— От вчера наварският крал вече не е мой съюзник.
— А кой тогава?
— Херцог дьо Гиз. Избивайки хугенотите, херцог дьо Гиз стана крал на католиците.
— И синът на Анри II признава за свой крал един лотарингски херцог?
— Днес, Маргьорит, вие сте в лошо настроение и не разбирате нищо.
— Признавам, че напразно се мъча да отгатна мислите ви.
— Скъпа сестро, вашият произход съвсем не е по-лош от произхода на принцеса де Порсиан. И Гиз не е по-безсмъртен от наварския крал. Е, добре, Маргьорит, да предположим сега три неща, и трите напълно възможни. Първо, че херцог д’Анжу бъде избран за крал на Полша. Второ, че вие ме обичате така, както ви обичам аз. Е добре, аз ставам крал на Франция, а вие… вие… кралица на католиците.
Маргьорит скри лице в ръцете си, поразена от дълбочината на кроежите на този юноша, когото никой в двора не смяташе за особено умен.
— Но — запита тя след кратко мълчание — нима вие не ревнувате херцог дьо Гиз, както ревнувате наварския крал?
— Това е вече минало — каза херцог д’Алансон с глух глас. — Ако съм имал причини да ревнувам херцог дьо Гиз, ревнувал съм го на времето.
— Вашият план е прекрасен, но има само една пречка за неговото изпълнение.
— Каква?
— Аз не обичам вече херцог дьо Гиз.
— Тогава кого обичате?
— Никого.
Херцог д’Алансон изгледа Маргьорит изненадано, като човек, който на свой ред нищо не разбира, и си тръгна с въздишка, притискайки с ледената си ръка челото си, защото главата му просто се пръскаше от мисли.
Маргьорит остана сама, потънала в грижи. Положението започваше да се изяснява и уточнява. Кралят беше допуснал Вартоломеевата нощ. Кралица Катерина и херцог дьо Гиз бяха я провели. Херцог дьо Гиз и херцог д’Алансон щяха да се обединят, за да извлекат всеки за себе си колкото може по-голяма полза. Смъртта на наварския крал щеше да бъде съвсем естествена последица на тази голяма катастрофа. След като той умреше, те щяха да завладеят неговото кралство. Тогава Маргьорит щеше да остане вдовица, без престол, без власт, с единствената перспектива да се затвори в манастир, където нямаше да има дори тъжното утешение да оплаква своя съпруг, който никога не й беше станал истински мъж.
Тя беше стигнала дотук в мислите си, когато кралица Катерина изпрати да я попитат ще отиде ли с целия двор на поклонение пред глогината в гробището Сент-Иносан.
Първата мисъл на Маргьорит беше да откаже да участвува в тази разходка. Но после си каза, че това може би ще й даде възможност да научи нещо ново за съдбата на наварския крал и тя реши да отиде. Отговори, че ако и приготвят кон, на драго сърце ще придружи техни величества.
Пет минути по-късно един паж й съобщи да благоволи да слезе, тъй като шествието тръгва. Маргьорит махна с ръка на Жийон, поверявайки й грижата за ранения, и слезе.
Кралят, кралицата-майка, Таван и най-знатните католици бяха вече на конете. Маргьорит хвърли бърз поглед към тази група, състояща се горе-долу от двадесетина души — наварският крал не беше там.
Затова пък баронеса дьо Сов беше с тях. Те си размениха един поглед и Маргьорит разбра, че любовницата на мъжа й има да й казва нещо.
Тръгнаха към улица Сент-Оноре, през улица Л’Астрюс. Народът се трупаше при вида на краля, кралица Катерина и знатните католици следвайки шествието, като надигаща се вълна, с виковете: „Да живее кралят, да живее католицизмът, смърт на хугенотите!“
Всички размахваха окървавени шпаги и димящи аркебузи, защото искаха да покажат участието си в зловещото събитие.
Когато стигнаха до височината на улица Прувел, срещнаха хора, влачещи обезглавен труп. Трупът на адмирала. Отиваха да го обесят за краката в Монфокон.
Влязоха в гробището Сент-Иносан през вратата, която излиза на улица Шап, днес улица Дешаржьор. Духовенството, предупредено за посещението на краля и на кралицата-майка, очакваше техни величества, за да ги приветства.
Баронеса дьо Сов използва момента, когато Катерина слушаше приветствието към нея, и се приближи до наварската кралица, като поиска разрешение да й целуне ръка. Маргьорит протегна ръка, баронеса дьо Сов доближи устни до нея и докато я целуваше, пъхна в ръкава й малка навита на руло бележка.
Колкото и бързо и незабелязано да се оттегли баронеса дьо Сов, Катерина я беше видяла и се обърна точно в момента, когато нейната придворна дама целуваше ръка на кралицата.
Двете жени видяха този поглед, който ги прониза като мълния, но запазиха хладнокръвие. Само баронеса дьо Сов се отдалечи от Маргьорит и се върна до Катерина.
След като отговори на приветствието, Катерина усмихнато направи знак на наварската кралица да се приближи до нея.
Маргьорит се подчини.
— Е, какво, дъще? — каза кралицата-майка на италиански. — Много голяма приятелка си станала с баронеса дьо Сов.
Маргьорит се усмихна, придавайки на хубавото си лице възможно най-горчиво изражение.
— Да, майко — отговори тя. — Змията дойде да ухапе ръката ми.
— Аха — каза Катерина засмяна, — вие ревнувате, струва ми се!
— Лъжете се, ваше величество — отговори Маргьорит. — Аз толкова ревнувам наварския крал, колкото и той е влюбен в мене. Само че умея да различавам приятелите от неприятелите си. Обичам този, който ме обича, и ненавиждам този, който ме ненавижда: Иначе, ваше величество, щях ли да бъда ваша дъщеря?
Катерина се усмихна, давайки на Маргьорит да разбере, че ако е имала някакво подозрение, то вече е изчезнало.
Впрочем в този момент нови поклонници привлякоха вниманието на височайшите посетители. Пристигна херцог дьо Гиз, ескортиран от отред благородници, още сгорещени от неотдавнашните кланета. Те придружаваха богато тапицирана носилка, която се спря срещу краля.
— Херцогиня дьо Невер! — извика Шарл IX. — Ах, тя идва да получи нашите комплименти. Красивата и смела католичка. Истина ли е това, което ми разказаха, братовчедке, че от собствения си прозорец сте нападали хугенотите и дори сте убили един с камък!
Херцогиня дьо Невер силно се изчерви.
— Ваше величество — каза тихо тя, като се поклони пред краля, — тъкмо обратното, аз имах щастието да приютя един ранен католик.
— Добре, добре, братовчедке. Има два начина да ми служи човек: единият — да изтребва моите неприятели, а другият — да помага на моите приятели. Всеки прави каквото може и аз съм сигурен, че ако бихте могли, вие бихте направили много повече.
В това време народът, като виждаше добрите отношения между лотарингските владетели и Шарл IX, закрещя като луд: „Да живее кралят, да живее херцог дьо Гиз, да живее католицизмът!“
Ще дойдете ли с нас в Лувъра, Анриет? — запита кралицата-майка хубавата херцогиня.
Маргьорит побутна с лакът приятелката си, която веднага разбра и отговори:
— Не, ваше величество, освен ако вие ми заповядате, защото имаме работа в града с нейно величество наварската кралица.
— Какво ще правите заедно? — запита Катерина.
— Ще гледаме редки и интересни гръцки книги, намерени у един стар протестантски пастор и пренесени в кулата Сен-Жак-ла-Бушри отговори Маргьорит.
— По-добре ще бъде да отидете да видите, как хвърлят последните хугеноти от Пон де Мьоние в Сена — каза Шарл IX. — Там е мястото на добрите французи.
— Ще отидем, ако това се нрави на ваше величество — отговори херцогиня дьо Невер.
Катерина хвърли подозрителен поглед към двете млади жени. Маргьорит, нащрек, забеляза това и се огледа с безпокойство наоколо си.
