семейство, кралят философ, тази морална опора на всички благочестиви, този, който хранеше нещастните странници, стопляше просяците и с благодеянията си заслужи обичта на народа, та аз пожелах да проверя дали той, същият крал, оставя някого от фамилията да умре от глад, да тъне в нищета и забрава, изложен на всички удари на порока и на мизерията. Изкачих се в нещо като таван и видях без огън, без светлина, без пари внучката на един принц, дадох сто луидора на тази жертва на забравата, на кралското нехайство. И тъй като закъснях, мислейки за нищожеството на нашите величия, защото и аз също понякога съм философ, но тъй като скова студ и конете се движеха трудно по поледицата и особено конете на кабриолета…
— Конете на кабриолета — извика кралят, — вие сте се завърнали с кабриолет?
— Да, сир, с номер 107.
— Ох! Ох! — изстена кралят, поклащайки десния си крак, кръстосан върху левия, което при него бе признак на силно безпокойство. — С кабриолет!
— Да, при това бях твърде щастлива, че го намерих — отговори кралицата.
— Госпожо! — прекъсна я кралят. — Добре сте постъпили, вие винаги имате благородни намерения, може би твърде необмислени, но грешката произтича от пламенното великодушие, с което се отличавате.
— Благодаря, сир — отговори кралицата иронично.
— Помислете — продължи кралят, — аз не съм ви подозирал в нещо несправедливо и нечестно, самата постъпка и авантюристичното поведение на кралицата не ми харесаха. Както винаги, вие сте постъпили добре, но правейки добро на другите, вие избрахте такъв начин, че да навредите на себе си. Ето в какво ви упреквам. Сега трябва да поправя един пропуск, аз съм задължен да бдя над съдбата на кралското семейство. Готов съм: кажете ми какво зло е сторено и благодеянията ми няма да се забавят.
— Името Дьо Валоа, сир, е достатъчно известно, мисля, за да си го спомните сега.
— Ах! — Луи XVI избухна в смях. — Сега знам какво ви занимава. Малката Валоа, нали? Някаква графиня Дьо… Почакайте, впрочем…
— Дьо ла Мот.
— Точно така, мъжът й е полицай!
— Да, сир.
— А жената е една интригантка? Аха! Не се сърдете, тя прави всичко, за да успее: тя досажда на министрите, безпокои с чести нападки моите лели, мен самия отрупва с молби, с прошения, доказателства за родословието си.
— И тъй, сир, това доказва, че досега тя напразно е молила, това е всичко.
— Не казвам, че не е.
— Тя Валоа ли е, или не е?
— Мисля, че е.
