имам прехрана и не желая да бъда в тежест на никого.
— А! — възкликна Фортие, изненадан.
— Живея, както живеят всички живи същества, без да прося, от занаята, който ми е дарила природата. Живея от труда си и, нещо повече, толкова съм далеч от това да бъда в тежест на съгражданите си, че мнозина от тях ме избраха за свой ръководител.
— Ами! — изрече абатът с такава изненада, примесена с такъв уплах, сякаш бе настъпил усойница.
— Да, да, избраха ме за ръководител — повтори Питу самодоволно.
— Ръководител на какво? — попита абатът.
— На един отряд от свободни хора — поясни Питу.
— Ах, Боже мой! — извика Фортие. — Нещастникът е полудял.
— Командващ националната гвардия на Арамон — завърши Питу, правейки се на скромен.
Абатът се наведе към него, за да потърси в изражението му потвърждение на тези думи.
— В Арамон има национална гвардия! — ахна той.
— Да, господин абат.
— И ти си неин ръководител?
— Да, господин абат.
— Ти, Питу?
— Аз, Питу.
Абатът вдигна сплетените си ръце към небето като великия жрец Финей410.
— Връх на скверността! — прошепна.
— Не може да не знаете, господин абат — каза благо Питу, — че националната гвардия е предназначена да закриля живота, свободата и имота на гражданите.
— О! — простена старецът, сринат от отчаяние.
— И че — продължи Питу — биха искали да подсилят тази институция най-вече по селата заради бандите.
— Банди, на които ти си водачът! — изкрещя Фортие. — Банди от грабители, банди от подпалвачи, банди от убийци!
— О! Не бъркайте нещата, драги господин абат. Ще видите войниците ми, надявам се, никога по- почтени граждани…
— Млъкни! Млъкни!
— Представете си тъкмо обратното, господин абат, че ние сме вашите естествени защитници, и доказателство за това е, че дойдох право при вас.
— И защо? — попита Фортие.
— А, ето! — рече Питу, почесвайки се зад ухото и поглеждайки към мястото, където беше паднала каската му, за да види дали отивайки да вдигне тази съществена част от войнската си екипировка, няма да се отдалечи твърде много от отбранителната си линия.
Каската бе почти до голямата порта, извеждаща на улица „Соасон“.
— Попитах те защо си дошъл? — повтори абатът.
— Е, добре! — каза Питу, правейки заднишком две крачки към каската си. — Ето предмета на моята мисия. Господин абат, позволете ми да го изложа пред вашата прозорливост.
— Встъпление — прошепна абатът.
Питу направи още две крачки към каската си.
Ала при подобна маневра, която само можеше да го затрудни, щом той отстъпеше с две крачки назад, абатът, за да запази разстоянието, настъпваше с две крачки към него.
— Е, добре! — повтори Питу, вече започвайки, успокоен от близостта на своето отбранително оръжие. — На всички войници им трябват пушки, а ние нямаме.
— А! Вие нямате пушки! — И Фортие затропа с крака от радост. — А! Те нямали пушки! Войници, които нямат пушки! Прекрасни войници, Бога ми!
— Но, господин абат — прекъсна го Питу, правейки нови две крачки към каската си, — когато нямаш пушки, търсиш.
— Да — кимна абатът, — и вие търсите ли?
Питу бе стигнал до каската си и я примъкна с крак към себе си, така че, зает с тази операция, не отговори веднага на абата.
— Вие търсите ли? — повтори той.
Питу вдигна каската си.
— Да, господин абат — отвърна.
— И къде?
— При вас — каза Питу, нахлупвайки каската на главата си.
— Пушки, при мен! — извика абатът.
— Да, при вас не липсват.
— А! Музеят ми! — досети се Фортие. — Дошъл си, за да оплячкосаш музея ми. Броните на някогашните ни храбреци на гърдите на подобни смешници! Господин Питу, преди малко вече ви заявих, че сте луд. Сабите на испанците от Алманса, пиките на швейцарците от Меленяно, за да бъдат въоръжени господин Питу и пасмината му! Ах! Ах! Ах!
Абатът избухна в смях, изпълнен с такава презрителна заплаха, че по тялото на Питу пробягаха тръпки.
— Не, господин абат — поклати глава той, — нито пиките на швейцарците от Меленяно, нито сабите на испанците от Алманса. Не, тези оръжия биха ни били безполезни.
— Добре, че го признаваш.
— Не, господин абат, не тези оръжия.
— А кои тогава?
— Онези хубави пушки за флота, господин абат, онези чудесни флотски пушки, които често съм почиствал за наказание тогава, когато имах честта да уча според вашите правила.
— Така ли! — каза абатът, чувствайки редките му коси да се изправят при усмивката на Питу. — Така ли! Моите флотски пушки!
— Сиреч единствените от вашите оръжия, които нямат никаква историческа стойност и които могат да свършат добра работа.
— А! — стисна зъби абатът, доближавайки ръка до дръжката на многожилния си камшик, както капитан би посегнал към ефеса на сабята си. — А! Ето че изменникът се издава.
— Господин абат — рече Питу, минавайки от заплашителен към умолителен тон, — дайте ни тези трийсет флотски пушки.
— Назад! — процеди абатът, правейки крачка към него.
— И ще се прославите — продължи Питу, правейки от своя страна крачка назад, — ще се прославите, задето сте помогнали краят ни да се освободи от потисниците си.
— Да осигуря оръжие срещу себе си и срещу своите! — изкрещя абатът. — Да дам пушките, с които ще стрелят по моя крал!
И той измъкна камшика от колана си.
— Никога! Никога!
И го размаха страховито над главата си.
— Господин абат, ще сложат името ви във вестника на господин Прюдом412.
— Моето име във вестника на господин Прюдом! — изрева Фортие.
— Заедно със специална похвала за проявена гражданска доблест.
— По-добре позорен стълб и каторга!
— Какво, отказвате ли? — настоя Питу, ала плахо.
— Отказвам и те изпъждам.
