Сетне, минавайки към съвременни примери, Питу се запита как господин Жилбер, господин Байи, господин Ламет, господин Барнав417, господин Дьо Мирабо биха постъпили, ако бяха на негово място, а пък крал Луи XVI — на мястото на абат Фортие.
Какво биха направили, за да накарат краля да въоръжи триста до петстотин хиляди национални гвардейци?
Точно обратното на онова, което той, Питу, бе сторил.
Биха убеждавали Луи XVI, че французите не желаят нищо повече от това да спасят и да запазят бащата на французите и че за да го спасят наистина, са им необходими от триста до петстотин хиляди пушки.
И господин Дьо Мирабо със сигурност би успял. Питу се сети и за известната песен, която гласи:
От всичко това заключи, че той, Анж Питу, е само едно глупаво четириного и че за да се върне при своите избиратели с нещо като слава, би следвало да направи тъкмо обратното на онова, което бе направил.
Разкопавайки тази нова жила, Питу реши да издейства с хитрост или със сила оръжието, което бе обещал да добие чрез убеждение.
Отначало се яви един вариант.
Можеше да се вмъкне в музея на абата и да изземе или открадне оръжието от арсенала.
С помощта на другарите си Питу щеше да извърши изземване, сам — кражба.
Кражба! Ето дума, която звучеше зле в честните уши на момъка.
Колкото до изземването, нямаше никакво съмнение, че във Франция се намираха все още твърде много хора, свикнали със старите закони, които щяха да го нарекат разбойничество или въоръжено нападение.
Всички тези съображения накараха Питу да се откаже от двата начина, които току-що споменахме.
Впрочем заложено бе самолюбието му и за да може това самолюбие да излезе достойно от положението, Питу не биваше да прибягва до ничия помощ.
Така че се захвана да търси, не без известно удивление от новата посока, която вземаха разсъжденията му.
Най-накрая извика като Архимед:
Ето пътя, който Питу беше открил в собствения си арсенал: Господин Дьо Лафайет бе главнокомандващ на националните гвардейци на Франция. Арамон бе във Франция. Арамон си имаше национална гвардия.
Значи господин Дьо Лафайет бе главнокомандващ на националните гвардейци в Арамон.
И господин Дьо Лафайет не би трябвало да допусне гвардейците от Арамон да останат без оръжие, след като тези от другите области вече бяха въоръжени или щяха да бъдат.
За да стигне до господин Дьо Лафайет, му трябваше Жилбер; за да стигне до Жилбер, му трябваше Бийо.
Питу написа едно писмо на Бийо.
Понеже арендаторът не знаеше да чете, Жилбер щеше да му го прочете и така естествено щеше да бъде ангажиран и вторият посредник.
Като реши това, Питу изчака нощта, прибра се тайно в Арамон и грабна перото.
Все пак, каквито и предпазни мерки да бе взел, за да се промъкне незабелязан, той беше видян от Клод Телие и Дезире Манике.
Те почукаха на вратата му тъкмо когато бе привършил писмото и го увиваше в голям лист бяла хартия, за да го запечата с тестена лепенка.
Питу сложи пръст на устните си и с другата ръка посочи запечатаното писмо.
Тази тайнственост респектира Клод Телие и Дезире Манике и те се оттеглиха безмълвно с пръст на устните и очи, вперени в писмото.
Питу плуваше насред течението на практическата политика.
Ето и текста на писмото, увито в белия лист, което бе оказало такова огромно въздействие върху Клод и Дезире:
Каузата на революцията печели всеки ден привърженици в нашия край. Аристократите губят позиции, а патриотите набират сила.
Арамонската община се е заела активно със създаването на национална гвардия.
Но тя няма оръжие.
Съществува един начин да си го набави. Някои частни лица разполагат с количества бойно оръжие, които могат да спестят значителни разходи на обществената хазна, при положение че преминат в служба на нацията.
Ако господин генерал Дьо Лафайет сметне за необходимо да накара да разпоредят тези незаконни складове с бойно оръжие да бъдат поставени на разположение на общините, пропорционално на хората, които трябва да се въоръжат, аз, от своя страна, се нагърбвам да направя така, че поне трийсет пушки да влязат в арсенала на Арамон.
Това е единствената възможност да се издигне стена срещу контрареволюционните попълзновения на аристократите и враговете на нацията.
Когато това изложение бе написано, Питу забеляза, че е забравил да спомене на арендатора нещо за дома и за семейството му.
Той гледаше на него едва ли не като на Брут; от друга страна, да съобщи на Бийо подробности за Катрин, означаваше да рискува да излъже или да разкъса сърцето на един баща, а също и да се отворят и да закървят отново раните в собствената му душа.
Питу сподави една въздишка и добави като постскриптум:
П. П. Госпожа Бийо, госпожица Катрин и цялата къща са добре и изпращат поздрави на господин Бийо.
По този начин Питу не излагаше нито себе си, нито когото и да било.
Показвайки на посветените белия плик, който трябваше да замине за Париж, командващият войските в Арамон се задоволи, както вече казахме, да изрече:
— Ето.
И отиде да пусне писмото в кутията.
Отговорът не се забави.
На по-следващия ден в Арамон пристигна нарочен куриер и попита за господин Анж Питу.
Голямо бе вълнението; големи бяха очакванията и тревогите на гвардейците.
