Продаваха ги на бащите, които искаха да се отърват от своите синове.
Продаваха ги на жените, които искаха да се отърват от съпрузите си.
Заповедите за арест струваха толкова по-евтино, колкото по-хубави бяха жените.
Това бе просто една размяна на услуги между тях и министъра.
От края на властването на Луи XV всички държавни затвори, и най-вече Бастилията, бяха в ръцете на йезуитите.
Да си припомним най-важните сред затворниците — Желязната маска, Лозюн и Латюд.
Йезуитите бяха изповедници. Те изповядваха затворниците, за по-голяма сигурност.
Пак за по-голяма сигурност починалите затворници бяха погребвани под фалшиви имена.
Както знаете, Желязната маска беше погребан под името Марчиали.
Той бе прекарал четирийсет и пет години в затвора.
Лозюн — четиринайсет години.
Латюд — трийсет и пет години172.
Ала поне Желязната маска и Лозюн бяха извършили големи престъпления.
Брат на Луи XIV или не, Желязната маска дотолкова приличаше на него, че човек можеше да ги обърка.
Твърде неблагоразумно е да се осмелиш да приличаш на един крал.
Лозюн за малко да се ожени или дори се ожени за Великата госпожица.
Твърде неблагоразумно е да се осмелиш да се ожениш за племенницата на крал Луи XIII, внучка на крал Анри IV.
Но какво ли бе направил Латюд, клетникът?
Той беше дръзнал да се влюби в мадмоазел Поасон, мадам Дьо Помпадур, фаворитка на краля.
Беше й драснал едно писъмце.
Това писъмце, което една почтена жена би върнала на онзи, който й го е написал, бе препратено от мадам Дьо Помпадур на господин Дьо Сартин173.
И Латюд, арестуван, избягал, залавян отново и отново, остана трийсет и пет години зад решетките на Бастилията, Венсен и Бисетр174.
Значи Бастилията не бе мразена просто така.
Народът я ненавиждаше като нещо живо, като онзи гигантски тараск, като онзи звяр от Жеводан175, които безжалостно са поглъщали хора.
Така че е разбираема мъката на бедния Себастиен Жилбер, когато научи, че баща му е в Бастилията.
Разбираема е и увереността на Бийо, че докторът не ще излезе от затвора, ако не бъде измъкнат със сила оттам.
Не по-малко разбираемо е и френетичното въодушевление на народа, когато Бийо извика: „Към Бастилията!“
Само че идеята да се превземе Бастилията беше нещо безумно, както бяха казали войниците.
Бастилията имаше провизии, гарнизон и артилерия.
Бастилията имаше стени, които бяха дебели петнайсет стъпки на върха и четирийсет стъпки в основата.
Бастилията имаше един управител на име господин Дьо Лоне176, който бе накарал да поставят трийсет хиляди барутни заряда в погребите и бе обещал, в случай на нужда, да вдигне във въздуха Бастилията и заедно с нея половината от предградието Сент Антоан.
14.
Трите власти във Франция
Бийо все така вървеше, ала вече викаше не той. Тълпата, обхваната от войнствения му дух, разпознала в този мъж един от своите, тълпата, обсъждайки думите и постъпката му, го следваше, нарастваща, подобно приливна вълна.
Когато Бийо излезе на кея Сен Мишел, зад него имаше повече от три хиляди души, въоръжени с ножове, брадви, пики и пушки.
Всички крещяха: „Към Бастилията! Към Бастилията!“
Бийо се затвори в себе си. Той направи на свой ред разсъжденията, които изложихме в края на предходната глава, и малко по малко цялата пара на трескавата му възбуда се разсея.
Тогава арендаторът погледна с разума си.
Начинанието бе възвишено, но безумно. Долавяше се по стреснатите и насмешливи изражения, с които се посрещаше зовът: „Към Бастилията!“
Това обаче само затвърди неговата непоколебимост.
Ала той осъзна, че отговаря пред майките, жените и децата за живота на тези мъже, които го следваха, и реши да вземе всички възможни предпазни мерки.
И така, най-напред Бийо заведе хората си на площада пред Кметството.
Там назначи един лейтенант и офицери кучета, които да събират стадото.
„Да видим, помисли той, във Франция има една власт, има две, има дори три. Да се посъветваме.“
Бийо влезе в Кметството и попита кой е началникът на Общината.
Отговориха му, че е превото на търговците, господин Дьо Флесел.
— Ааа! — рече арендаторът с неудовлетворен вид. — Господин Дьо Флесел, някой благородник, сиреч враг на народа.
— Ама не — отвърнаха му, — той е умен човек.
Бийо се изкачи по стълбището на Кметството.
В преддверието срещна един разсилен.
— Искам да говоря с господин Дьо Флесел — каза той, виждайки, че разсилният се приближава до него, за да попита какво желае.
— Невъзможно! — отсече разсилният. — Зает е с попълването на състава на гражданската милиция, която Кметството организира в този момент.
— Чудесно — възкликна Бийо, — аз също организирам милиция и понеже вече имам три хиляди души, зачислени в нея, искам да видя господин Дьо Флесел, който още няма и един готов войник. Така че уредете да разговарям с господин Дьо Флесел, и то начаса. О! Погледнете през прозореца, ако желаете.
Разсилният действително хвърли бърз поглед към кейовете и съзря хората на Бийо. След което побърза да отиде и да предупреди превото на търговците, на когото показа в потвърждение на съобщението си въпросните три хиляди души.
Това вдъхна на превото нещо като уважение към онзи, който настояваше да говори с него; той напусна съвещанието и излезе в преддверието, оглеждайки се.
Забеляза Бийо, отгатна кой е и се усмихна.
— Вие сте ме търсили — рече му.
— Вие ли сте господин Дьо Флесел, превото на търговците? — попита Бийо.
— Да, господине. С какво мога да ви услужа? Само побързайте, защото съм зает до гуша.
— Господин прево — поде Бийо, — колко власти има във Франция?
— По дяволите! Зависи как го разбирате, драги господине — отвърна Флесел.
— Кажете ми както го разбирате вие самият.
— Ако попитате господин Байи177, той ще ви каже, че има само една власт — на Националното събрание. Ако попитате господин Дьо Дрьо-Брезе, ще ви каже, че има само една — на краля.
— А вие към кое от тези две мнения клоните, господин прево?
— Моето лично мнение също е, че в този момент има само една-единствена власт.
— На Събранието или на краля? — попита Бийо.
— Нито едното, нито другото — на нацията — отговори Флесел, мачкайки жабото си.
— Аха! На нацията! — възкликна арендаторът.
— Да, сиреч на онези господа, които чакат долу на площада с ножовете и шишовете. На нацията, тоест
