когато ти обяснявам защо си бил блед, защо си бил отвратен, на свой ред ти ми се смееш.
— Говорете! Говорете! Само не ми отнемайте надеждата, че ще се върна изцелен и утешен в моите поля.
— Чуй ме, Бийо, цялата ни надежда е там, в полята. Селото, дремеща революция, която се надига на всеки хиляда години и причинява световъртеж на монархията всеки път, щом се надигне. Селото ще се размърда, когато удари часът да откупи или завоюва онези присвоени блага, за които ти говореше преди малко и с които се тъпче благородничеството или духовенството. Но за да се подтикне селото към жътва на идеите, трябва да бъде подтикнат селянинът към завоюване на земята. Ставайки собственик, човекът добива свобода, а добивайки свобода, става по-добър. За нас, останалите, привилегированите работници, пред които Бог е склонил да повдигне воала на бъдещето, е ужасната работа — след като се даде на народа свободата, да му се даде и собствеността. Тук, Бийо, е доброто дело и може би лошото възнаграждение, ала това е дело кипящо, мощно, обречено на слава и хули. Там е немощният вледеняващ сън, в очакване на едно пробуждане, което нашият глас ще предизвика, на една зора, която ще дойде от нас. Веднъж разбудили селото, нашата кървава работа ще е приключила и ще започне неговият мирен труд.
— Тогава какво ще ме посъветвате, господин Жилбер?
— Ако искаш да бъдеш полезен на страната, на нацията си, на своите братя, на света, остани тук, Бийо. Грабни един чук и работи в тази ковачница на Вулкан310, която кове мълнии за света.
— Да остана, за да гледам как колят и да стигна може би дотам да коля и аз?
— Как така? — каза Жилбер с бледа усмивка. — Да колиш, ти! Какви ги говориш, Бийо?
— Ако остана тук, както ме приканвате — извика арендаторът, целият треперещ, — първият, когото видя да окачва въже на някой фенер, ще го обеся с ей тези ръце.
Тънката усмивка на устните на доктора се стопи.
— Значи ме разбираш — рече той — и ето че и ти ставаш главорез.
— Да, главорез на злодеи.
— Кажи ми, Бийо, видя ли как заклаха Дьо Лом, Дьо Лоне, Флесел, Фулон и Бертие?
— Да.
— И как ги наричаха онези, които ги колеха?
— Злодеи.
— О, вярно е! — намеси се Питу. — Наричаха ги злодеи.
— Да, но правото е на моя страна — настоя арендаторът.
— На твоя страна, ако бесиш, ако те бесят, не ще е на твоя страна.
Бийо сведе глава под този сразяващ удар; после изведнъж я вдигна с достойнство.
— Можете ли да твърдите — поде той, — че онези, които убиват беззащитни хора под крилото на честта на обществото, можете ли да твърдите, че те са французи като мен?
— А, това е друго нещо! — отвърна Жилбер. — Да, във Франция има няколко категории французи. Съществува най-напред френски народ, от който е Питу, от който си ти, от който съм аз. След това има френско духовенство, после френско благородничество. Три категории французи във Франция, всяка с отделна гледна точка, сиреч гледната точка на собствените й интереси, без да броим краля на Франция, французин по свой си маниер. Е, Бийо, тъкмо в различния начин, по който всички тези французи са французи, е истинската революция. Ти ще бъдеш французин по един начин, абат Мори — по начин, различен от твоя, Мирабо — по начин, различен от този на абат Мори, и най-сетне кралят ще бъде французин по начин, различен от този на Мирабо. Та, Бийо, мили ми приятелю, човек с честно сърце и здрав разум, ти навлизаш във втората част на въпроса, който разглеждам. Направи ми удоволствието да хвърлиш един поглед на това, Бийо.
И Жилбер подаде на арендатора напечатан лист хартия.
— Какво е то? — попита Бийо, вземайки листа.
— Чети.
— Чудесно знаете, че не умея да чета.
— Тогава нека Питу го прочете.
Момъкът се повдигна на пръсти и надзърна над рамото на арендатора.
— Това не е на френски — каза той, — не е на латински, нито пък на гръцки.
— На английски е — подсказа Жилбер.
— Не знам английски — заяви високомерно Питу.
— А аз знам — рече докторът — и ще ви преведа този документ. Но вижте най-напред подписа.
— ПИТ — прочете Питу. — Какво е ПИТ?
— Ще ви обясня — кимна Жилбер.
44.
Пит старши и Пит младши311
— Пит — подхвана докторът — е синът на Пит.
— Виж ти! — възкликна Питу. — Като в Светото писание. Значи има Пит Първи и Пит Втори?
— Да. И Пит Първи, приятели мои… Слушайте добре какво ще ви кажа.
— Слушаме — отвърнаха едновременно Бийо и Питу.
— Та този Пит Първи бе в продължение на трийсет години заклет враг на Франция, сражаваше се от своя кабинет, където го беше приковала подаграта, с Монкалм и Водрьой в Америка, с вицеадмирал Дьо Сюфрен и Д’Естен по море, с Ноай и Броли на континента. Пит Първи си бе поставил за цел да унищожи мощта на французите в Европа. В разстояние на трийсет години той ни отне една по една всички колонии, всички фактории, цялото крайбрежие на Индия, хиляда и петстотин левги в Канада. После, като видя, че Франция е три четвърти разорена, подстрекаваше сина си да я разори съвсем.
— Аха! — измърмори Бийо, видимо заинтригуван. — Което ще рече, че този Пит…
— Точно така — потвърди Жилбер, — това е синът на Пит, когото вече познавате, Бийо, когото Питу познава, когото светът познава, и той стана на трийсет години през миналия май.
— Трийсет години?
— Ще видите, че не си е губил времето, приятели. Ето вече седем години как управлява Англия и прилага на практика бащините теории.
— Значи ще управлява още някое време — вметна Бийо.
— Да, още повече че коренът им е жилав. Позволете ми да ви дам едно доказателство.
Питу и Бийо показаха с леко кимване, че слушат с най-голямо внимание.
Жилбер продължи:
— През 1778 година бащата на нашия враг гаснеше. Лекарите дадоха да се разбере, че животът му виси на косъм и че най-малкото усилие би могло да прекъсне нишката. Тогава в Парламента с пълна сила се разискваше дали да не се удовлетвори желанието на американските колонии за независимост, за да бъде спряна войната, подклаждана от французите, която заплашваше да погълне цялото богатство и всички воини на Великобритания.
Това ставаше в момента, в който нашият добър крал Луи XVI, на когото нацията току-що присъди званието баща на френската свобода, бе признал тържествено независимостта на Америка. Там, по бойните полета и в щабовете бяха взели надмощие френската сабя и френският гений. Англия бе предложила на Вашингтон, сиреч на вожда на бунтовниците, признаване на американската националност, ако новата нация, обръщайки се срещу французите, би пожелала да се съюзи с Англия.
— Но — осмели се арендаторът, — струва ми се, че такова предложение не е почтено нито да се прави, нито да се приема.
— Драги мой Бийо, това се нарича дипломация и в политическите кръгове подобен род идеи се превъзнасят. Е, какво пък, Бийо, колкото и неморално да е според вас, може би въпреки Вашингтон, най- лоялният измежду човеците, биха се намерили американци, склонни да изтъргуват мира с цената на позорното съглашение с Англия.
Ала лорд Чатам, бащата на Пит, този обречен болник, този умирающ, това привидение, вече е до колене в гроба, Чатам, който изглеждал, сякаш няма какво друго да иска освен покой на земята преди съня
