свят, че е недостойно да използваш любовта на един благородник, за да опетниш честта му с подозрение за убийство.
— Марго, а ако ти кажа, че аз също като теб зная кое е истина и кое не?
— Братко!
— Ако ти кажа, че граф дьо Ла Мол е невинен?
— Вие знаете това?
— Ако ти кажа, че зная истинския виновник?
— Истинския виновник! — извика Маргьорит. — Значи, наистина е извършено престъпление?
— Да, волно или неволно, извършено е престъпление.
— Спрямо вас?
— Спрямо мен.
— Невъзможно!
— Невъзможно?… Погледни ме, Марго!
Младата жена погледна брат си и се ужаси от неговата бледина.
— Марго, аз няма да живея и три месеца.
— Вие, братко! Ти, Шарл! — извика тя.
— Марго, аз съм отровен.
Маргьорит изпищя.
— Тихо! — каза Шарл. — Всички трябва да помислят че умирам от магия.
— А знаете ли виновника?
— Зная го.
— Вие казахте, че не е Ла Мол.
— Не, не е той.
— Сигурно не е и Анри… Велики боже, да не е…
— Кой?
— Брат ми… д’Алансон — прошепна Маргьорит.
— Може би.
— Или, или… — Маргьорит сниши глас, сякаш ужасена от това, което щеше да каже — или нашата майка?
Шарл замълча.
Маргьорит го погледна, прочете в погледа му всичко и се строполи в едно кресло.
— Боже мой, боже мой! — прошепна тя. — Невъзможно!
— Невъзможно! — изсмя се прекъслечно Шарл. — Жалко, че Рьоне не е тук, за да ти разкаже своята история.
— Рьоне!
— Да. Той би ти разказал например как една жена, на която не смее да откаже нищо, му е поискала книга за ловното изкуство от неговата библиотека. Как всяка страница от тази книга е била напоена със силна отрова. Как отровата, предназначена за някого си, е попаднала по прищявка на случайността или като божие наказание у друг човек, а не у този, за когото е била предназначена. Но понеже Рьоне го няма, можеш да видиш книгата. Тя е там, в моя кабинет. Ще видиш написано от ръката на флорентинеца, че тази книга, чиито страници крият смърт за още двадесет души, той е дал собственоръчно на една своя съотечественица.
— Тихо, Шарл! Сега ти говори по-тихо! — каза Маргьорит.
— Сама виждаш защо всички трябва да повярват, че умирам от магия.
— Но това е несправедливо, ужасно е! Милост, милост! Вие знаете, че той е невинен!
— Да, зная, но трябва да го мислят за виновен. Изстрадай смъртта на любимия си! Това е малка цена, за да се спаси честта на френското кралско семейство! Аз понасям смъртта си, за да умре тайната с мен.
Маргьорит сведе глава, разбрала, че не може да направи нищо пред краля за спасението на Ла Мол, и се оттегли разплакана, надявайки се само на собствените си възможности.
По това време, както бе предвидил Шарл, Катерина не губеше нито минута. Тя написа писмо до главния прокурор Лагел, което историята е запазила дума по дума и което хвърля кървава светлина върху тази случка:
Господин прокурор, тази вечер узнах с положителност, че Ла Мол е извършил светотатство. В жилището му в Париж са намерени много подозрителни неща, книги, ръкописи. Моля ви да се обърнете към гладния съдия и да заведете колкото се може по-бързо следствено дело по повод восъчната статуетка, на която са пронизали сърцето, за да навредят на краля.24
Глава 56
Невидимите щитове
На другия ден, след като Катерина изпрати писмото, което току-що прочетохме, управителят влезе при Коконас, придружен от внушителна свита. Тя се състоеше от двама войници с алебарди и четири черни роби.
Поканиха Коконас да влезе в една зала, където прокурорът Лагел и двама съдии го чакаха за разпит по заповед на Катерина.
През осемте дни в затвора Коконас много бе размислял, освен това Ла Мол и той всеки ден се виждаха за малко благодарение на услужливия тъмничар, който, без нищо да им каже, им поднасяше тази изненада, дължаща се не само на неговата филантропия. Ла Мол и Коконас се бяха уговорили да отричат всичко. И Коконас беше убеден, че с малко повече ловкост делото ще вземе добър обрат, тъй като обвиненията срещу тях не бяха по-големи, отколкото срещу другите. Анри и Маргьорит не бяха направили опит за бягство, така че двамата приятели не можеха да бъдат преследвани, след като главните виновници бяха на свобода. Коконас не знаеше, че Анри живее в същия замък, а любезността на тъмничаря го навеждаше на мисълта, че над главата му витае покровителство което той наричаше „невидимите щитове“.
До този момент разпитите се ограничаваха до намеренията на наварския крал, проектите за бягство и участието, което е трябвало да вземат в него двамата приятели. На всички тези въпроси Коконас непрестанно бе отговарял неясно и ловко. Той и сега се готвеше да отговаря по същия начин и предварително си беше приготвил хитри отговори, когато изведнъж забеляза, че предметът на разпита бе изменен.
Разпитваха го за едно или повече посещения у Рьоне, за една или повече восъчни статуетки, направени по искане на Ла Мол. Коконас помисли, че обвинението взема по-лек обрат. Понеже вече ставаше дума не за измяна на крал, а за статуетка на кралица, при това висока най-много осем десет пръста.
Коконас отговори много весело, че отдавна нито той, нито неговият приятел играят на кукли и с удоволствие забеляза, че няколко пъти отговорите му бяха удостоени с усмивки от съдиите.
Още не бяха написали в стихове: „Смея се, значи, съм обезоръжен“, но това много пъти бе повтаряно в проза. И Коконас помисли, че наполовина е обезоръжил съдиите си, защото те се бяха усмихнали.
След разпита той се качи в стаята си, пеейки така шумно, че Ла Мол, за когото всъщност вдигаше цялата тази врява, си извади най-благоприятни заключения.
Извикан бе на свой ред и той. Ла Мол, както и Коконас, се учуди, че обвинението взема друга насока. Разпитаха го за посещенията му у Рьоне. Той отговори, че е ходил у флорентинеца един-единствен път. Попитаха го поръчал ли е на Рьоне восъчна статуетка. Ла Мол отговори, че Рьоне му показал една съвсем готова фигурка. Запитаха го статуетката мъж ли изобразява. Той отговори, че изобразява жена. Запитаха го дали статуетката е имала за цел смъртта на мъж. Той отговори, че целта на магията е била, да предизвика любов в сърцето на жена.
Тези въпроси бяха задавани по най-различни начини, но под каквато и форма да го питаха, Ла Мол винаги даваше същите отговори. Съдиите се спогледаха с известно недоумение, не знаейки какво да кажат и да направят пред подобно чистосърдечие, когато една бележка, изпратена до главния прокурор, разреши затруднението. Ето съдържанието й:
