— При оръдията!
После, приближавайки се към Бийо със заплашителен жест, процеди:
— А вие, нещастнико! Вие, който дойдохте тук под претекст, че ще преговаряте, докато останалите атакуват, знаете ли, че заслужавате смърт?
Бийо забеляза жеста и, бърз като мълния, сграбчи Дьо Лоне за яката и за колана.
— А вие — рече той, повдигайки го от земята, — вие заслужавате да ви запратя през парапета, за да се размажете на дъното на рова. Но, слава Богу, ще ви сразя по друг начин.
В миг един страховит, всеобщ ропот премина по въздуха подобно ураган и господин Дьо Лом, майор в Бастилията, се появи на платформата.
— Господине — извика той, обръщайки се към Бийо. — Господине, за Бога, покажете се. Всичкият този народ мисли, че ви се е случило нещо, и иска да ви види.
Действително името на Бийо, разнесено от Питу в тълпата, се открояваше сред неистовия тътен.
Арендаторът пусна господин Дьо Лоне, който прибра сабята си обратно в бастуна.
После между тези трима мъже настъпи момент на колебание, в който се чуха заплахи и зов за мъст.
— Ама покажете се, господине — настоя управителят, — не че тези крясъци ме плашат, но нека се знае, че съм почтен човек.
Тогава Бийо подаде глава между бойниците, правейки знак с ръка.
Отвред гръмнаха аплодисменти. В известен смисъл това бе революцията, избликваща от върха на Бастилията в лицето на този човек от народа, който пръв тъпчеше нейната платформа като повелител.
— Това е добре, господине — каза Дьо Лоне. — Между нас всичко е свършено. Вие нямате повече работа тук. Искат ви долу — слезте.
Бийо разбра тази сдържаност от страна на мъжа, в чиято власт се намираше, и се спусна по същата стълба, по която се бе качил; Дьо Лоне го последва.
Що се отнася до майора, той остана. Управителят току-що му бе дал шепнешком някои заповеди.
Беше очевидно, че господин Дьо Лоне има само едно желание — парламентьорът да стане колкото може по-бързо негов враг.
Арендаторът прекоси двора, без да промълви нито дума. Той видя мерачите при оръдията. Фитилите димяха на върховете на копията им.
Бийо се спря пред тях.
— Приятели! — каза им. — Не забравяйте, че дойдох при началника ви, за да избегна проливането на кръв, и че той отказа.
— В името на краля, господине — тропна с крак Дьо Лоне, — излезте оттук!
— Внимавайте — отвърна Бийо, — ако ме заставите да изляза в името на краля, ще вляза отново в името на народа.
Сетне, като се обърна към караулното на швейцарците, рече:
— Я да видим, за кого сте вие?
Швейцарците не отговориха.
Управителят му посочи с пръст желязната врата.
Бийо направи последно усилие.
— Господине, в името на нацията! — каза той на Дьо Лоне. — В името на вашите братя!
— На моите братя! Вие наричате мои братя онези, които крещят: „Долу Бастилията! Смърт на управителя й!“ Това са може би ваши братя, господине, но със сигурност не и мои.
— Тогава в името на хуманността!
— В името на хуманността? Хуманността, която ви кара да дойдете да ни изколите, сто хиляди души срещу сто нещастни войници, затворени между тези стени.
— Точно така, предавайки Бастилията на народа, вие ще им спасите живота.
— И ще загубя честта си.
Бийо замълча, тази войнска логика го срази; ала отново извика, обръщайки се към швейцарците и инвалидите:
— Предайте се, приятели. Още има време. След десет минути ще бъде твърде късно.
— Ако не излезете начаса, господине — викна на свой ред управителят, — честна дума на благородник, ще наредя да ви разстрелят!
Бийо се спря за миг, скръсти ръце в знак на предизвикателство, срещайки за последен път погледа на Дьо Лоне, и излезе.
17.
Бастилията193
Тълпата чакаше, изгаряна от жаркото юлско слънце, опиянена и тръпнеща. Хората на Гоншон се бяха присъединили към тези на Марат. Предградието Сент Антоан позна и поздрави брата си, предградието Сен Марсо.
Гоншон бе начело на своите патриоти. Колкото до Марат, той бе изчезнал.
Гледката на площада беше страховита.
Щом народът видя парламентьора, виковете се усилиха.
— Е, какво? — рече Гоншон, приближавайки се към него.
— Ами какво! Този човек е храбър — отвърна Бийо.
— Какво искате да кажете с думите: „Този човек е храбър?“ — попита Гоншон.
— Искам да кажа, че упорства.
— Не желае да предаде Бастилията?
— Не.
— Решен е да издържи на обсадата?
— Да.
— И вие мислите, че ще устои дълго?
— До смърт.
— Така да бъде — ще си получи смъртта.
— Но колко хора ще се наложи да избием! — възкликна Бийо, явно съмнявайки се, че от Бога е правото, което си присвояват генералите, кралете и императорите — людете, упълномощени да проливат кръв.
— Хайде-хайде! — каза Гоншон. — Хората са твърде много, след като няма хляб за половината от населението. Нали така, приятели? — додаде, обръщайки се към тълпата.
— Да! Да! — изкрещя тълпата с върховна самоотверженост.
— Ами ровът? — попита Бийо.
— Той трябва да се запълни само на едно място — отвърна Гоншон, — а аз пресметнах, че с телата на половината от нас може да бъде запълнен целият, нали, приятели?
— Да! Да! — повтори тълпата с не по-малко въодушевление и устрем.
— Е, добре, така да бъде! — въздъхна Бийо, сразен.
В този момент на една тераса се появи Дьо Лоне, заедно с майор Дьо Лом и двама-трима офицери.
— Започвай! — викна Гоншон на управителя.
Той се обърна с гръб, без да отговори.
Гоншон, който навярно би понесъл заплахата, не понесе презрението; в миг вдигна карабината си на рамо и един от свитата на Дьо Лоне падна.
Сто изстрела, хиляда изстрела гръмнаха едновременно, сякаш бе чакан само този сигнал, и нашариха с бяло сивите кули на Бастилията.
Затишие от няколко секунди последва залпа, като че тълпата се уплаши от онова, което току-що бе сторила.
После лумна пламък, изгубил се в облак от дим, който увенча върха на една от кулите; отекна гръм; викове на болка се разнесоха в гъстото множество; бе даден първият оръдеен изстрел от Бастилията; пролята бе първата кръв. Битката беше започнала.
Онова, което изпита тълпата, така настръхнала допреди миг, бе подобно на ужас. Тази Бастилия, оповестила началото на защитата си с това единствено действие, демонстрираше своята страховита
