работите, както им е угодно.
И тъй като яребиците, изглежда, бяха стигнали до тази степен на препичане, както ги обичаше Коконас, пиемонтецът, който смяташе да си хапне добре, извика метр Ла Юриер, за да ги свали от шиша.
През това време Анри и дьо Муи се настаниха в стаята.
— Ваше величество — запита дьо Муи, когато Грегоар нареди масата, — видяхте ли Ортон?
— Не, но намерих бележката ви зад огледалото. Момчето сигурно се е уплашило, защото кралица Катерина влязла, докато то е било там, и си е отишло, без да ме дочака. Разтревожих се малко, защото Дариол ми каза, че кралицата-майка дълго разговаряла с него.
— О, няма никаква опасност. Хлапакът е ловък. И макар че кралицата-майка си разбира от занаята, той ще я сложи в джоба си, сигурен съм.
— А вие, дьо Муи, видяхте ли го след това? — запита Анри.
— Не, но ще го видя тази вечер. В полунощ трябва да дойде да ме вземе оттук, въоръжен с хубав педринал. По пътя ще ми разкаже всичко.
— А човекът, който ме чакаше на ъгъла на улица Матюрен?
— Какъв човек?
— Човекът, който ми даде коня и плаща си, сигурен ли сте в него?
— Той е един от най-преданите. Впрочем той не познава ваше величество и не му е известно с кого се е срещнал.
— Тогава можем да говорим спокойно по нашите работи.
— Без съмнение. Впрочем Ла Мол пази.
— Чудесно.
— Е, добре, ваше величество, какво казва херцог д’Алансон?
— Херцог д’Алансон не иска да замине, дьо Муи. Той се изказа съвсем прямо по този въпрос. Изборът на херцог д’Анжу за полски крал и неразположението ла краля промениха намеренията му.
— Значи, той провали нашия план.
— Да.
— Следователно той ни изменя, така ли?
— Не още, но ще ни измени при първия възможен случай.
— Малодушно сърце, вероломна душа! Защо не отговори на писмата, които му писах?
— За да има доказателствата да не ви дава такива. Междувременно всичко пропадна, нали, дьо Муи?
— Напротив, ваше величество, всичко е наред. Вие знаете добре, че цялата партия с изключение групата на принц дьо Конде беше за вас и използуваше херцога, с когото привидно беше във връзка, само като параван. Е, добре, след посрещането на полските пратеници аз обединих всички и ги спечелих за вас. За бягството ви с херцог д’Алансон бяха достатъчни сто души. Вдигнах на крак хиляда и петстотин. След една седмица те ще бъдат готови и ще чакат на пътя за По. Това ще бъде вече не бягство, а отстъпление. Хиляда и петстотин души ще ви стигнат ли, ваше величество, и ще бъдете ли в безопасност сред армията?
Анри се усмихна и го потупа по рамото.
— Ти знаеш, дьо Муи, единствен ти знаеш, че наварският крал по природа не е такъв страхливец, за какъвто го мислят.
— Боже мой, зная го, ваше величество. И надявам се, че много скоро цяла Франция ще го узнае не по- зле от мене.
— Но когато човек прави заговори, те трябва да успеят. Първото условие за успеха е решителността. А за да бъде решителността пълна, непоколебима, несъмнена, човек трябва да бъде сигурен в успеха.
— Така. Кажете, ваше величество, в кои дни ходите на лов?
— Всеки осем или десет дни било с кучета, било със соколи.
— Кога ходихте на лов за последен път?
— Днес.
— Значи, след осем или десет дни пак ще има лов.
— Несъмнено, а може би и по-рано.
— Слушайте. Струва ми се, че всичко е съвършено спокойно в момента. Херцог д’Анжу замина. За него вече никой не мисли. Кралят се възстановява с всеки изминал ден. Преследванията срещу нас, кажи речи, са преустановени. Правете мили очи на кралицата-майка и на херцог д’Алансон, повтаряйте му, че не можете да заминете без него, опитайте се той да ви повярва, макар че това е най-трудното.
— Бъди спокоен, той ще повярва.
— Мислите ли, че е имал толкова голямо доверие във вас?
— Не, опазил ме бог. Но той вярва всичко, което му казва кралицата.
— А кралицата честно ли ни служи?
— О, имам доказателства за това. Впрочем тя е честолюбива и мисълта за далечната наварска корона разпалва главата й.
— Добре тогава. Моля да ми съобщите три дни преди лова къде ще бъде той: в Бонди, в Сен-Жермен или в Рамбуйе. Прибавете, че сте готов и когато Ла Мол препусне пред вас, последвайте го и пришпорете и вие. Когато излезете от гората, ако кралицата-майка иска да ви настигне, нека тича след вас. Нейните нормандски коне, надявам се, няма да видят дори подковите на нашите арабски коне и испански жребци.
— Добре, дьо Муи.
— Имате ли пари, ваше величество?
Анри направи гримаса, която цял живот правеше при този въпрос.
— Не особено много — каза той, — но струва ми се, че Марго има.
— Все едно ваши или нейни, донесете колкото можете повече пари.
— А ти междувременно какво ще правиш?
— След като се занимах с работите на ваше величество, и то твърде активно както виждате, ще ми позволите ли да се заема малко с моите работи?
— Заеми се, дьо Муи, заеми се, но за какво става дума?
— Слушайте, ваше величество. Ортон ми каза (впрочем Ортон е много умен младеж и аз ви го препоръчвам), Ортон ми каза вчера, че видял при Арсенала онзи разбойник Морвел, който се е възстановил благодарение на грижите на Рьоне и се греел на слънце като змия.
— А, да, разбирам — каза Анри.
— Разбирате, тогава прекрасно. Вие, ваше величество, един ден ще станете крал и ако трябва да отмъстите на някого, ще му отмъстите по кралски. Аз съм войник и съм длъжен да отмъстя по войнишки. Така че, докато нашите работи се уредят, този разбойник ще има още пет-шест дни, за да се възстанови напълно, тогава аз пак ще отида да се поразходя край Арсенала и ще го прикова към моравата с четири чудесни удара на рапирата си, след което ще се разделя с Париж с по-леко сърце.
— Отмъсти си, приятелю, отмъсти си — каза беарнецът. — Да не забравя да те питам. Ти си доволен от Ла Мол, нали?
— Да, прекрасен млад човек, който ви е предан тялом и духом, ваше величество, и на когото можете да разчитате както на мен… Смелчага…
— И главно дискретен. Затова ще дойде с нас в Навара, дьо Муи, а там ще помислим как да му се отблагодарим.
Тъкмо Анри довършваше тези думи с подигравателна усмивка, вратата се отвори или по-скоро отхвръкна и този, когото хвалеха, се появи пребледнял и разтревожен на прага.
— Тревога, ваше величество — извика той, — тревога, къщата е обкръжена!
— Обкръжена! — извика Анри и стана. — От кого?
— От кралските гвардейци.
— Охо — каза дьо Муи, като измъкна пистолетите от кобурите, — ще пада бой, както изглежда.
— Да — каза Ла Мол, — много ще ви помогнат пистолетите и боят! Какво ще направите срещу петдесет човека?
— Той има право — каза кралят. — И ако имаше начин да се измъкнем…
