— Вие ме пъдите тази вечер, скъпа приятелко!
— Анри, аз съм тъжна. А понеже съм тъжна, ще ви се сторя неприветлива; ако ви се сторя неприветлива, няма да ме обичате. Както виждате, по-добре е да си отидете.
— Добре — каза Анри, — ще си отида, щом искате, Шарлот. Само че, триста дяволи, ще ми окажете ли благоволението да присъствам на вашия тоалет?
— Ваше величество, няма ли да накарате така кралица Маргьорит да ви чака?
— Шарлот — отговори Анри сериозно, — нали се бяхме разбрали никога да не говорим за наварската кралица, а тази вечер, струва ми се, говорихме само за нея.
Баронеса дьо Сов въздъхна и седна пред тоалетката си. Анри взе един стол, дръпна го до стола на любимата си, застана на коляно върху него и се облакъти на облегалката.
— Хайде — каза той, — моя малка Шарлот, искам да видя как ще се нагласите, за да станете красива, красива за мен, каквото и да разправяте. Боже мой, колко много дреболии, парфюми, пудри, шишенца, кутийки с благовония.
— Изглеждат много — каза с въздишка Шарлот, — а всъщност са твърде малко, щом с всичките тези неща не съм намерила средство да царувам сама в сърцето на ваше величество.
— Хайде — каза Анри, — да не се задълбаваме в политика. Каква е тази малка изящна четчица? Да не би да е за веждите на моя олимпийски Юпитер?
— Да, ваше величество — отговори усмихнато баронеса дьо Сов, — вие отгатнахте от пръв поглед.
— А това малко гребло от слонова кост?
— То е, за да се разделят на път косите.
— А тази прелестна сребърна кутийка с гравиран капак?
— О, изпрати ми я Рьоне, ваше величество. Това е едно знаменито червило, което той ми обещава от много време, за да станат по-гладки устните ми, които ваше величество има добрината понякога да намира така нежни.
И Анри, сякаш за да потвърди думите на очарователната жена, чието чело се проясняваше, щом стъпеше на терена на кокетството, притисна устни до устните на баронесата, както тя ги разглеждаше внимателно в огледалото си.
Шарлот протегна ръка към кутията, за която стана дума, без съмнение за да покаже на Анри как се употребява това червило, но и двамата влюбени трепнаха от рязко почукване на вратата на преддверието.
— Госпожо, някой чука — каза Дариол, поглеждайки през завесата.
— Иди да видиш кой е и се върни да ми кажеш — нареди баронеса дьо Сов.
Анри и Шарлот се изгледаха с безпокойство и той вече мислеше да се оттегли в молитвената, където неведнъж бе намирал убежище, когато Дариол се върна.
— Госпожо — каза тя, — търси ви метр Рьоне, парфюмеристът.
При това име Анри смръщи вежди и неволно сви устни.
— Искате ли да откажа да го приема? — запита Шарлот.
— Не — каза Анри, — метр Рьоне не прави нищо, без да го е обмислил предварително. Щом идва у вас, има някаква сериозна причина.
— Тогава искате ли да се скриете?
— Няма защо — каза Анри, — тъй като метр Рьоне знае всичко; той знае, че аз съм тук.
— Може би на ваше величество ще е неприятно присъствието на този човек?
— На мен ли? — запита Анри, като направи усилие да се овладее, но въпреки голямото си самообладание не успя напълно да се прикрие. — На мен ли, нищо подобно. Ние бяхме твърде хладни един към друг, това е вярно, но след Вартоломеевата нощ се помирихме.
— Поканете го да влезе — каза баронеса дьо Сов на Дариол.
Миг след това се появи Рьоне и с един поглед обхвана цялата стая.
Баронеса дьо Сов стоеше все още пред тоалетката си.
Анри отново бе заел мястото си на софата.
Шарлот седеше на светло, Анри в сянка.
— Баронесо — каза Рьоне с учтива фамилиарност, — идвам да ви се извиня.
— За какво, Рьоне? — запита баронеса дьо Сов с онова снизхождение, което хубавите жени проявяват към доставчиците, които ги заобикалят и се стараят да ги направят по-красиви.
— Защото толкова отдавна ви бях обещал да направя нещо за тези хубави устни, а…
— А изпълнихте обещанието си едва днес, затова ли? — запита Шарлот.
— Днес ли?
— Да, едва днес, и то дори тази вечер получих кутийката, която сте ми изпратили.
— Ах, вярно — каза Рьоне, като погледна със странно изражение малката кутийка с червилото, която стоеше на тоалетката на баронеса дьо Сов и беше напълно подобна на кутийките в дюкянчето му.
— Правилно съм отгатнал — прошепна той. — Изпробвахте ли го вече?
— Не още. Тъкмо се канех да го опитам, когато дойдохте.
Лицето на Рьоне доби угрижено изражение, което не убягна на Анри; на него впрочем малко неща му убягваха.
— Какво става с вас, Рьоне? — запита кралят.
— С мен ли, ваше величество? Нищо — отговори парфюмеристът. — Чакам смирено ваше величество да ми каже нещо, преди да освободя от присъствието си баронесата.
— Хайде де — каза Анри усмихнат, — нима има нужда да ви уверявам, че винаги ви виждам с удоволствие.
Рьоне се огледа наоколо си, обиколи стаята, сякаш да изследва с очи и уши вратите и завесите, после се спря така, че да вижда едновременно баронеса дьо Сов и Анри, и каза:
— Не зная.
Анри отгатна благодарение на този забележителен инстинкт, който подобно на шесто чувство го бе водил през цялата първа половина на живота му сред заобикалящите го опасности, че в този момент се извършва някаква странна борба в главата на парфюмериста и се обърна към него, оставайки все още в сянка, докато лицето на флорентинеца беше осветено.
— Вие в този час тук, Рьоне?
— Да не би да съм имал нещастието да попреча на ваше величество? — отговори парфюмеристът, отстъпвайки.
— Не, само желая да узная едно нещо.
— Какво, господарю?
— Очаквахте ли, че ще ме намерите тук?
— Сигурен бях.
— Значи, сте ме търсили.
— Най-малкото щастлив съм, че ви срещнах.
— Имате да ми казвате нещо — настоя Анри.
— Може би, господарю — отговори Рьоне.
Шарлот поруменя, тя се страхуваше да не би парфюмеристът да разкрие причините за предишното й поведение към Анри. Престори се, че заета с тоалета си, не е чула нищо и прекъсвайки разговора, възкликна, като отвори кутийката с червилото.
— Ах, наистина, Рьоне, вие сте чудесен! Това червило е с прекрасен цвят и понеже вие сте тук, ще ви направя честта да опитам пред вас вашето ново произведение.
И тя взе кутийката в една ръка, а с другата докосна с върха на пръста си карминовия крем, канейки се да го размаже на устните си.
Рьоне потрепера.
Баронесата се усмихна и доближи червилото до устата си.
Рьоне пребледня.
Анри, все така в сянката, но със зорки и блеснали очи, не изпусна нито нейното движение, нито неговия трепет.
Ръката на Шарлот беше вече съвсем близо до устните й, но Рьоне я улови тъкмо когато и Анри стана, за
