И двамата приятели седнаха в дъното на малката зала на същата маса, на която бяха седели през прословутата вечер на 24 август 1572 година, когато Коконас бе предложил на Ла Мол да залагат на първата любима.
Да признаем, че за чест на морала на нашите двама млади герои нито на единия, нито на другия тази вечер дори през ум не му мина да направи подобно предложение.
Глава 19
Жилището на метр Рьоне, парфюмерист на кралицата-майка
В епохата на нашето повествование, за да се премине от едната част на града в другата, съществуваха пет моста — едни каменни, а други дървени. При това тези пет моста бяха свързани само със Сите. Те се наричаха Пон де Мьоние, Понт-о-Шанж, Пон Нотр-Дам, Льо Пти-Пон и Пон Сен-Мишел.
На другите места, където беше необходимо съобщение, имаше плоскодънни лодки, които заместваха донякъде мостовете.
Тези пет моста бяха отрупани с къщи, както и днес е Понте-Векио във Флоренция.
Между тези пет моста, всеки от които си има своята история, ще се спрем по-специално на Пон Сен- Мишел.
Пон Сен-Мишел бе построен от камък през 1373 година и въпреки привидната си здравина едно прииждане на Сена го разруши отчасти на 31 януари 1408 година. През 1416 година той отново бе построен от дърво, но водата пак го отнесе през нощта на 16 декември 1547 година. Към 1550 година, тоест 22 години преди епохата на разказваните от нас събития, го построиха отново от дърво и макар че вече се нуждаеше от поправка, минаваше за доста здрав.
По средата на моста, точно срещу малкото островче, на което бяха изгорени тамплиерите и където днес се намира насипът на Пон-Ньоф, бе построена дъсчена къща с надвиснал покрив като клепач на огромно око. През единствения прозорец на първия етаж, над херметически затворените прозорци и врата на партера, прозираше червеникава светлина, която привличаше погледите на минувачите върху ниската широка фасада, боядисана в синьо, с богати позлатени корнизи. Нещо като фриз, който разделяше партера от първия етаж, изобразяваше множество дяволи в най-смешни пози, а между фриза и прозореца на първия етаж на широка лента, синя като фасадата, беше написано:
РЬОНЕ ФЛОРЕНТИНЕЦЪТ, ПАРФЮМЕРИСТ НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА-МАЙКА
Вратата на дюкянчето, както вече казахме, беше добре залостена. Но по-добре от резетата къщата бе защитена от нощни нападения от страшната репутация на собственика, така че минувачите, които пресичаха моста на това място, винаги гледаха да минат край къщите от отсрещната страна, сякаш искаха да избягнат мириса на парфюмите, достигащ до тях през стената.
Нещо повече дори. Съседите отляво и отдясно, страхувайки се, че ще се изложат от това съседство, след като метр Рьоне се настани на Пон Сен-Мишел, изоставиха и единият, и другият жилищата си, така че двете къщи до къщата на Рьоне бяха пусти и затворени. Впрочем въпреки тази самота и изоставеност закъснелите минувачи бяха виждали да избликват през затворените капаци на пустите къщи някакви светли лъчи и уверяваха, че чували шумове, подобни на стенания, който доказваха, че някакви същества посещават двете къщи. Само не знаеха дали тези същества принадлежат на този свят или на онзи.
В резултат на това обитателите на двете къщи, до запустелите, се питаха от време на време дали няма да е по-благоразумно и те да постъпят като съседите си.
Несъмнено, като знаеше, че вдъхва ужас, метр Рьоне си позволяваше да свети и след определения час. Нито пазачът, нито стражите се осмеляваха да безпокоят човека, двойно приближен на нейно величество като съотечественик и неин парфюмерист.
Тъй като предполагаме, че читателят, поумнял от философстването на осемнадесети век, вече не вярва нито на магии, нито на магьосници, каним го да влезе с нас в това жилище, което в тази епоха на суеверие всяваше дълбок ужас.
Дюкянчето на партера е мрачно и пусто от осем часа вечер, когато се затваря, за да го отворят на другия ден, понякога много късно. Тук се продават всеки ден парфюми, кремове и козметични средства от всякакъв вид, приготвени от изкусния химик. Двама чираци му помагат в продажбата на дребно, но те не спят в къщата, а на улица Каландр. Вечер излизат малко преди да затворят дюкянчето. Сутрин се разхождат, докато го отворят.
Та, както казахме, това дюкянче на партера е тъмно и пусто.
То е широко и дълбоко и има две врати, всяка от които води към стълбище. Едното в самата стена, встрани. Другото външно, се вижда от кея, днес Ке де-з-Огюстен, и от брега, наричан сега Ке де-з-Орфевр. И двете водят в стаята на първия етаж.
Тази стая е също толкова голяма, колкото помещението в партера, само че една завеса, спусната по средата успоредно на моста, я разделя на две. В дъното на първото отделение има врата към външната стълба. На стената на второто има врата към тайната стълба. Но тази врата не се вижда, защото е скрита зад широк шкаф с резба, закрепен за нея с железни куки, който се придвижва ведно с нея. Катерина единствена заедно с Рьоне познава тайната на тази врата. През нея тя се качва и слиза. И долепила око или ухо до този шкаф, продупчен тук-таме, вижда и чува всичко, което става в стаята.
Две други обикновени врати се виждат от двете страни на второто отделение. Едната води в малка стая, осветена от покрива, с голяма печка, реторти, аламбици, съдове за топене на метал вместо всякакви други мебели — това е лабораторията на алхимика. Другата води към стаичка, по-странна от всичко останало в апартамента, защото изобщо не е осветена и в нея няма нито килими, нито мебели, а само нещо като каменен олтар.
Подът се състои от каменна плоча, изпъкнала в центъра и образуваща в подножието на стената нещо като улей, водещ към фуния, през отвора на която се виждат мрачните води на Сена. На гвоздеи по стената са накачени инструменти със странна форма за пробождане и рязане. Върхът им е тънък като игла, а ръбът — остър като бръснач. Едните блестят като огледала, а другите имат матовосив или тъмносин цвят.
В един ъгъл две черни кокошки се бъхтят, вързани една за друга за краката. Тук е светилището на гадателя.
Да се върнем в средната стая, разделена на две.
В нея въвеждат обикновените посетители. Тук има египетски ибиси, мумии със златни превръзки, крокодил с раззината уста, черепи с кухи очи и разклатени зъби и прашни книги, почтително изгризани от плъхове. Тези най-разнородни предмети предизвикват у посетителя различни усещания, които пречат на мисълта да следва своя естествен ход. Зад завесата има шишенца, кутии, амфори със зловещ вид. Всичко това е осветено от две малки съвсем еднакви сребърни лампи, задигнати сякаш от някой олтар на „Санта- Мариа-Новела“ или от черквата „Деи Серви“ във Флоренция. Благовонното масло, горящо в лампите, разпръсква жълтеникава светлина от мрачния свод, на който всяка една е закачена на три почернели синджира.
Рьоне, сам, скръстил ръце, се разхождаше във второто, отделение на средната стая, поклащайки глава. След дълго и мъчително размишление той се спря пред пясъчен часовник.
— Ах, ах — каза той, — забравих да го обърна. Пясъкът кой знае откога е изтекъл.
И поглеждайки луната, едва надничаща през черния облак, който сякаш тежеше над върха на камбанарията на „Парижката света Богородица“, той добави:
— Девет часът. Ако тя дойде, ще дойде както обикновено след час или час и половина. Така че ще има време за всичко.
В този момент от моста долетя шум. Рьоне доближи ухо до отвора на дълга тръба, другият край на която излизаше на улицата като змийска глава.
— Не — каза той, — не е нито тя, нито те. Чувам мъжки стъпки. Спират пред моята врата. Значи, идват тук.
В същия миг отекнаха три резки удара. Рьоне слезе бързо, но само долепи ухо до вратата, без да отваря.
Отекнаха същите резки удари.
