да направи същото.
Наварският крал се отпусна безшумно на софата.
— Един миг, баронесо — каза Рьоне с принудена усмивка, — не бива да употребявате това червило без някои специални упътвания.
— И кой ще ми даде тези упътвания?
— Аз.
— Кога?
— Веднага щом свърша това, което имам да казвам на негово величество наварския крал.
Шарлот разтвори широко очи, без да разбира нищо от този своето рода тайнствен език, който се говореше пред нея, и остана така с кутийката в ръка, загледана в своя пръст, обагрен от карминовия крем.
Анри стана и воден от една мисъл, която както всички мисли на младия крал имаше двояко значение — едното повърхностно, другото дълбоко, — се приближи до Шарлот, улови пръста й и както беше обагрен от червилото, понечи да го целуне.
— Един момент — извика бързо Рьоне. — Един момент! Благоволете, баронесо, да измиете красивите си ръце с неаполски сапун, който забравих да ви изпратя с червилото и който имам честта да ви донеса собственоръчно.
И изваждайки един зеленикав сапун, той го сложи в позлатено тасче, наля вода, коленичи и го поднесе на баронеса дьо Сов.
— Наистина, метр Рьоне, вече не мога да ви позная — каза Анри. — Вие сте така галантен, че слагате, в джоба си всички дворцови ухажори.
— О, какъв чуден аромат! — възкликна Шарлот, търкайки хубавите си ръце в седефената пяна, която се бе образувала от благоуханния сапун.
Рьоне изпълни докрай кавалерските си задължения. Той поднесе кърпа от фино холандско платно и баронеса дьо Сов си изтри ръцете.
— А сега вече можете да я целунете, господарю — каза флорентинецът на Анри.
Шарлот подаде ръка на Анри, той я целуна и докато тя се полуизвърна, за да чуе какво ще каже Рьоне, наварският крал се върна на мястото си, по-убеден от когато и да било, че нещо необикновено става в душата на парфюмериста.
— Е? — запита Шарлот.
Флорентинецът сякаш събра всичката си решителност и се обърна към Анри.
Глава 22
„Господарю, вие ще станете крал“
— Господарю — каза Рьоне на Анри, — искам да ви кажа нещо, което ме занимава от дълго време.
— За парфюми ли се отнася? — запита Анри усмихнат.
— Да, господарю… за парфюми — отговори Рьоне с двусмислено изражение.
— Говорете, слушам ви. Този въпрос винаги ме е интересувал.
Рьоне погледна Анри и се опита да прочете през думите непроницаемата му мисъл. Но виждайки, че е напълно безполезно, продължи:
— Един от моите приятели, господарю, пристигна от Флоренция. Той се занимава много с астрология.
— Да — прекъсна го Анри, — знам, че това е страст на флорентинците.
— Заедно с първите световни учени той е направил хороскопи на най-важните личности в Европа.
— Аха! — каза Анри.
— И тъй като династията на Бурбоните влиза в тяхното число, защото произхожда от граф дьо Клермон, петия син на Луи IX, ваше величество се досеща, че и той, не е бил забравен.
Анри започна да слуша по-внимателно.
— И вие помните ли този хороскоп? — усмихна се наварският крал, мъчейки се да изглежда безразличен.
— О — поде Рьоне, като поклати глава, — вашият хороскоп не е от тези, които се забравят.
— Наистина ли? — запита Анри иронично.
— Да, господарю. Според предсказанията на този хороскоп на ваше величество е присъдена най- блестяща съдба.
Очите на младия владетел неволно проблеснаха, но почти тутакси станаха безизразни.
— Всички тези италиански оракули са ласкатели — каза Анри, — а който ласкае, лъже. Не ми ли предсказаха, че ще командвам армии?
И той избухна в смях. Но ако Рьоне не беше толкова зает със себе си, щеше да почувствува принудеността на този смях.
— Господарю — каза хладно Рьоне, — хороскопът предвещава нещо по-хубаво.
— Да не би да предвещава, че застанал начело на тези армии, ще спечеля сражения?
— Нещо по-хубаво, господарю.
— Какво — каза Анри, — може би ме виждате завоевател?
— Господарю, вие ще станете крал.
— Е, триста дяволи! — възкликна Анри, сдържайки силното си вълнение. — Нима вече не съм?
— Господарю, моят приятел знае какво обещава. Вие не само ще станете крал, но и ще царувате.
— В такъв случай — каза Анри насмешливо — вашият приятел сигурно има нужда от десет златни екю, нали, Рьоне? Защото такова пророчество е много смело, особено в тия опасни времена. Вижте, Рьоне, понеже не съм богат, ще дам пет екю веднага на вашия приятел, а останалите пет, когато пророчеството се сбъдне.
— Ваше величество — намеси се баронеса дьо Сов, — не забравяйте, че вече сте задължен към Дариол. Не прекалявайте с обещанията.
— Баронесо — каза Анри, — когато този момент настъпи, надявам се, че всички ще се отнасят към мен като към крал. И всеки ще бъде доволен, ако аз удържа поне половината от обещанията си.
— Господарю — каза Рьоне, — продължавам.
— О, значи, това не е всичко — изненада се Анри, — добре. Ако стана император, давам двойно.
— Господарю, моят приятел дойде от Флоренция с този хороскоп. Той го направи отново в Париж, пак получи същия резултат и ми повери една тайна.
— Тайна, която интересува негово величество? — запита живо Шарлот.
— Поне така смятам — каза флорентинецът.
„Той търси думите си — помисли Анри, без да подпомогне с нищо Рьоне. — Изглежда, че му е трудно да изрази мисълта си.“
— Хайде, говорете — подкани го баронеса дьо Сов, — за какво се отнася?
— Отнася се — каза флорентинецът, претегляйки всяка своя дума, — отнася се за всички тези слухове за отравяне, които се носеха напоследък в двора.
Леко издуване на ноздрите на наварския крал единствено издаде нарасналото му внимание при този внезапен обрат на разговора.
— И вашият приятел флорентинецът — каза Анри, — знае нещо за тези отравяния?
— Да, господарю.
— Как ми поверявате тайна, която не е ваша, Рьоне, и при това толкова важна тайна? — запита Анри е възможно най-естествен тон.
— Този мой приятел желае да получи съвет от ваше величество.
— От мен?
— Какво чудно има в това, господарю! Припомнете, си стария воин от Акциум, който поискал съвет за един процес от Август.
— Август е бил адвокат, Рьоне, а аз не съм.
— Господарю, когато моят приятел ми повери тази тайна, ваше величество все още принадлежеше към калвинистката партия, на която вие бяхте пръв предводител, а принц дьо Конде — втори.
— И после? — запита Анри.
