книги, качи се на един стол, измъкна една и я подаде на кралицата.
Катерина я отвори.
— Какво е това? — запита тя. — „За начина да се обучават и хранят мъжки соколи, ястреби, ловджийски соколи, за да бъдат храбри и винаги готови да летят.“
— Ах, извинете, ваше величество, сбъркал съм. Това е произведение, за лова, написано от един учен, Лукоа, за знаменития Кастручо Кастракани, поставил съм тази книга до другата и понеже е със същата подвързия, излъгах се. Впрочем това е много ценна книга. От нея има само три екземпляра. Единият е запазен в библиотеката във Венеция, другият бил купен от вашия прадядо Лоренцо и подарен от Пиетро Медичи на крал Шарл VIII, когато той минал през Флоренция. А това е третият.
— Ценя тази рядка книга — каза Катерина, — но понеже нямам нужда от нея, връщам ви я.
И с дясната си ръка тя пое другата книга, а с лявата му върна първата.
Този път Рьоне не бе сбъркал. Това наистина беше желаната книга. Той слезе от стола, прелисти я и я подаде отворена.
Катерина седна до една маса. Рьоне постави пред нея магическата свещ и на светлината на синкавия й пламък Катерина прочете полугласно няколко реда.
— Добре — каза тя, затваряйки книгата, — това е всичко, което исках да узная.
После стана, остави книгата на масата, като отнесе със себе си мисълта, покълнала в ума й, която трябваше само да узрее.
Рьоне чакаше почтително със свещ в ръка кралицата, която сякаш се готвеше да се оттегли, да му даде нови заповеди или да му постави нови въпроси.
Катерина направи няколко крачки с наведена глава, с пръст на уста, без да говори.
После, спирайки се внезапно пред Рьоне, тя се взря с кръглите си като на граблива птица очи в него и завита:
— Признай, че си приготвил някакво любовно питие за нея?
— За кого? — запита Рьоне и потрепера.
— За оная, дьо Сов.
— Аз ли, ваше величество! — възкликна Рьоне. — Нищо подобно!
— Нищо подобно ли?
— Кълна се в душата си!
— И все пак тук има някаква магия, защото той лудо я обича. Макар да не се слави с постоянство.
— Кой, ваше величество?
— Той, проклетият Анри, този, който ще наследи моите трима синове, този, когото един ден ще наричат Анри IV и който на всичко отгоре е син на Жан д’Албре.
И Катерина придружи последните си думи с въздишка, от която Рьоне потрепера, защото си спомни за онези знаменити ръкавици, които бе приготвил по нейна заповед за наварската кралица.
— Значи, той все още ходи при нея? — запита Рьоне.
— Да — отговори Катерина.
— Мислех, че наварският крал се е влюбил в жена си.
— Комедия, Рьоне, комедия. Не зная с каква цел, но всички са се съюзили, за да ме измамят. Дори моята дъщеря Маргьорит е против мен. Може би също се надява след смъртта на братята си да стане френска кралица.
— Да, може би — каза Рьоне замислено, отговаряйки като ехо на страшното съмнение на Катерина.
— Ще видим — каза тя.
И се отправи към вратата в дъното, смятайки очевидно, че е безполезно да излиза по тайната стълба, след като е сигурна, че е сама.
Рьоне мина пред нея и скоро двамата се озоваха в дюкянчето на парфюмериста.
— Ти ми беше обещал нови помади за ръцете и за устните, Рьоне. Ето че зимата настъпи, а ти знаеш, че кожата ми е много чувствителна към студа.
— Помислил съм вече за това, ваше величество, ще ви ги донеса утре.
— Не идвай преди девет-десет часа вечерта. Утре ще ходя на изповед.
— Добре, ваше величество, ще бъда в Лувъра в девет часа.
— Баронеса дьо Сов има красиви ръце и красиви устни — каза с безразличен тон Катерина. — Какви помади употребява тя?
— За ръцете ли?
— Да, първо за ръцете.
— Помада с хелиотроп.
— А за устните?
— За устните ще й приготвя ново червило, което съм изнамерил и от което мислех да донеса утре по една кутия на ваше величество и на нея.
Катерина остана за миг замислена.
— Наистина тя е хубаво създание — продължи тя, сякаш отговаряйки на някаква своя тайна мисъл — и в тази страст на беарнеца към нея няма нищо чудно.
— И главното, тя е предана на ваше величество или поне на мен така ми се струва.
Катерина се усмихна и сви рамене.
— Нима е възможно — каза тя, — когато една жена обича, да бъде предана на другиго освен на любимия си? Ти си й приготвил любовно питие, Рьоне.
— Кълна ви се, че не съм, ваше величество.
— Добре, да не говорим повече за това. Покажи ми това ново червило, за което ми спомена и което трябва да направи устните й още по-свежи и по-розови.
Рьоне се приближи до една полица и показа на Катерина шест сребърни кутийки с еднаква, форма, тоест кръгли, наредени една до друга.
— Ето единственото любовно питие, което тя ми поиска — каза Рьоне. — Наистина, както забеляза ваше величество, аз го приготвих специално за нея. Защото тя има такива изящни и нежни устни, че се напукват и от слънцето, и от вятъра.
Катерина отвори едната кутийка — тя съдържаше най-прелъстителния червен крем.
— Рьоне — каза кралицата-майка, — дай ми крема за ръце, ще го взема със себе си.
Рьоне се отдалечи със свещта, за да потърси в един специален шкаф крема, който бе му поискала кралицата. Но той се обърна достатъчно бързо и видя как Катерина с рязко движение взе една от кутийките и я скри под наметката си. Понеже беше вече свикнал с тези похищения на кралицата-майка, той не прояви неблагоразумието да покаже, че е забелязал нещо. Така че като й подаде искания крем за ръце, завит в кесийка с лилии, той каза само:
— Заповядайте, ваше величество.
— Благодаря, Рьоне — отговори Катерина. После, след като помълча, добави:
— Занеси това червило на баронеса дьо Сов не по-рано от осем-десет дни. Искам първа да го опитам.
И тя се накани да излезе.
— Ваше величество желае ли да я придружа? — запита Рьоне.
— Само до моста — отговори Катерина. — Там ме чака моята свита с носилка.
Двамата излязоха. На ъгъла на улица Барийри четирима благородници на коне и носилка без герб чакаха Катерина.
Щом се върна у дома си, първата работа на Рьоне беше да преброи кутийките с червило. Една липсваше.
Глава 21
Апартаментът на баронеса дьо Сов
Катерина не се беше излъгала. Анри бе подновил навиците си и всяка вечер ходеше при баронеса дьо Сов. Отначало той отиваше там съвсем тайно, но постепенно подозрителността му намаля, той пренебрегна предпазливостта и Катерина скоро успя да установи, че Маргьорит само по име продължаваше да е наварска кралица, докато всъщност баронеса дьо Сов беше истинската съпруга.
