Некер се замисли.
— Защо не сте до мен, докторе! В случай на нужда бихте ми били суров съветник.
— Ако съм до вас, господин барон, няма да ви бъда толкова полезен и най-вече полезен на Франция, колкото там, където искам да отида.
— И къде искате да отидете?
— Чуйте ме, господине. До самия трон има един голям враг на трона. До краля стои един голям враг на краля. Това е кралицата. Горката жена! Забравила е, че е дъщеря на Мария-Терезия229, или по-скоро не си го спомня, освен от гледна точка на високомерието си. Тя мисли, че спасява краля, а погубва нещо повече от краля — погубва монархията. Е, добре, значи нужно е ние, които обичаме краля, ние, които обичаме Франция, да се заемем да обуздаем тази власт, да премахнем това влияние.
— Тогава направете каквото ви казвам, господине — останете до мен. Помогнете ми.
— Ако остана до вас, ще разполагаме само с един начин на действие. Вие ще бъдете аз, а аз ще бъда вие. Трябва да се разделим, за да тежим двойно повече.
— И какво ще постигнем с всичко това?
— Може би ще забавим катастрофата, ала със сигурност не ще я предотвратим, въпреки че гарантирам за един могъщ помощник, за маркиз Дьо Лафайет.
— Лафайет републиканец ли е?
— Доколкото един Лафайет може да е републиканец. Ако е абсолютно наложително да слезем под нивото на Егалите, нека изберем, послушайте ме, големите благородници. Обичам Егалите, който издига, не и този, който принизява230.
— И вие гарантирате за Лафайет?
— Стига от него да се иска само чест, смелост и преданост, да.
— Е, да видим, какво желаете?
— Едно препоръчително писмо до Негово величество крал Луи XVI.
— Човек от вашата величина няма нужда от препоръчително писмо, той се представя сам.
— Не, устройва ме да съм ваше протеже. В замисъла ми влиза да бъда представен от вас.
— И каква е амбицията ви?
— Да стана един от лекарите на разположение при краля.
— О! Нищо по-лесно. Ами кралицата?
— Веднъж да се добера до краля, нататък е моя работа.
— Ако тя обаче започне да ви преследва?
— Тогава ще направя така, че кралят да прояви воля.
— Кралят да прояви воля? Вие ще бъдете повече от човек, ако го сторите.
— Онзи, който направлява тялото, е голям глупак, ако един ден не стигне до това да направлява ума.
— Но не мислите ли, че ще е лош прецедент да станете лекар на краля, след като сте били затворен в Бастилията?
— Напротив, най-добрият. Според вас не бях ли гонен за философско престъпление?
— Тъкмо от това се страхувам.
— Така кралят се реабилитира, кралят става популярен, вземайки за лекар един ученик на Русо, един привърженик на новите учения, един затворник, излязъл от Бастилията, най-сетне. Накарайте го да оцени подобна възможност още щом го видите.
— Вие винаги имате право. Ала когато се озовете в обкръжението на краля, ще мога ли да разчитам на вас?
— Напълно, докато останете верен на политическата линия, която ще възприемем.
— Какво ми обещавате?
— Да ви предупредя за точния момент, в който ще трябва да се оттеглите.
Некер се взря в Жилбер. После каза с помръкнал глас:
— Действително това е най-голямата услуга, която един предан приятел би могъл да направи на един министър, защото е последната.
И седна до масата, за да пише на краля.
Междувременно Жилбер препрочиташе заповедта за арест, питайки се:
— Графиня Дьо Шарни? Коя ли би могла да бъде?
— Ето, господине — рече Некер подир миг, подавайки на доктора онова, което току-що бе написал.
Жилбер взе писмото. То съдържаше следното:
Ваше Величество би трябвало да има нужда от сигурен човек, с когото да може да разговаря за своите дела. Моят сетен подарък, сетната ми услуга, напускайки краля, е дарът, който му поднасям, и този дар е доктор Жилбер. Достатъчно е да съобщя на Ваше Величество, че доктор Жилбер е не само един от най- именитите лекари в света, но и автор на два мемоара, „Политиката“ и „Администрацията“, които толкова силно впечатлиха Ваше Величество.
Некер не сложи дата на писмото и го връчи на доктор Жилбер, запечатано с обикновен восъчен печат.
— А сега — добави, — аз съм в Брюксел, нали?
— Да, разбира се, извън всякакво съмнение. Впрочем утре сутринта ще получите новини от мен.
Баронът почука по определен начин върху паното и мадам Дьо Стал се появи отново; само че този път, освен клонката от нар, тя държеше и брошурата на доктор Жилбер.
Показа му я с един вид ласкателно кокетство.
Жилбер се сбогува с господин Дьо Некер, след което целуна ръка на баронесата, която го придружи до портата.
И той се върна при фиакъра, където Питу и Бийо дремеха на предната седалка, кочияшът — на капрата, а конете спяха прави.
22.
Крал Луи XVI
Срещата между Жилбер, мадам Дьо Стал и господин Дьо Некер бе продължила почти час и половина. Докторът се прибра в Париж в девет и петнайсет, запъти се направо към пощенската станция, нае карета и се понесе в галоп към Версай, докато Бийо и Питу си почиваха в малък хотел на улица „Тиру“, където арендаторът имаше навика да отсяда, когато идваше в Париж.
Беше късно, ала това нямаше значение за Жилбер. При хора с неговата закалка деятелността е потребност. Може би пътуването му щеше да е напразно. Но той предпочиташе едно безполезно пътуване, вместо да бездейства. При енергичните натури несигурността е по-страшно наказание и от най-ужасяващата реалност.
Жилбер пристигна във Версай в десет и половина; в нормални условия по това време тук всички щяха да са си легнали и да спят най-дълбокия си сън. Точно тази вечер обаче във Версай никой не спеше. Току- що ги бе застигнал екотът на сътресението, от което Париж още трепереше.
Войниците от френската гвардия, караулите, швейцарците, сгушени, на групички по всички изходи на главните улици, разговаряха помежду си или с гражданите, чиято лоялност към монархията ги задължаваше
