да ми кажеш?
— Напротив, имам. Нещо много интересно, за което съм дошла. Но ти ме отвлече, като започна да ми говориш по-интересни неща. Имам вести.
— От Рим ли?
— Да, дойде куриер от мъжа ми.
— Е, добре, какво става в Полша?
— Всичко върви отлично и по всяка вероятност след някой и друг ден ти ще се освободиш от присъствието на брат си д’Анжу.
— Значи, папата е утвърдил неговото избиране?
— Да, скъпа моя.
— И да не ми кажеш досега? Бързо, бързо. Разправяй подробности.
— О, бога ми, не знам други освен тези, които ти казах. Впрочем чакай, ще ти дам писмото на херцог дьо Невер. Ето, дръж! Впрочем не, не, това са стихове от Анибал, ужасни стихове, моя клета Маргьорит. Само такива знае да съчинява. Ето, този път го намерих. Не, пак не е то. Това е бележка от мен, която ти нося, за да дадеш на Коконас чрез Ла Мол. А, ето. Ето го въпросното писмо.
И херцогиня дьо Невер подаде писмото на кралицата.
Маргьорит го разгъна бързо и го прочете. Но в него действително нямаше нищо повече от това, което бе чула вече.
— Как получи това писмо? — запита кралицата.
— Чрез куриера на моя мъж, който имаше заповед да се отбие в двореца дьо Гиз, преди да отиде в Лувъра, и да ми връчи това писмо, преди да даде писмото до краля. Аз знаех какво значение отдава моята кралица на тази вест, затова бях писала на херцог дьо Невер да постъпи така. Виждаш, че ме е послушал. Не прилича на това чудовище Коконас. Така че сега в Париж тази вест знаем само кралят, ти и аз, освен ако човекът, който е следвал нашия куриер…
— Какъв човек?
— О, ужасен занаят! Представи си, този нещастен пратеник пристигна уморен, раздърпан, покрит с прах. Препускал е седем денонощия, без да се спира нито за миг.
— Но за какъв човек спомена?
— Чакай малко. Ще ти разкажа. След него вървял човек с навъсено лице, който сменял конете като него и препускал така бързо, както и той, всичките тия четиристотин левги. Нашият нещастен куриер непрекъснато очаквал някой куршум в гърба си. И двамата пристигнали при бариерата Сен-Марсел в едно и също време. И двамата се спуснали по улица Муфтар в бърз галоп, и двамата прекосили Сите. Но при Пон Нотр-Дам нашият куриер свил надясно, а другият наляво по площад Шатле и Препуснал като стрела от арбалет по кея към Лувъра.
— Благодаря, мила Анриет, благодаря! — извика Маргьорит. — Ти си права. Много интересни известия. Но при кого е дошъл другият куриер? Ще го узная. А сега ме остави. До тази вечер на улица Тизон, нали? А утре на лова. И моля ти се, вземи си буен кон, за да те отвлече надалеч, та да останем сами. Ще ти кажа тази вечер какво трябва да се опиташ да узнаеш от твоя Коконас.
— Няма да забравиш писмото ми, нали? — напомни й засмяно херцогиня дьо Невер.
— Не, не, бъди спокойна, той ще го получи навреме. Херцогиня дьо Невер излезе и Маргьорит веднага изпрати да потърсят Анри. Той тутакси дойде и тя му даде писмото на херцог дьо Невер.
— Охо! — възкликна той.
Тогава Маргьорит му разказа историята за втория куриер.
— Всъщност каза Анри — аз го видях, като влезе в Лувъра.
— Може би е отишъл при кралицата-майка?
— Не е, сигурен съм в това. Защото случайно бях в коридора и никой не мина оттам.
— Тогава — каза Маргьорит, поглеждайки мъжа си — сигурно е дошъл при…
— При брат ви херцог д’Алансон, нали?
— Да, но как да узнаем дали е така?
— Не би ли могло — подхвърли небрежно Анри — да извикаме един от онези двама благородници и да узнаем от него?
— Имате право, господарю — каза Маргьорит, доволна, че може да стори това по предложение на мъжа си. — Ще изпратя да извикат господин дьо Ла Мол. Жийон! Жийон!
Жийон веднага се появи.
— Трябва да говоря неотложно с господин дьо Ла Мол — каза й кралицата. — Намерете го й ми го доведете.
Жийон излезе. Анри седна до една маса, върху която имаше немска книга с гравюри от Албрехт Дюрер, и започна да ги разглежда с дълбоко внимание, така че когато Ла Мол влезе, той сякаш не го чу и дори не вдигна глава.
От своя страна младият човек, виждайки краля при Маргьорит, остана на прага на стаята, безмълвен от изненада и пребледнял от безпокойство.
Маргьорит се приближи до него и каза:
— Граф дьо Ла Мол, бихте ли могли да ме осведомите кой е на служба днес при херцог д’Алансон?
— Коконас, ваше величество! — отговори Ла Мол.
— Опитайте се да узнаете от него дали е въвел при своя господар един мъж, покрит с кал, явно изминал дълъг път на кон.
— Ах, ваше величество, страхувам се, че той няма да ми каже нищо. От няколко дни е станал много мълчалив.
— Наистина ли? Но като му дадете тази бележка, струва ми се, че ще ви дължи нещо в замяна.
— От херцогинята!… О, с тази бележка ще успея.
— Добавете — понижи глас Маргьорит, — че тази бележка ще му служи като пропуск, за да влезе тази вечер в познатата ви къща.
— А аз, ваше величество? — запита тихо Ла Мол. — С какъв пропуск ще вляза аз?
— Вие само ще си кажете името, това е достатъчно.
— Дайте писмото, ваше величество, дайте го — каза Ла Мол, тръпнещ от любов — и аз отговарям за всичко.
И той излезе.
— Утре ще узнаем дали херцог д’Алансон е осведомен за събитията в Полша — каза спокойно Маргьорит, връщайки се при мъжа си.
— Този господин дьо Ла Мол е верен служител — каза беарнецът със свойствената си усмивка. — И кълна се в божествената литургия, аз ще се погрижа за бъдещето му.
Глава 29
Тръгването
Когато на другия ден яркочервеното, но не палещо слънце, характерно за хубавите зимни дни, изгря зад хълмовете на Париж, всичко живо от два часа вече бе в движение в двора на Лувъра.
Един великолепен породист кон, нервен, с тънки крака, по които личаха преплетените му вени, риеше, наострил уши, изригващ пламък през ноздрите си, и очакваше Шарл IX в двора. Господарят му беше не по- малко нетърпелив от него, тъй като Катерина го бе задържала точно когато излизаше, защото имала да му съобщава нещо много важно.
Двамата влязоха в остъклена галерия. Катерина, студена, бледа и безстрастна както винаги, Шарл IX, тръпнещ, гризеш ноктите си, удряйки с камшик двете си любими кучета, покрити с ризници, за да не може зурлата на глигана да достигне до тях, а те безнаказано да нападат страшното животно. Малък герб с кралската емблема беше зашит на гърдите им, почти както на гърдите на пажовете, които неведнъж облазяваха тези щастливи фаворити за привилегиите им.
— Внимавайте, Шарл — каза Катерина, — никой освен вас и мен не знае още за близкото идване на поляците. А наварският крал действа, да ме прости бог, като че ли и на него му е известно. Въпреки че се отрече от религията си, в което винаги съм се съмнявала, той има връзки с хугенотите. Забелязали ли сте колко често излиза от няколко дни? Той има пари. Той, който никога не е имал! Купува коне, оръжия, а в
