Маргьорит, винаги състрадателна, а в този случай подтикната от настойчивите молби на Ла Мол и от копнежа на собственото си сърце, определи среща за следващия, ден на Анриет в къщата с двете врати, за да обмислят основно този въпрос, без никой да ги безпокои.
Коконас почти с неудоволствие прочете писмото на Анриет, с което го канеше да отиде на улица Тизон в девет и половина, но все пак отиде на уговореното място, където завари Анриет ядосана, че е дошла първа.
— Пфу, господине — каза тя, — какво невъзпитание! Да карате да ви чака тъй… няма да кажа принцеса, а една дама!
— О, да чака — каза Коконас, — ето една дума, която много ви подхожда. А аз съм готов да се закълна, че сме дошли по-рано.
— Да, аз.
— Аз също. Мисля, че още няма десет часа.
— Да, но аз бях казала девет и половина.
— И аз тръгнах от Лувъра в девет часа, защото днес съм дежурен при херцог д’Алансон, между другото, което ще рече, че след един час трябва да ви напусна.
— И това много ви радва, нали?
— Никак, боже мой, особено като се има пред вид, че херцог д’Алансон е избухлив и своенравен господар, а ако е за кавга, предпочитам да ми се карат красиви устни като вашите, а не крива уста като неговата.
— Така — каза херцогинята, — сега вече се поправяте. Казвате, че сте излезли в девет часа от Лувъра, нали?
— Боже мой, да, възнамерявах да дойда веднага тук, но на ъгъла на улица Грьонел забелязах един човек, който много приличаше на Ла Мол.
— Добре, пак Ла Мол.
— Винаги, с или без ваше позволение.
— Грубиянин!
— Прекрасно, ето че пак започваме да си разменяме любезности!
— Не, но престанете с вашите разкази.
— Не съм поискал аз да ви разказвам, а вие ме попитахте защо съм закъснял.
— Несъмнено. Нима е редно аз да идвам първа?
— В края на краищата вие не търсите никого.
— Вие сте нетърпим, мили. Но продължавайте. И така, на улица Грьонел сте забелязали един човек, който приличал на Ла Мол. Но какво имате на дрехата си? Кръв?
— Точно така. Тези безобразници не могат да не те опръскат, като падат на земята.
— Значи, вие сте се били?
— Струва ми се.
— Заради вашия Ла Мол?
— А за кого искате да се бия? За някоя жена ли?
— Благодаря.
— И така, аз последвах този човек, който бе проявил неблагоразумието да прилича на моя приятел, догоних го на улица Кокийер, задминах го, погледнах го право в лицето на светлината на едно магазинче, не беше той.
— Дотук всичко добре!
— Да, но за него стана зле. „Господине — казах му аз, — вие сте нахалник, щом си позволявате да приличате отдалеч на моя приятел дьо Ла Мол, който е съвършен рицар, докато отблизо вие сте най- обикновен скитник.“ При тези думи той измъкна шпагата, аз също. Още на третия удар, виждате ли го, простака, падна и ме изпръска.
— И поне дадохте ли му първа помощ?
— Тъкмо щях да го сторя, когато мина един конник. А този път, херцогиньо, бях сигурен, че е Ла Мол. За нещастие конят тичаше в галоп, аз се спуснах след коня, хората, които се бяха събрали, се спуснаха след мен. Тъй като можеха да ме сметнат за крадец, следван от цялата тая сбирщина, която ревеше подир мене, бях принуден да се обърна, за да ги разгоня, и така загубих няколко минути. През това време конникът изчезна. Спуснах се да го търся, питах тук, питах там, обяснявах какъв цвят има конят, но край, напразно, никой не го беше видял. Най-сетне отчаян пристигнах тук.
— Отчаян! — възкликна херцогинята. — Колко мило!
— Слушайте, скъпа приятелко — каза Коконас, небрежно отпуснат в едно кресло, — вие пак се готвите да ме измъчвате заради клетия Ла Мол. Е, добре, грешите. Защото, как да ви кажа, дружбата си е дружба. Жалко, че не съм така умен и учен като горкия си приятел, тогава бих намерил някакво сравнение, с което да изразя мисълта си. Дружбата, така да се каже, е звезда, докато любовта… любовта… ах, ето, намерих сравнението, любовта е само свещ. Вие ще ми кажете, че има различни видове…
— Любов ли?
— Не. Свещи. И че между тези различни видове има някои, които са за предпочитане. Розовата например… Точно така, розовата — тя е най-хубавата. Но колкото и розова да е тази свещ, тя се стопява. Докато звездата винаги блести. На това вие ще ми кажете, че като се стопи свещта, може да се сложи друга в свещника…
— Господин дьо Коконас, вие сте нахален.
— Така.
— Господин дьо Коконас, вие сте безсрамен.
— Точно така.
— Господин дьо Коконас, вие сте смешен.
— Ваша светлост, предупреждавам ви, че ще ме накарате да съжалявам три пъти повече за Ла Мол.
— Вие не ме обичате вече.
— Напротив, херцогиньо, вие не разбирате тези неща. Аз ви обожавам. Но мога да ви обичам, да ви любя, да ви обожавам, а когато се почувствувам самотен — да възхвалявам приятеля си.
— Нима сте самотен, когато сте с мен?
— Какво искате! Горкият Ла Мол! Не ми излиза от ума.
— Вие го предпочитате пред мен. Това е недостойно! Слушайте, Анибал, аз ви ненавиждам. Осмелете се да бъдете откровен. Кажете ми, че го предпочитате пред мен. Анибал, предупреждавам ви, че ако предпочитате нещо пред мен на този свят…
— Анриет, най-прекрасна от всички херцогини, заради собственото си спокойствие, повярвайте ми, престанете да ми задавате недискретни въпроси. Обичам ви повече от всички жени, но Ла Мол обичам повече от всички мъже.
— Чудесен отговор — каза внезапно един трети глас. И завесата от дамаска, разделяща помещенията, се вдигна и в рамката на вратата, подобно на прекрасен портрет от Тициано в позлатена рамка, се появи Ла Мол.
— Ла Мол! — извика Коконас, без да обърне внимание на Маргьорит и преди да й благодари за изненадата, която му бе направила. — Ла Мол, приятелю мой, скъпи Ла Мол!
И той се хвърли в прегръдките на приятеля си, като преобърна не само креслото, на което седеше, но и масата, препречваща пътя му.
Ла Мол отговори на буйната му прегръдка с прегръдка, но в същото време се обърна към херцогиня дьо Невер:
— Простете ми, ваша светлост, ако произнасянето на моето име е нарушавало понякога вашето очарователно разбирателство. За това не съм виновен аз — добави той и хвърли изпълнен с неизразима нежност поглед към Маргьорит, — не можех да дойда по-рано.
— Нали виждаш — каза на свой ред Маргьорит, — Анриет, аз сдържах думата си. Ето го.
— Значи, аз дължа това щастие единствено на молбата на нейна светлост? — каза Ла Мол.
— Единствено на нейната молба — отговори Маргьорит. После се обърна към Ла Мол и добави: — Ла Мол, позволявам ви да не вярвате на нито една от думите ми.
