Коконас, полупрегърнати, ги последваха и четиримата отлетяха, както отлитат при първия подозрителен шум прелестните птици, които се милват с човки на някое разцъфнало клонче.
Глава 20
Черните кокошки
Време беше двете двойки да изчезнат. Катерина пъхна ключа в ключалката на втората врата точно когато Коконас и херцогиня дьо Невер излизаха през долния изход, така че кралицата-майка чу скърцането на стълбата под стъпките на бегълците. Тя хвърли около себе си изпитателен поглед и спирайки подозрителните си очи на Рьоне, който се кланяше прав пред нея, запита:
— Кой беше тук?
— Влюбени, които се успокоиха, след като им казах, че действително се обичат.
— Все едно — каза Катерина, като сви рамене, — има ли още някой тук?
— Никой освен ваше величество и мен.
— Направихте ли каквото ви поръчах?
— За черните кокошки ли?
— Да.
— Те са готови, ваше величество.
— Ах, защо не бяхте евреин! — промърмори Катерина.
— Аз евреин, ваше величество, защо?
— Защото тогава бихте могли да прочетете в безценните староеврейски писания за жертвоприношенията. Накарах да ми преведат едно от тях и там е казано, че евреите не са търсили предзнаменования като римляните нито в сърцето, нито в черния дроб. Те са се ръководели от разположението на мозъка и в буквите, очертани върху него от могъщата ръка на съдбата.
— Да, ваше величество, и аз съм чувал същото от един стар равин, мой приятел.
— Тези букви — продължи Катерина — са пророчески. Само че халдейските мъдреци препоръчват…
— Какво?… — попита Рьоне, виждайки, че кралицата се колебае да продължи.
— Препоръчват опитът да се извършва върху човешки мозъци, които са по-развити и по-добре се подчиняват на желанието на молителя.
— Уви — каза Рьоне, — ваше величество знае добре, че това е невъзможно.
— Ако не невъзможно, то поне мъчно — каза Катерина, — защото, ако знаехме това през Вартоломеевата нощ… Ех, Рьоне, каква богата реколта беше! При първия осъден… няма да забравя. Но докато чакаме, да опитаме в кръга на възможното. Готова ли е стаята за жертвоприношения?
— Да, ваше величество.
— Да отидем там.
Рьоне запали свещ, направена от различни вещества, чийто състав личеше по миризмата — ту тънка и остра, ту отвратителна и задушаваща. После, като светеше на Катерина, той мина пръв в стаичката.
Катерина лично избра от жертвените инструменти един синкав стоманен нож, докато Рьоне взе едната от кокошките, които шареха с неспокойните си погледи от ъгъла.
— Как ще процедираме?
— Ще се допитаме до черния дроб на едната и до мозъка на другата. Ако двата опита дадат същите резултати, ще трябва да им повярваме, особено ако резултатите се покриват с получените по-рано.
— С какво ще започнем?
— С черния дроб.
— Добре — каза Рьоне.
Той привърза кокошката върху малкия олтар за две халки, поставени от двете страни, така че животното, обърнато по гръб, можеше да се бъхти, без да се освободи.
Катерина разпори гърдите на кокошката с един замах, кокошката нададе три крясъка и издъхна, след като дълго пърхаше.
— Пак извика три пъти — прошепна Катерина, — три знамения за смърт!
После отвори тялото.
— И черният дроб виси наляво — продължи тя, — пак наляво. Тройна смърт, последвана от падане на династията. Не ти ли се вижда ужасно това, Рьоне?
— Ваше величество, трябва да видим дали предсказанията на втората жертва ще съвпаднат с първата.
Рьоне отвърза трупа на кокошката и го хвърли в един ъгъл, после се отправи към другата, която, предчувствайки, че ще я сполети същата съдба, се опита да се измъкне, като затича из стаичката, и най- сетне, заклещена в един ъгъл, хвръкна над главата на Рьоне и изгаси магическата свещ в ръката на Катерина.
— Виждате ли, Рьоне — каза кралицата, — така ще угасне нашата династия. Смъртта ще духне над нея и тя ще изчезне от лицето на земята. А при това имам трима синове… трима синове — прошепна печално тя.
Рьоне взе от ръцете й изгасената свещ и отиде да я запали в съседната стая. Когато се върна, видя, че кокошката бе напъхала глава във фунията.
— Този път — каза Катерина — ще избягна крясъците, защото ще й отрежа главата с един замах.
И действително, щом вързаха кокошката, Катерина отсече главата й с един замах. Но в предсмъртната конвулсия човката се отвори три пъти и се затвори завинаги.
— Виждаш ли! — възкликна Катерина ужасена. — Не можа да извика три пъти, но въздъхна три пъти. Три, винаги три! Те ще умрат и тримата. Всичките тези животни, преди да умрат, броят и крещят до три. Да видим сега какво ще ни каже главата.
Катерина разряза избледнелия гребен на птицата, отвори внимателно черепа и отделяйки го така, че да открие двете мозъчни полукълба, се помъчи да различи някаква буква в кървавите гънки на мозъчното вещество.
— Ето пак — плесна тя с ръце, — пак същото, и този път по-ясно от когато и да било. Ела и виж!
Рьоне се приближи.
— Коя е тази буква? — запита го Катерина, като му посочи едно очертание.
— „А“ — отговори Рьоне.
— Колко пъти се повтаря? Рьоне преброи и каза:
— Четири пъти.
— Е, добре, какво значи?… Да, виждам. Това означава Анри IV. О! — извика тя и хвърли ножа. — Потомството ми е прокълнато!
Ужасно беше лицето на тази пребледняла като смъртник жена, осветена от зловеща светлина, сгърчила конвулсивно окървавените си ръце.
— Той ще царува — каза тя с отчаяна въздишка, — ще царува!
— Ще царува — повтори Рьоне, потънал в дълбок размисъл.
Но скоро мрачното изражение от лицето на Катерина се заличи, сякаш озарено от мисъл, породена дълбоко в мозъка й.
— Рьоне — каза тя, протягайки ръка към флорентинеца, без да вдига глава, — чувал ли си тази страшна история за един лекар от Перуза, който отровил наведнъж с един крем дъщеря си и нейния любовник?
— Да, ваше величество.
— И този любовник кой беше? — продължи Катерина все така замислена.
— Крал Владислав, ваше величество.
— А, да, вярно. Знаете ли повече подробности по тази история?
— Имам стара книга, в която се разказва за нея — отговори Рьоне.
— Е, добре, да минем в другата стая, ще ми дадете тази книга.
Двамата излязоха от стаичката и Рьоне затвори вратата.
— Ваше величество ще заповяда ли да правя нови жертвоприношения? — запита флорентинецът.
— Не, Рьоне, не. Засега съм достатъчно убедена. Ще почакаме, докато се сдобием с главата на някой осъден, и в деня на екзекуцията ще се условиш с палача да ти я даде.
Рьоне се поклони в знак на съгласие, после се приближи със свещ до лавиците, където бяха подредени
