След това — благородниците.
И накрая — третото съсловие.
Третото съсловие бе чакало дълго.
Третото съсловие замърмори.
В предишните събрания третото съсловие държеше приветствените си речи на колене.
Нямаше ли начин да бъде накаран председателят на третото съсловие да коленичи?
Решено бе, че третото съсловие не ще произнася приветствена реч.
На заседанието на 5-и кралят си сложи шапката.
Благородниците — също.
Хората от третото съсловие поискаха и те да си сложат шапките; тогава кралят свали своята. Владетелят предпочете да държи шапката си в ръка, вместо да гледа как третото съсловие стои с шапки на главите пред него160.
В сряда, на 10 юни, Сийес влезе в Събранието. Той видя, че то се състои почти изцяло от представители на третото съсловие.
Духовенството и благородниците се събираха другаде.
„Време е да прережем връвта“, рече Сийес.
И предложи духовенството и благородниците да бъдат призовани да се явят в срок най-много от един час. „В противен случай ще се смятат за отсъстващи от заседанията.“
Една армия от германци и швейцарци обграждаше Версай. Една батарея оръдия бе насочена към Събранието.
Сийес нямаше очи за всичко това. Той виждаше народа, който бе гладен. „Но третото съсловие не може само да съставя Генерални щати“, казаха на Сийес.
— Толкова по-добре — отвърна той, — ще състави Национално събрание.
Отсъстващите не се явяват изобщо; предложението на Сийес е прието. Представителите на третото съсловие се назовават „Национално събрание“ с мнозинство от четиристотин гласа.
На 19 юни кралят заповядва залата, където се събира Националното събрание, да бъде затворена.
Ала за да извърши подобен държавен преврат, кралят има нужда от претекст.
Залата е затворена, за да се направят приготовления за заседание в присъствието на височайшата особа, което трябва да се състои в понеделник.
На 20 юни, в седем часа сутринта, председателят на Националното събрание научава, че този ден няма да се събират.
В осем часа той се явява пред вратите на залата заедно с голям брой депутати.
Вратите са затворени и се охраняват от войници.
Вали дъжд.
Искат да разбият вратите.
Часовите имат заповед и кръстосват байонетите си. Някой подхвърля да се съберат на площад „Арм“.
Друг — в Марли.
Гийотен предлага Залата за игра на топка.
— Гийотен!
Странното е, че това е тъкмо Гийотен, чието име, като се прибави едно „е“ към него, ще бъде толкова популярно четири години по-късно!161 Колко странно, че Гийотен е този, който предлага Залата за игра на топка!
Тази зала — гола, разнебитена, открита за ветровете от всички посоки!
Това е яслата на сестрата на Христос! Това е люлката на Революцията!
Само че Христос е бил син на една дева.
Революцията бе дъщеря на една изнасилена нация162.
На тази мощна демонстрация кралят отвръща с кралската си дума: „Veto!“163
Господин Дьо Брезе164 е изпратен при бунтовниците, за да ги застави да се разпръснат. „Ние сме тук по волята на народа — заявява Мирабо165 — и ще излезем само с байонет, опрян в корема.“ А не както го казват: „Само пред силата на щиковете.“
Защо ли винаги зад един велик човек стои по някой дребен вития, който осакатява словата му под предлог, че ги изглажда!
Защо този вития е бил зад Мирабо в Залата за игра на топка? Или зад Камброн166 при Ватерло?
Отиват да съобщят отговора на краля.
Той се разхожда известно време с притеснен вид.
— Не искат ли да си вървят? — пита.
— Не, сир.
— Е, какво пък! Тогава да ги оставят.
Както се вижда, монархията вече се огъваше под натиска на народа, при това доста се огъваше167.
От 23 юни до 12 юли всичко изглеждаше твърде спокойно, но то бе онова тежко и задушаващо спокойствие, което предшества бурята.
Това беше лошото съновидение на един лош сън.
На 11-и, подтикван от кралицата, граф Д’Артоа и дамите Полиняк — цялата версайска камарила, кралят взима решение да изгони най-накрая Некер. На 12-и новината стига до Париж.
Видяхме въздействието, което тя предизвика. На 13-и вечерта Бийо пристигна и съзря горящите бариери168.
На 13-и вечерта Париж се защитаваше; на 14-и сутринта Париж бе готов да нападне.
На 14-и сутринта Бийо извика: „Към Бастилията!“, и три хиляди души повториха след него този вик, който скоро щеше да бъде подет от цялото население на Париж.
Защото съществуваше едно монументално здание169, което от близо пет века тежеше на гръдта на Франция, както адската скала на плещите на Сизиф.
Само че, не толкова уверена в силите си като титана, Франция никога не се бе опитвала да го побутне.
Това монументално здание — клеймо на феодализма върху челото на Париж — беше Бастилията.
Кралят бе прекалено добър, по думите на мадам Дю Осе, за да накара да отрежат нечия глава.
Но кралят пращаше в Бастилията.
Веднъж влязъл в Бастилията по заповед на краля, човек биваше забравен, низвергнат, погребан, унищожен.
Той оставаше там, докато кралят си спомнеше за него, а кралете трябва да мислят за толкова много нови неща, та често забравят да мислят за старите.
Впрочем във Франция имаше не една-единствена бастилия, а двайсет бастилии, които се наричаха Фор-л’Евек, Сен Лазар, Шатле, Консиержери, Венсен, замъкът Ла Рош, замъкът Иф, островите Света Маргарита, Пинерол и т.н.170
Само че крепостта при портата Сент Антоан се наричаше
Тя бе съвършеният затвор. Струваше колкото всички останали, взети заедно. Почти цял век управлението на Бастилията беше в ръцете на една и съща фамилия.
Предтечата на тези избраници е господин Дьо Шатоньоф. Наследява го синът му, Ла Врилиер. Най- накрая синът на Ла Врилиер е наследен от внука Сен Флорантен.
Династията се прекъсва през 1777 година171.
По време на това трикратно властване, по-голямата част от което премина при Луи XV, никой не е могъл да назове бройката на подписаните заповеди за арест. Сен Флорантен е подписал лично повече от петдесет хиляди.
Заповедите за арест носеха сериозен доход.
