Куриерът яздеше побелял от пяна кон и носеше униформата на главния щаб на парижката национална гвардия.
Съдете сами за впечатлението, което направи, за смущението и разтуптяното сърце на Питу.
Той се приближи треперещ, блед и пое пратката, връчена му, не без усмивка, от офицера, натоварен да предаде посланието.
Това бе отговорът на Бийо, написан от ръката на Жилбер.
Бийо препоръчваше на Питу умереност в патриотизма.
И му изпращаше заповедта на генерал Дьо Лафайет, приподписана от военния министър418, за въоръжаване на националната гвардия в Арамон.
Беше се възползвал от заминаването на офицер, натоварен да въоръжи, от името на генерал Дьо Лафайет, националната гвардия в Соасон и Лаон.
Заповедта гласеше:
Да бъдат задължени онези, които притежават повече от една пушка и една сабя, да предоставят останалите си оръжия на разположение на ръководителите на отряди във всяка община.
Настоящата мярка да се прилага в цялата провинция.
Питу, поруменял от радост, благодари на офицера, който се усмихна отново и потегли веднага към следващата цел.
Така Питу се видя на върха на почестите; той получаваше послания направо от генерал Лафайет и военния министър.
И тези послания идваха щедро да подкрепят и обслужат замислите и амбициите му.
Да се опише въздействието на това посещение върху избирателите на Питу би било невъзможно. Заявяваме, че се отказваме от подобна задача.
Само да зърнеше тези оживени лица, тези блестящи очи, това усърдие на населението, изблика на дълбокото уважение, с което всички незабавно се изпълниха към Анж Питу, и най-недоверчивият наблюдател би се убедил, че оттук насетне нашият герой щеше да бъде важна особа.
Избирателите му един подир друг искаха да видят и да пипнат министерския печат, което Питу на драго сърце им позволи.
И когато числото на присъстващите се сведе само до посветените, той каза:
— Граждани, плановете ми успяха, както бях предвидил. Писах на генерал Лафайет за желанието, което имате, да създадете национална гвардия и за вашия избор да ви командвам аз. Прочетете адреса на писмото, което пристигна от министерството.
И показа плика, на който бе написано:
— Значи аз съм — продължи Питу — признат и одобрен от генерал Лафайет за командир в националната гвардия. Така че и вие сте признати и одобрени за национални гвардейци от генерал Лафайет и военния министър.
Продължителен вик на радост и възторг разтърси стените на бедното жилище, което обитаваше Питу.
— Колкото до оръжието — додаде нашият човек, — има начин да се сдобием. Вие трябва бързо да си изберете един лейтенант и един сержант. Тези две упълномощени лица ще ме придружат при действията, които ще предприема.
Присъстващите се спогледаха несигурно.
— Какво е твоето мнение, Питу? — попита Манике.
— Това не ме интересува — отвърна Питу с известно достойнство. — Не бива да се влияе на избора. Съберете се без мен. Определете двамата ръководители, които назовах, но да бъдат солидни хора. Това е всичко, което имам да ви кажа. Вървете!
С тези царствено произнесени думи Питу отпрати своите войници и остана сам, обгърнат от величието си, също като Агамемнон419.
Той се потопи в славата, докато отвън избирателите си оспорваха останките от военната власт, която трябваше да управлява Арамон.
Изборът продължи един час. Лейтенантът и сержантът бяха избрани: сержант — Клод Телие, лейтенант — Дезире Манике. После се върнаха при Питу, който ги призна и поздрави.
След като тази работа бе свършена, той постанови:
— Сега, господа, нямаме нито миг за губене.
— Да, да, да започваме обучението! — обади се един от най-ентусиазираните.
— Секунда — спря го Питу, — най-напред да вземем пушките.
— Точно така — кимнаха ръководителите.
— А докато чакаме пушките, не можем ли да се упражняваме с тояги?
— Нека правим всичко по военному — отговори Питу, който, виждайки всеобщото усърдие, не се чувстваше достатъчно сигурен да дава уроци по едно изкуство, от което сам още нищо не разбираше. — Войници, които се обучават на стрелба с тояги — направо гротескно!
— Така е — отвърнаха му. — Пушките!
— Елате с мен, лейтенант и сержант — обърна се той към подчинените си. — Вие, останалите, чакайте завръщането ни.
Почтително съгласие бе отговорът на отряда.
— Остават още шест часа до края на деня, повече отколкото ни е нужно, за да отидем във Виле-Котре, да свършим работата си и да се върнем. Напред, ходом марш! — извика Питу.
И главният щаб на арамонската армия пое на мига.
Ала когато Питу препрочете писмото на Бийо, за да се убеди, че толкова щастие не е сън, откри едно изречение на Жилбер, което му бе убягнало:
Защо Питу не съобщава новини на господин доктора? Защо Себастиен не пише на баща си?
66.
Питу триумфира
Абат Фортие, порядъчният човек, бе твърде далеч от това да подозира било бурята, която му готвеше тази дълбока дипломация, било доверието, с което се ползваше Питу пред водачите на правителството.
Духовникът бе зает да доказва на Себастиен, че лошите общества са пагубни за добродетелта и невинността; че Париж е една бездна; че самите ангели биха се покварили, ако подобно на онези, които се заблудили по пътя за Гомор420, не се завърнат бързо на небето; и приемайки трагично посещението на Питу, този паднал ангел, абатът призоваваше момъка, с цялото красноречие, на което бе способен, да остане добър и истински роялист.
Нека кажем, че под добър и истински роялист абат Фортие съвсем не разбираше онова, което доктор Жилбер влагаше в тези думи.
Достолепният абат забравяше, че поради тази разлика в тълкуването на едни и същи слова неговата пропаганда бе лошо деяние, понеже той се опитваше, естествено неволно, да настрои ума на сина срещу този на бащата.
Впрочем трябва да признаем, че не го намираше особено податлив.
Странно! Във възрастта, когато децата са като онази мека глина, за която говори поетът
