плаши.
Клод поклати глава.
Питу усети, че току-що е уронил авторитета на високото си положение. Той си припомни, че съдбата обича смелите390.
— Е, добре! Така да бъде, ще рискуваме да пробваме — рече.
— Значи ти се заемаш с пушките.
— Заемам се… да пробвам.
Шепот на задоволство замени неодобрителния ропот, който заплашваше да се надигне.
„Охо! — помисли си Питу. — Тези хора ми се налагат още преди да им бъда командир. А какво ли ще е, когато стана!“
— Да се пробва не е достатъчно — настояваше Клод.
— Като не е достатъчно — отвърна Питу, — направи ти нещо по-добро. Отстъпвам ти командването. Върви да се сблъскаш с абат Фортие и многожилния му камшик.
— Какво от това — подхвърли презрително Манике, — че се върна от Париж със сабя и каска, щом се страхуваш от един камшик.
— Сабята и каската съвсем не са броня, а и да са, абат Фортие ще й намери дефекта.
Клод и Дезире изглежда разбраха тази забележка.
— Хайде, Питу, хайде, синко! — увещаваше го Клод.
(„Синко“ е приятелско обръщение, често използвано в този край.)
— Хубаво! Приемам — каза Питу. — Но искам послушание, дявол да го вземе!
— Ще видиш колко сме послушни — смигна Клод на Дезире.
— Само се заеми с пушките — добави Дезире.
— Договорихме се — рече Питу, силно обезпокоен дълбоко в себе си, ала явно амбицията започваше да му шушне за велики дръзновения.
— Обеща ни.
— Заклевам се.
Питу протегна ръка и двамата му другари сториха същото; ето как под светлината на звездите, на една поляна бе обявено въстанието в департамента Ен, от трима арамонци, невинни плагиатори на тримата знаменити швейцарци от Рютли391.
Истината е, че Питу съзираше в края на мъките и усилията си щастието да се покаже славно обкичен със знаците на командир от националната гвардия и че тези знаци му се струваха в състояние да внушат ако не угризения, то поне размисли на госпожица Катрин.
Така, помазан по волята на избирателите си, Питу се прибра, обмисляйки пътищата и начините да осигури оръжие за своите трийсет и трима национални гвардейци.
64.
Където се противопоставят монархическият принцип, представен от абат Фортие, и революционният принцип, представен от Питу
Тази нощ Питу бе толкова зает с голямата чест, която му беше оказана, че забрави да навести примките си.
На другия ден той се въоръжи с каската и сабята и се отправи към Виле-Котре.
Градският часовник удари шест часа сутринта, когато Питу пристигна на площада пред замъка и дискретно почука на малката порта, която водеше към градината на абат Фортие.
Питу бе почукал достатъчно силно, за да успокои съвестта си, и достатъчно слабо, за да не го чуят изобщо в къщата.
Той се надяваше така да си осигури четвърт час отсрочка и през това време да украси с няколко орнамента на ораторското изкуство речта, която си бе подготвил за абат Фортие.
Огромно бе учудването му, като видя, че макар да беше почукал съвсем леко, вратата се открехва; ала това учудване се изпари, когато в този, който му отвори, разпозна Себастиен Жилбер.
Момчето се разхождаше в малката градина, учейки урока си под ранното слънце, или по-скоро давайки си вид, че учи, защото отворената книга висеше, поклащайки се в ръката му, а мисълта му своенравно бягаше срещу или подир всичко онова, което обичаше на този свят.
Съзирайки Питу, Себастиен нададе вик на радост.
Те се прегърнаха; първите думи на момчето бяха:
— Имаш ли новини от Париж?
— Не, а ти? — попита на свой ред Питу.
— О, аз имам! Татко ми е написал едно очарователно писмо.
— А! — възкликна Питу.
— В което е добавено нещо и за теб — продължи Себастиен.
И изваждайки писмото от пазвата си, го подаде на Питу.
П. П. Бийо препоръчва на Питу да не отегчава и разсейва хората от фермата.
— О, Бога ми! — поклати глава момъкът. — Една съвършено безполезна препоръка. Вече няма кого да измъчвам, нито да развличам.
После изрече съвсем тихо, въздъхвайки по-силно:
— Тези думи би трябвало да бъдат отправени към господин Изидор.
Но в миг, опомняйки се и връщайки писмото на Себастиен, той попита:
— Къде е абатът?
Момчето наостри уши и макар че целият двор и част от градината го деляха от стълбите, които скърцаха под нозете на достолепния свещеник, каза:
— Ето го, слиза.
Питу мина от градината в двора едва когато чу тежките стъпки на абата.
Достойният преподавател слизаше по стълбите, четейки вестника си.
Неизменният камшик висеше на хълбока му, като сабя на колана на военачалник.
С нос, забит във вестника, тъй като знаеше наизуст броя на стъпалата, всяка извивка и всяка вдлъбнатина на старата си къща, абатът се озова право при Анж Питу, който се стараеше да си придаде възможно най-величествен вид пред лицето на политическия си противник.
Нека кажем най-напред няколко думи за положението, които другаде биха удължили ненужно повествованието, ала тук са напълно на мястото си.
Те ще обяснят наличието у абат Фортие на тези трийсет или четирийсет пушки, които бяха обект на амбициите на Питу и неговите двама съучастници — Клод и Дезире.
Абат Фортие, бивш капелан или помощник-капелан в замъка, както вече имахме случай да споменем, бе станал с времето и най-вече благодарение на търпеливата вярност на духовниците единствен надзорник на онова, което в театралната терминология назовават аксесоари на дома.
Освен светите съдове, библиотеката, склада за мебели той бе получил за съхранение и старите ловни снаряжения на херцог Д’Орлеан, Луи Филип, баща на Филип, наречен Егалите. Някои от тези снаряжения датираха от времето на Луи ХIII и Анри III — всички принадлежности бяха изложени артистично от него в една от галериите на замъка, предоставена му за тази цел. И за да изглеждат по-живописно, абатът беше пръснал между тях кръгли щитове, ловни копия, кинжали, кортици и мускети с инкрустации от епохата на Лигата.
Вратата към тази галерия бе страховито охранявана от две малки оръдия от посребрен бронз, дадени от Луи XIV на неговия брат Филип Д’Орлеан.
Освен това петдесетина мускетона, донесени като трофеи от Жозеф-Филип392 от битката в Усан, бяха дарени от него на общината и общината, която, както казахме, подслоняваше безплатно абат Фортие, ги бе сложила, не знаейки какво да ги прави, в една от стаите на къщата на колежа.
