Те с мъка си проправиха път през шумната тълпа. Кардиналът, който бе висок, се оглеждаше на всички страни, за да открие изчезналото видение.
Но от този момент нататък пред очите му кръжеха сини, червени, зелени, жълти и сиви домина, като нюансите им се сливаха сякаш в призма. Всичко бе синьо и далечно за нещастния благородник и нищо не се виждаше ясно.
В това състояние той се качи в каретата, която очакваше него и придружаващата го дама.
Изтекоха пет минути, откакто каретата бе потеглила, а прелатът все още не бе отправил нито дума към Жана.
26.
Сафо
Госпожа Дьо ла Мот не губеше самообладание. Извади прелата от виденията:
— Къде ме кара тази кола? — попита тя.
— Графиньо, не се плашете, вие тръгнахте от вашата къща и каретата ще ви отведе пак там.
— Моята къща… В предградието?
— Да, графиньо… Една много малка къща, за да побере толкова прелести!
Изричайки тези думи, принцът взе ръката на Жана и я стопли с галантна целувка.
Каретата спря пред малката къща, която щеше да се постарае да побере толкова прелести. Жана леко скочи от колата, кардиналът се опита да направи същото, но тази жена демон му каза съвсем тихо:
— Няма защо, Ваше високопреосвещенство.
— Как така, графиньо, да не мога да прекарам няколко часа с вас?
— И да преспите, Ваша светлост — добави Жана.
— Мисля, че ще откриете повече спални в дома си, графиньо.
— За себе си — да, но за вас…
— За мене — не?
— Все още не! — отговори тя така грациозно и предизвикателно, че отказът й беше равен на обещание.
— Тогава сбогом — каза кардиналът така силно засегнат, че за момент забрави сцената на бала.
— Довиждане, Ваше високопреосвещенство.
„Всъщност тя повече ми харесва такава“, каза си той, потегляйки. Жана влезе сама в новия си дом. Във вестибюла се бяха подредили шест лакеи, чийто сън бе нарушен от звънеца на управителя. Жана ги огледа с онази осанка на спокойно превъзходство, с която съдбата не дарява всички заможни хора.
— А камериерките? — попита тя.
Един от слугите почтително пристъпи и съобщи:
— Две жени очакват госпожата в спалнята.
— Повикайте ги!
Слугата се подчини. След няколко минути двете жени влязоха.
— Обикновено къде спите? — попита Жана.
— Но… ние още нямаме установен ред, ще спим там, където ще бъде угодно на госпожата — отговори по-възрастната.
— Дайте ми ключовете на апартаментите!
— Заповядайте, госпожо.
— Добре, тази нощ няма да преспите в този дом.
Жените учудено гледаха господарката си.
— Имате ли жилище навън?
— Разбира се, госпожо, малко е късно, но все пак, ако госпожата желае да бъде сама…
— Тези господа ще ви придружат — добави графинята, освобождавайки шестимата слуги, които бяха по-доволни от камериерките.
— И кога да се явим? — попита стеснително един от тях.
— Утре по обед.
Шестимата слуги и двете камериерки се спогледаха, после, държани в напрежение от властния поглед на Жана, се отправиха към вратата. Жана ги изпроводи, остави ги вън и преди да затвори вратата, попита:
— Някой да не е останал вкъщи?
— За Бога! Не, госпожо, никой няма да остане. Невъзможно е госпожата да бъде оставена така, поне една жена трябва да бди в сервизните помещения, където и да е, но да бди.
— Никой не ми трябва.
— Неочаквано може да възникне пожар, госпожата може да се почувства зле.
— Лека нощ, вървете си всички.
Тя извади кесията си.
— И ето, да получите първите пари за службата си при мен.
Радостен шепот, благодарности от страна на стадото прислужници бе единственият отговор, последната им дума. Всички изчезнаха, почтително приветствайки я.
Когато шумът от гласовете и стъпките затихваше в далечината, Жана спусна резето и каза с ликуващ глас:
— Сама! Аз съм сама тук, в моя дом!
Запали един троен свещник, сетне затвори и бравата на масивната врата на преддверието. Тогава започна една няма и странна сцена, която живо би заинтригувала някои от онези нощни наблюдатели, които въображението на поета изпраща да се реят над градове и палати.
Жана обхождаше владенията си, възхищаваше се на всяка стая поотделно и на цялата къща, в която и най-малките подробности придобиваха в очите й огромна стойност от момента, в който собственическият й егоизъм бе изместил любопитството на зрител.
Приземието, цялото закътано, цялото облицовано с дъски, включваше банята, офисите, трапезариите, три салона и две приемни.
Мебелировката на тези просторни стаи не беше богата като тази на Гимар46 или кокетна като тази на приятелките на господин Дьо Субиз, но се долавяше луксът на богатия благородник — не беше нова мебелировка. Къщата нямаше да се хареса на Жана, ако беше новообзаведена специално за нея.
Точно тези антични ценности, пренебрегвани от модерните дами, тези мебели от абаносово дърво с дърворезба, тези полилеи с кристални висулки, от чиито позлатени разклонения се подаваха розовите свещи в блестящи лилии, тези готически часовници, шедьоври на гравьорството и емайла, тези паравани с избродирани китайски мотиви, тези огромни китайски вази, пълни с редки цветя, тази украса на вратите в сиви тонове или в цветовете на Бушер или Вато, всичко това хвърляше новата собственица в неописуем екстаз.
Тук, върху една камина, два позлатени тритона47 издигаха снопчета корали по клоните, на които бяха навесени като плодове всякакви причудливи хрумвания на фантазията на бижутерите от това време, по-далеч, върху масичка от позлатено дърво, покрита с бял мрамор, стоеше огромен слон от прескъп порцелан, с уши, отрупани с висулки от сапфир, който носеше кула, пълна с парфюми и флакончета.
Книги за жени, позлатени и с ярка украса, блестяха върху етажерките от розово дърво, по ъглите със златни арабески.
Мебели, тапицирани с изисканите произведения на Гоблен, шедьоври на търпението, които на самия производител бяха стрували сто хиляди ливри, запълваха малък салон в сиво и позлата, където всяко пано беше продълговата картина, рисувана от Верне или от Грьоз. Работният кабинет беше изпълнен с едни от най-добрите портрети на Шардин и с някои от най-изящните порцеланови изделия на Клодион.
Всичко свидетелстваше не за прибързаността на някое богато парвеню, което се стреми да задоволи прищевките си или тези на своята метреса, а за продължителния и търпелив труд на богаташи от векове, които върху съкровището на бащите си са трупали съкровища за децата си.
Жана внимателно разгледа къщата като цяло, после я раздели на части и накрая отчете
