И абатът му посочи с пръст вратата.
— Но това ще има лош ефект — каза Питу, — ще ви обвинят в липса на патриотизъм, в предателство. Господин абат, умолявам ви, не го допускайте.
— Стори от мен мъченик, Нерон! Това е всичко, което искам! — извика абатът с пламтящ поглед, много повече приличащ на екзекутор, отколкото на жертва.
Такова впечатление направи той на Питу, защото момъкът заотстъпва отново.
— Господин абат — поде, — аз съм мирен пратеник, посланик на умиротворението, дойдох…
— Дошъл си, за да ограбиш оръжията ми, както твоите съучастници обраха Инвалидите.
— Което там им донесе куп възхвали — рече Питу.
— И което ще ти донесе тук куп удари с камшик — каза абатът.
— О, господин Фортие! — промълви Питу, който имаше стари спомени от инструмента. — Не ще погазите така правата на човека.
— Сега ще видиш, негоднико! Почакай.
— Господин абат, закриля ме качеството ми на посланик.
— Почакай!
— Господин абат! Господин абат!! Господин абат!!!
Питу бе стигнал до портата към улицата, оставайки с лице към страшния си противник; ала притиснат там, той трябваше да приеме битката или да бяга.
Но за да бяга, трябваше да отвори портата, а за да отвори портата, трябваше да се обърне.
Обръщайки се обаче, щеше да подложи на ударите на абата онази незащитена част от своята особа, която би му изглеждала незадоволително бранена дори и от броня.
— А! Ти искаш пушките ми! — нареждаше абатът… — Дошъл си да търсиш моите пушки!… Аа! Дошъл си да ми кажеш: „Пушките ви или смърт!“…
— Господин абат — прекъсна го Питу, — не съм ви казал нищо такова.
— Е, добре! Ти знаеш къде са пушките ми, заколи ме, за да ги докопаш. Мини през трупа ми и върви да ги вземеш.
— Не съм способен на подобно нещо, господин абат, не съм способен.
И с ръка на резето, с поглед, вперен във вдигнатата ръка на абата, Питу пресмяташе вече не броя на пушките, скрити в арсенала на Фортие, а броя на ударите, които щяха да се посипят от надвисналия върху му камшик.
— Така значи, господин абат, вие не искате да ми дадете вашите пушки?
— Не, не искам да ти ги дам.
— Не искате да ги дадете, първи път?
— Не.
— Втори път?
— Не.
— Трети път?
— Не! Не! Не!
— Е, хубаво! — каза Питу. — Дръжте си ги.
И като направи едно светкавично движение, момъкът се извъртя и се измъкна през открехнатата порта.
Ала това движение не бе толкова светкавично, та умният камшик да не се спусне, свистейки, и да не шибне така яко Питу под кръста, че колкото и храбър да беше победителят на Бастилията, той не можа да се сдържи да не нададе вик на болка.
При този вик наизлязоха неколцина съседи и за свое голямо учудване те съзряха Питу да бяга с цялата бързина на нозете си, заедно с каската и сабята, а абат Фортие да стои на прага на портата, размахал камшика, както ангелът унищожител — пламтящия си меч.
65.
Питу — дипломат
Току-що видяхме как Питу падна от висотата на надеждите си.
Падането бе зашеметяващо. Надали поразеният от мълния Сатана е изминал по-голямо разстояние, срутвайки се от небето в ада.
А дори и в ада падналият Сатана е бил цар, докато Питу, поразен от мълнията на абат Фортие, си беше станал отново просто Питу.
Как щеше да се яви пред онези, които го бяха упълномощили? Как, след като бе засвидетелствал такава непредпазлива самоувереност, щеше да се осмели да им каже, че техният вожд е един самохвалко, един фанфарон, който с каска на главата и сабя на хълбока се е оставил да получи удари с камшик по задника от един стар абат?
Каква грешка, да се похвали, че ще успее пред абат Фортие, и да се провали!
На склона край пътя, при който се озова, Питу обхвана главата си с ръце и се замисли.
Той се бе надявал да придума абата, говорейки му на гръцки и латински. Беше се залъгвал в наивното си простодушие, че ще умилостиви този цербер със сладостта на лакомството цветисти изрази, а ето че лакомството му се бе оказало горчиво, ето че церберът го бе ухапал, без да налапа примамката. И плановете му бяха пропаднали.
Абат Фортие имаше невероятно самолюбие; Питу не бе го включил в сметките; тъй като абатът се беше озлобил много повече от неточността във френския, която му бе открил, отколкото от това, че бе поискал да вземе трийсетте пушки от неговия арсенал.
Младите хора, когато са простодушни, допускат неизменно тази грешка — те вярват в съвършенството на другите.
Абат Фортие беше страстен роялист и най-вече горделив филолог.
Питу горчиво се упрекваше, че беше събудил у него във връзка с Луи XVI и глагола
Оставаше му да помисли какво би трябвало да направи.
Би трябвало да използва своето красноречие, за да даде доказателство за роялизъм пред абат Фортие, и най-вече да отмине граматическите пропуски.
Би трябвало да го убеди, че националната гвардия в Арамон е контрареволюционна.
Би трябвало да му обещае, че тя ще бъде в помощ на краля.
И преди всичко да не обелва нито дума за този нещастен глагол
И тогава без никакво съмнение абатът щеше да разтвори пред него съкровищата и арсенала си, за да подсигури на монархията подкрепата на една толкова храбра войска и на нейния героичен предводител.
Това лицемерие се назовава дипломация. Размишлявайки дълго, Питу прехвърли в главата си множество исторически образци.
Сети се за Филип Македонски413, който е дал толкова лъжливи клетви и когото наричат велик човек.
За Брут414, който се е правил на глупак, за да заблуди враговете си, и когото наричат велик човек.
За Темистокъл415, който е прекарал живота си в това да мами своите съграждани, за да им служи, и когото също наричат велик човек.
Ала той си припомни и Аристид, който не е приемал нечестните похвати и когото също наричат велик човек416.
Този довод го обърка.
Но разсъждавайки, реши, че Аристид е имал късмета да живее във време, когато персите са били толкова глупави, та е могло да бъдат победени и само с добросъвестност.
После, като разсъди още, той съобрази, че в крайна сметка Аристид е бил прогонен, и това изгнание, колкото и да е било несправедливо, наклони везните в полза на Филип Македонски, Брут и Темистокъл.
