— Работата е там, че се заклех на Диана да не посягам на нейния мъж дотогава, докато той сам не ме нападне.
— Направили сте грешка.
— Аз?
— Направили сте много голяма грешка.
— Но защо?
— Защото подобни клетви не трябва да се дават. По дяволите! Ако вие не побързате, ако не го изпреварите, повярвайте ми, Монсоро — та той е хитър като лисица, ще разкрие вашата тайна, а ако я разкрие, този човек, който няма капка благородство, ще ви убие.
— Да бъде, както бог реши — усмихна се Бюси, — но освен че ще наруша клетвата си пред Диана, ако убия мъжа й…
— Нейния мъж! Вие прекрасно знаете, че той не й е мъж.
— Да, но от това той не престава да се нарича неин мъж. Повтарям, освен че ще наруша клетвата си, мен ще ме очернят, приятелю, и този, когото днес всички смятат за чудовище, на смъртното си ложе ще изглежда ангел, когото аз съм вкарал в гроба.
— Затова и не ви съветвам сам да го убивате.
— Наемни убийци! Ах, Сен-Люк, не ми давате добър съвет.
— Престанете! Кой ви говори за убийци?
— Тогава за какво става дума?
— За нищо, мили приятелю. За една мисъл, която ми хрумна, но която още не е узряла достатъчно, за да я споделя с вас. Аз обичам този Монсоро не повече от вас, макар че нямам същите основания да го ненавиждам. Да поговорим за жената, вместо да говорим за мъжа.
Бюси се усмихна.
— Вие сте верен приятел, Сен-Люк — каза той, — и можете да разчитате на моята дружба. Вече ви е известно, моята дружба се състои от три неща — парите ми, шпагата ми и живота ми.
— Благодаря — каза Сен-Люк, — приемам я, но при едно условие — че ще ви отговоря със същото.
— А сега, какво искахте да ми кажете за Диана?
— Исках да ви попитам, нямате ли намерение да посетите Меридор?
— Скъпи приятелю, благодаря за настойчивостта, но вие знаете моите съмнения в това отношение.
— Зная всичко. В Меридор вие рискувате да се срещнете с Монсоро, макар че засега той е на разстояние осемдесет левги от нас. Вие рискувате да му стиснете ръката, а никак не е лесно да подадеш ръка на човека, когото ти се иска да унищожиш. И накрая, рискувате да видите как той прегръща Диана, а това е още по-тежко — да гледаш как прегръщат жената, която обичаш.
— А! — яростно възкликна Бюси. — Колко добре разбирате защо не се показвам в Меридор! А сега, скъпи приятелю…
— Вие ме отпращате — каза Сен-Люк, неправилно разбрал намерението на Бюси.
— Съвсем не, напротив — възрази Бюси, — моля ви да останете, защото сега е мой ред да задавам въпроси.
— Моля.
— Нима не сте чули тази нощ звъна на камбаните и изстрелите?
— Чухме и се питахме какво ли се е случило.
— Като минавахте през града тази сутрин, нима не забелязахте известни промени?
— Като че ли необикновено вълнение, това ли имате предвид?
— Да.
— Аз тъкмо се канех да ви питам каква е причината за него.
— Причината, скъпи приятелю, е, че вчера тук пристигна негово височество херцог д’Анжу.
Сен-Люк така подскочи на стола си, сякаш му съобщиха за появата на дявола.
— Херцогът е в Анжер? Казваха, че той е арестуван в Лувъра.
— Именно, защото е бил арестуван, той сега се намира в Анжер. Изхитрил се е да избяга през прозореца и е пристигнал тук да търси убежище.
— По-нататък?
— По-нататък, скъпи приятелю — отговори Бюси, — ето ви прекрасна възможност да отмъстите на негово величество за всичко, което той ви причини. Принцът има вече своя партия, той ще има и войски и ние ще започнем тук една малка, но славна гражданска война.
— О! — възкликна Сен-Люк.
— Разчитам, че ще поработите със своята шпага заедно с мен.
— Срещу краля? — попита Сен-Люк с внезапна хладина в гласа.
— Не казвам, че точно срещу краля — каза Бюси, — срещу тези, които извадят шпагите си срещу нас.
— Скъпи Бюси — каза Сен-Люк, — аз пристигнах в Анжу да подишам чист въздух, а не да се сражавам против негово величество.
— Но позволете ми все пак да ви представя на монсеньора.
— Няма за какво, скъпи Бюси. Не ми харесва Анжер и аз се канех в най-скоро време да си замина. Това е мрачен, скучен град, камъните тук са меки като сирене, а сиренето е твърдо като камък.
— Скъпи Сен-Люк, ще ми направите голяма услуга, ако се съгласите да изпълните молбата ми. Херцогът се поинтересува защо съм тук. Не можех да му кажа истината, защото той самият е влюбен в Диана и нищо не постигна. Но аз го убедих, че съм пристигнал тук с цел да привлека на негова страна всички благородници в околността. Даже добавих, че тази сутрин имам среща с един от тях.
— Но какво от това? Ще му кажете, че сте се видели с този благородник и че той моли да му дадете шест месеца да си помисли.
— Позволете да отбележа, скъпи Сен-Люк — вашата логика куца не по-малко от моята.
— Чуйте, в този свят аз ценя само жена си, а вие — вашата възлюблена, да се договорим — каквото и да се случи, аз ще защитавам Диана, каквото и да се случи — вие ще защитавате госпожа дьо Сен-Люк. Споразумение по отношение на любовта — да, това ми допада, но никакви политически споразумения. Само така можем да се разберем с вас.
— Виждам, че ще ми се наложи да отстъпя, Сен-Люк — каза Бюси, — защото сега предимството е на ваша страна, аз се нуждая от вас, а вие можете да минете и без мен.
— Нищо подобно, напротив, аз търся вашето покровителство.
— Как да ви разбирам?
— Представете си, че анжуйци, а метежниците ще се казват анжуйци, дойдат в Меридор, за да го обсадят и разграбят.
— А! Дявол да го вземе! Вие сте прав — каза Бюси, — вие не искате обитателите на замъка да пострадат от последствията при завземане на замъка с щурм.
Приятелите се разсмяха и тъй като над града прогърмя топовен изстрел и слугата на Бюси дойде да съобщи, че принцът три пъти вече е питал за неговия господар, те отново се заклеха в своя извън политически съюз и се разделиха много доволни един от друг.
Бюси побърза в замъка на херцога, където вече се събираха благородниците от всички краища на провинцията. Новината за пристигането на херцог д’Анжу се беше разпространила като ехо от топовен изстрел и беше развълнувала всички градове и села около Анжер.
Младият човек побърза да организира официалния прием, обяда, тържествените речи. Той смяташе, че докато принцът приема посетителите, обядва и особено докато произнася речите, ще може да издебне поне минутка, за да се види с Диана. След като осигури на принца занимания за няколко часа, Бюси се прибра, скочи на коня си и препусна за Меридор.
Предоставен сам на себе си, херцогът произнесе великолепна реч и направи голямо впечатление със своя разказ за Лигата. Той внимателно заобиколи всичко свързано с господата Гиз и се представи като нещастен принц, който е бил подложен на гонения от краля само защото парижани са му изразили своето доверие.
Докато го приветстваха и му целуваха ръка, херцог д’Анжу правеше преглед на благородниците си, старателно запомняйки тези, които бяха тук, и още по-старателно — онези, които отсъстваха.
