силно вярвам, че то принадлежи и на неговата жена и на децата му. Колкото до мен, аз не желая това сърце да бъде изложено на вражеските куршуми. Взех мерки, за да предпазя от всякаква опасност своя съпруг, своя крал, бащата на моите деца.
Междувременно тя махаше копринената обвивка, в която бе загъната една жилетка от фини стоманени нишки, преплетени с такова вълшебно изкуство, та би могло да се каже, че е от арабски брокат, дотолкова начинът на оплитане имитираше плат, дотолкова гъвкава и еластична беше на вид.
— Какво е това? — попита кралят.
— Погледнете, сир.
— Жилетка, струва ми се.
— Ами да, сир.
— Жилетка, която се закопчава чак до врата.
— С малка яка, предназначена, както виждате, да подплати яката на жакета или да мине под вратовръзката.
Луи взе жилетката в ръце и любопитно я разгледа.
При това благосклонно внимание кралицата се изпълни със задоволство.
Кралят сякаш блажено броеше всяка от нишките на тази изкусна мрежа, която се гънеше под пръстите му, мека като вълна.
— Та това е възхитителна стомана — възкликна той.
— Нали, сир?
— И с чудесна изработка.
— Нали?
— Наистина недоумявам откъде сте успели да се снабдите с такава жилетка.
— Купих я снощи от един човек, който отдавна ми я бе предложил, в случай че тръгнете на война.
— Великолепна е! Великолепна! — повтори кралят, любувайки й се като художник на картина.
— И би трябвало да ви стане, все едно че е ушита от вашия шивач, сир.
— О! Така ли мислите?
— Пробвайте я.
Луи XVI не каза нито дума; съблече сам лилавата си дреха.
Мария-Антоанета трепереше от радост; тя му помогна да махне ордените си, а мадам Кампан помогна за останалото.
Все пак кралят сам свали сабята си. Ако някой в този момент бе наблюдавал лицето на кралицата, щеше да го види озарено от онази триумфална светлина, която излъчва върховното щастие.
Суверенът се остави да разхлабят вратовръзката му, под която нежните пръсти на Мария-Антоанета подпъхнаха стоманената яка.
После тя сама закопча кукичките на тази лека ризница, съвършено прилягаща към формите на тялото и извивката на ръкавите, подплатена с мрежа от ремъчета, предназначена да омекоти натиска на стоманата върху плътта.
Жилетката стигаше по-надолу от броните и защитаваше целия торс.
Сложени отгоре, жакетът и ризата я скриваха напълно. Тя не правеше тялото чувствително по-дебело и позволяваше пълна свобода на движенията.
— Много ли е тежка? — попита Мария-Антоанета.
— He.
— Гледайте, моят крал, какво чудо, нали? — обърна се кралицата, пляскайки с ръце, към жената, която привършваше със закопчаването на копчетата на ръкавите на Луи.
Мадам Кампан изрази радостта си също така непринудено.
— Спасих своя крал! — извика Мария-Антоанета. — Изпробвайте тази невидима броня, сложете я на една маса и се помъчете да я срежете с нож, опитайте да я пробиете с куршум, опитайте, опитайте!
— О! — възкликна кралят с израз на съмнение.
— Опитайте! — повтаряше тя в ентусиазма си.
— От любопитство ще опитам на драго сърце — рече той.
— Недейте, безполезно е, сир.
— Как така, безполезно е да ви докажа превъзходността на вашето чудо?
— Ах! Такива са мъжете! Мислите ли, че бих се доверила на твърденията на друг, на някой страничен човек, когато става въпрос за живота на съпруга ми, за спасението на Франция?
— При все това ми се струва, че този път сте го сторили, Антоанета, доверили сте се…
Кралицата поклати глава с очарователно упорство.
— Попитайте — посочи с пръст жената, която беше там, — попитайте добрата Кампан какво направихме тя и аз тази сутрин.
— И какво, за Бога? — попита кралят, видимо заинтригуван.
— Тази сутрин, какво говоря, тази нощ, като две щурачки, отпратихме цялата прислуга и се затворихме в нейната стая, която се намира в дъното на сградата, където са жилищата на пажовете. А пък пажовете заминаха снощи до един за Рамбуйе. И така, ние двете отидохме там. Уверихме се, че никой не би могъл да ни изненада, преди да сме осъществили замисъла си.
— Боже мой! Ама вие наистина ме плашите. И какви бяха намеренията на тези две Юдити285?
— Юдит е направила по-малко — отбеляза кралицата, — най-вече вдигнала е по-малко шум. Като изключим това, сравнението е прекрасно. Та Кампан държеше чантата, в която бе нагръдникът. Аз носех един дълъг немски ловджийски нож от баща ми, безотказно острие, убило толкова глигани.
— Юдит! Същинска Юдит! — извика Луи XVI, смеейки се.
— О! Юдит не е имала онзи тежък пистолет, който взех от вашите оръжия и накарах Вебер да зареди.
— Пистолет!
— Разбира се. Трябваше да ни видите през нощта, уплашени, стряскащи се и от най-слабия шум, криещи се от любопитни очи, притичващи по пустите коридори като лакоми мишлета.
Кампан захлопна три врати и покри последната с дюшек. Сложихме нагръдника до стената, на манекена, на който се окачват моите рокли. И аз, кълна ви се, замахнах здравата и нанесох един удар с нож на бронята. Ножът се огъна, изплъзна се от ръцете ми и се заби в паркета за наш голям ужас.
— Я виж ти! — рече кралят.
— Почакайте.
— И не направи дупка? — вдигна вежди Луи XVI.
— Ама почакайте, ако обичате. Кампан грабна ножа и ми каза: „Вие не сте достатъчно силна, мадам, и ръката ви може би трепери. Аз съм по-яка, ще се уверите.“ И нападна манекена с такава стръв, че клетият ми нож направо се строши о стоманата. Погледнете, ето ги двете парчета, сир. Ще наредя да ви направят кинжал от онова, което е останало.
— О, но това звучи просто невероятно! — възкликна кралят. — И не се получи пробив?
— Само драскотина на най-горната халкичка, а те са три една върху друга, моля.
— Бих искал да видя.
— Ще видите.
И Мария-Антоанета се зае да съблича краля удивително чевръсто, за да може по-скоро да се възхити на нейната идея и на забележителните й подвизи.
— Тук, струва ми се, има нещо — взря се той и посочи с пръст една вдлъбнатина с диаметър около палец.
— Това е от пистолетния куршум, сир.
— Какво, дали сте изстрел с пистолет, зареден с куршум, вие?
— На мига ви показвам сплеснатия куршум, още черен. Е, сега вярвате ли, че животът ви е в безопасност?
— Вие сте ангел-пазител — каза кралят и започна бавно да разкопчава жилетката, за да разгледа по- добре следите от ножа и от куршума.
— Представете си какъв страх изпитах, скъпи кралю — поде Мария-Антоанета, — когато трябваше да
