— Не. разбира се, с тях се отнасят сериозно — отсичат им главите. Луи XI не се отказваше от това, той — великият крал! Доказателство за това е господин дьо Немур.
На това място в диалога на миньоните в преддверието се чу шум, вратата се отвори и на прага на стаята се появи кралят.
Франсоа скочи от креслото.
— Господарю — възкликна той, — призовавам вашето правосъдие: вашите хора се държат недостойно с мен.
Но Анри сякаш не го чу и не го видя.
— Здравей, Келюс — каза той и целуна своя фаворит по двете бузи, — здравей, дете мое, ти изглеждаш прекрасно, наистина се радвам; а ти, мой бедни Можирон, как си?
— Умирам от скука — отговори Можирон. — Когато се заех да охранявам брат ви, господарю, аз си мислех, че той е много по-забавен. Уф! Най-скучният принц. Ама той наистина ли е син на майка ви и на баща ви?
— Чувате ли, господарю — каза Франсоа, — нима вашият брат понася подобни оскърбления по вашата кралска воля?
— Замълчете, господине — каза Анри, без дори да се обърне към него, — не обичам, когато моите затворници се оплакват.
— Затворник — да, ако така ви е угодно, но от това аз не преставам да бъда ваш…
— Именно това, на което се позовавате, ви погубва в моите очи. Когато виновният е моят брат, той е двойно по-виновен.
— Но ако той не е виновен?
— Той е виновен.
— В какво престъпление?
— За това, че той не ми харесва, господине.
— Господарю — каза оскърбеният Франсоа, — нима нашите семейни разправии имат нужда от свидетели?
— Вие сте прав, господине. Приятели, оставете ме за момент, ще поговоря с брат ми.
— Господарю — едва чуто прошепна Келюс, — това е непредпазливо — да остане ваше величество между двама врагове.
— Аз ще изведа Орили — прошепна Можирон на другото ухо на краля.
Фаворитите излязоха заедно с Орили, който умираше и от любопитство, и от страх.
— Ето ни сами — каза кралят.
— Чаках тази минута с нетърпение, господарю.
— Аз също. Значи така. Вие посягате към моята корона, мой достойни Етеокъл. Значи така! Значи направили сте Лигата свое оръдие, а трона — своя цел. Значи така! Миропомазали са ви за крал, миросали са ви в едно от потайните кътчета на Париж, в изоставена черква, за да ви представят след това, още лъщящ от свещеното миро, на парижани.
— Уви! — каза Франсоа, който започна вече да усеща цялата дълбочина на кралския гняв. — Ваше величество не ми дава възможност да се изкажа.
— А защо? — каза Анри. — За да ме излъжете или в краен случай да ми разкажете това, което ми е така добре известно, както и на вас? Впрочем, не, вие, разбира се, ще лъжете, братко мой, понеже да признаете своите деяния, значи да признаете, че заслужавате смърт. Вие ще лъжете и аз ви спасявам от този позор.
— Братко мой, братко — каза обезумелият от ужас Франсоа, — защо ме обсипвате с такива оскърбления?
— Какво пък, ако всичко, което ви казвам, може да се сметне за оскърбително, значи лъжа аз, и аз много бих искал това да беше така. Да видим, говорете, говорете, слушам ви, съобщете ни защо не сте изменник, и което е още по-лошо, хапльо.
— Не зная какво искате да кажете с това, ваше величество, вие очевидно сте си поставили за цел да говорите с гатанки.
— Тогава ще ви разтълкувам моите думи — изкрещя Анри със звънък, пълен със заплаха глас, — вие сте злосторничили срещу мен както по-рано злосторничехте срещу брат ми Шарл, само че тогава прибегнахте до помощта на Наварския крал, а сега — до помощта на херцог дьо Гиз. Великолепен замисъл, аз просто съм възхитен от него, той би ви осигурил прекрасно място в историята на узурпаторите! Наистина преди вие пълзяхте като змия, а сега искате да поразявате като лъв. Там — вероломство, тук — открита сила; там — отрова, тук — шпага.
— Отрова! Какво искате да кажете, господине? — възкликна Франсоа, бледен от гняв, опитвайки се като Етеокъл, с когото Анри го сравни, да срази Полиник поради липсата на меч и кинжал със своя огнен поглед. — Каква отрова?
— Отровата, с която ти отрови нашия брат Шарл — отровата, която беше предназначена за твоя съучастник Анри дьо Навар. На теб добре ти е известна тази фатална отрова. Естествено! Нашата майка толкова пъти вече беше прибягвала до нея. Ето защо ти се отказа от нея в моя случай и реши да станеш пълководец, реши да застанеш начело на войската на Лигата. Но погледни ме в очите, Франсоа — продължаваше Анри със застрашителен вид, като направи крачка към брат си, — и запомни веднъж завинаги, че такъв човек като теб не ще може никога да убие такъв човек като мен.
Франсоа се олюля под страшния натиск на краля, но той не му обърна внимание и продължи без никаква жалост към затворника:
— Дайте ми шпагата! Шпагата! Бих искал да те видя сам срещу мен в тази стая, но с шпага в ръка. Победих те по хитрост, Франсоа, защото избрах околен път към трона на Франция. Но по този път ми се наложи да премина през един милион поляци, и аз преминах! Ако искате да бъдете хитър, бъдете, но само по този начин; ако искате да ми подражавате, подражавайте ми, но не ме подценявайте. Само подобни интриги са достойни за лицата с кралска кръв, само такива хитрости са достойни за пълководеца! И така, повтарям — победих те по хитрост, Франсоа, но в честен бой ти би бил убит. Ето защо не си и помисляй да се бориш повече с мен нито по единия, нито по другия начин — от днес нататък аз ще действам като крал, като господар, като деспот. От днес аз ще наблюдавам твоите колебания, ще следя теб и твоята тъмна душа, и при най-малкото съмнение, най-малката неяснота, най-малкото подозрение ще протегна своята дълга ръка към теб, нищожество, и ще те хвърля треперещ под секирата на моя палач. Ето какво исках да ти кажа относно нашите семейни работи, братко, ето защо реших да поговоря с теб насаме, Франсоа, ето защо ще заповядам на моите приятели да те оставят сам тази нощ, за да размислиш над моите думи.
— Ако е вярно, че нощта е добър съветник, то това трябва да важи най-вече за затворниците.
— Значи така — измърмори херцогът, — поради каприза на ваше величество, по подозрение, което прилича на лош сън, присънил ви се през нощта, аз се озовах в немилост пред вас?
— Нещо повече, Франсоа, ти се озова пред моя съд.
— Но, господарю, определете поне срока на моето заточение, за да зная какво да правя.
— Ще го разберете, когато ви прочетат присъдата.
— А майка ми? Не мога ли да се видя с майка ми?
— Защо? В цял свят имаше само три екземпляра от знаменитата книга за ловното изкуство, която изгълта, именно изгълта, бедният ми брат Шарл. Другите два екземпляра се пазят: единият във Флоренция, другият в Лондон. А и аз не съм Нимрод като моя беден брат. Прощавай, Франсоа!
Напълно сразен, принцът падна в креслото.
— Господа — отвори вратата кралят, — негово височество херцог д’Анжу помоли да му дам възможност да помисли тази нощ върху отговора, който трябва да ми съобщи утре сутринта. Ще го оставите в стаята сам и само от време на време, по ваше усмотрение, ще го посещавате — от предпазливост. Може да ви се стори, че вашият пленник е малко възбуден от разговора помежду ни, но не забравяйте, че влизайки в заговор срещу мен, той се отказа от името брат на краля и следователно тук се намират само затворник и охрана. Не се церемонете с него. Ако арестуваният ви досажда, съобщете ми. За такива случаи съществува Бастилията, а в Бастилията е метр Лоран Тестю, най-подходящият човек в света за потушаване на бунтовни настроения.
— Господарю, господарю! — направи последен опит да протестира Франсоа. — Спомнете си, че съм
