— Освен това ви предупреждавам, че влизайки сам, може би няма да излезете.
— Чудесно!
— Ще ви дам пропуск за Бастилията.
— Чакам.
— Но при едно условие.
— Какво е то?
— Че утре няма да дойдете да ми искате пропуск за Луната. Отсега ви казвам, че на онзи свят не познавам никого.
— Флесел! Флесел! — прозвуча глухо ръмжащ глас зад превото на търговците. — Ако продължаваш да имаш две лица, едно, което се смее на аристократите, и друго, което се усмихва на народа, току-виж още до утре си подпишеш сам пропуска за един свят, от който никой не се връща.
Превото се обърна, потрепервайки.
— Кой говори? — попита той.
— Аз, Марат179.
— Марат философът! Марат лекарят! — хлъцна Бийо.
— Да — произнесе същият глас.
— Да, Марат философът, Марат лекарят — повтори Флесел, — който във второто си качество би трябвало да се заеме да лекува лудите. Което днес би означавало огромен брой пациенти.
— Господин Дьо Флесел — отвърна мрачният събеседник, — този храбър гражданин ви иска пропуск, за да влезе при господин Дьо Лоне. Ще отбележа, че вие карате не само него да чака, но и още три хиляди души.
— Добре, господине, ще го има.
Флесел се приближи до една маса, прокара ръка по челото си, а с другата написа набързо няколко реда.
— Ето го вашия пропуск — рече, подавайки листа на Бийо.
— Четете — каза Марат.
— Не знам да чета — промърмори арендаторът.
— Е, тогава аз ще го прочета.
Бийо подаде документа на Марат. Пропускът съдържаше следното:
Ние, превото на търговците от град Париж, ви изпращаме господин Бийо, за да се споразумее с вас относно интересите на упоменатия град.
— Добре! — потри ръце Бийо. — Дайте го.
— Вие намирате, че този пропуск е добър така? — попита Марат.
— О, да.
— Почакайте. Господин превото ще прибави един постскриптум, за да го направи по-добър.
И той се приближи до Флесел, който бе останал прав, облегнал се с юмрук на масата и гледащ с надменно изражение двамата мъже, с които в частност имаше работа, и един трети, полугол, появил се на вратата, опрян на мускетон.
Този трети беше Питу, който бе последвал Бийо и чакаше, готов да се подчини на заповедите на арендатора, каквито и да бяха те.
— Господине — обърна се Марат към Флесел, — ще ви кажа постскриптума, който ще прибавите и който ще направи пропуска по-добър.
— Кажете го, господин Марат.
Марат сложи документа на масата и посочвайки с пръст мястото, където превото трябваше да пише, продиктува:
— Поверявам на вашата чест живота на гражданина Бийо, който идва в ролята на парламентьор.
Флесел погледна Марат с вид на човек, изпитващ непреодолимо желание да размаже това плоско лице с един юмручен удар, вместо да стори онова, което то искаше.
— Колебаете ли се, господине? — попита Марат.
— Не, понеже в крайна сметка настоявате за нещо справедливо — рече Флесел.
И написа искания постскриптум.
— Все пак, господа, запомнете добре — не отговарям за безопасността на господин Бийо.
— А пък аз отговарям — натърти Марат, издърпвайки документа от ръцете му. — Защото вашата свобода гарантира неговата и вашата глава е гаранция за неговата. Вземете, храбри Бийо — додаде Марат, — ето вашия пропуск.
— Лабри! — викна господин Дьо Флесел. — Лабри!
Влезе един лакей в парадна ливрея.
— Каретата ми! — нареди Флесел.
— Очаква господин превото в двора.
— Да вървим! — и превото се отправи към изхода. — Желаете ли нещо друго, господа?
— Не — отвърнаха едновременно Бийо и Марат.
— Трябва ли да го пусна да мине? — попита Питу.
— Приятелю — каза Флесел, — ще ви обърна внимание, че сте малко неприлично облечен, за да стоите на стража пред вратата на стаята ми. Ако държите да останете, сложете поне паласката си отпред и се облегнете със задника на стената.
— Трябва ли да го пусна да мине? — повтори Питу, гледайки господин Дьо Флесел с изражение, показващо, че оценява като доста посредствена шегата, на която бе станал обект.
— Да — кимна Бийо.
Питу се отстрани.
— Може би грешите, като позволявате този човек да си отиде — отбеляза Марат. — Това е един превъзходен заложник. Но във всеки случай бъдете спокоен, където и да се намира, ще го открия.
— Лабри — рече превото на търговците, качвайки се в каретата си, — тук ще се гърми. Не искам да бера чужди ядове, ако случайно Кметството хвръкне във въздуха. Далеч оттук, Лабри, далеч оттук.
Каретата мина под свода и излезе на площада, където боботеха четири-пет хиляди души.
Флесел се боеше да не би да се изтълкува зле тръгването му, което можеше да бъде и бягство.
Той се подаде до кръста от прозорчето.
— Към Националното събрание! — извика на кочияша.
Това предизвика залп от аплодисменти сред тълпата.
Марат и Бийо бяха на балкона и чуха последните думи на Флесел.
— Залагам главата си срещу неговата — категоричен бе Марат, — че не отива в Националното събрание, а при краля.
— Да накарам ли да го задържат? — попита Бийо.
— Не — отговори Марат с жестоката си усмивка. — Не се тревожете, колкото и бързо да се движи, ние ще стигнем още по-бързо от него. А сега, при барута!
— Да, при барута! — въодушеви се Бийо.
И двамата слязоха, следвани от Питу.
