— Ще му внуша, че с този брак съм му спасил живота, който е бил застрашен.
— Това е великолепно — каза Бюси.
— Нали? И аз мисля така. Погледни през прозореца, Бюси.
— Защо?
— Погледни, погледни.
— Гледам.
— Какво е времето?
— Принуден съм да съобщя на ваше височество, че времето е хубаво.
— Тогава извикай конния ескорт и да отидем да видим как се чувства милият барон дьо Меридор.
— Веднага, монсеньор.
И Бюси, който в продължение на четвърт час играеше безкрайно смешната роля на попадналия в затруднение Маскарил70, се направи, че тръгва, стигна до вратата, но веднага се върна обратно.
— Извинете, монсеньор — каза той, — колко конници ще ви бъде угодно да вземете със себе си?
— Четири-пет, колкото искаш.
— В такъв случай, след като предоставяте на мен да реша това, аз — каза Бюси — бих взел сто.
— Сто ли? — учуди се принцът. — Но защо?
— За да имам на разположение поне двадесет и пет такива, на които може да се разчита в случай на нападение.
Херцогът трепна.
— На нападение ли? — повтори той.
— Да. Казват, че местността наоколо е гориста и нищо чудно да попаднем в засада.
— Аа! — каза принцът. — Мислиш ли?
— Монсеньорът знае, че истинската храброст не изключва предпазливостта.
Херцогът се замисли.
— Ще се разпоредя да изпратят сто и петдесет конници — каза Бюси.
И втори път тръгна към вратата.
— Момент — каза принцът.
— Какво обичате, монсеньор!
— Как мислиш, Бюси, в безопасност ли съм в Анжер?
— Какво да ви кажа… градът не разполага със силни укрепления, но при добра отбрана…
— Да, при добра, но тя може да бъде и лоша. Колкото и да си храбър, ти си един и не можеш да бъдеш навсякъде.
— Така е.
— Ако тук не съм в безопасност, а аз не съм, щом Бюси се съмнява в това…
— Не съм казал, че се съмнявам, монсеньор.
— Добре, добре. Ако не съм в безопасност, трябва колкото се може по-скоро да направим така, че да бъда в безопасност.
— Златни думи, монсеньор.
— Ето какво, искам да огледам крепостта и да я подготвя за отбрана.
— Прав сте, монсеньор, добрите укрепления… знаете ли…
Бюси се запъна, той не познаваше страха и с мъка подбираше думи, призоваващи към предпазливост.
— И още една мисъл.
— Какво плодоносно утро, монсеньор!
— Искам да извикам тук барона и неговата дъщеря.
— Решително, монсеньор, днес сте в стихията си — такива блестящи мисли! Ставайте и да вървим да огледаме крепостта!
Принцът повика слугите. Бюси се възползва от момента и излезе.
В една от стаите той видя Одоен. Точно той му трябваше.
Бюси заведе лекаря в кабинета на херцога, написа кратка бележка, набра букет рози в оранжерията, нави бележката около стъблата им, отиде в конюшнята, оседла Роланд, връчи букета на Одоен и го покани да се качи на коня.
След това той изведе конника извън града, както Аман е извел Мордохай71 и заведе коня до едва забележима пътека.
— Ето — каза той на Одоен, — остави Роланд да върви сам. В края на пътеката има гора, в гората — парк, около парка — стена. Там, където Роланд спре, хвърли през стената този букет.
„Онзи, когото очаквате, няма да дойде — пишеше в бележката, — защото пристигна този, когото не чакахте, по-опасен от всякога и влюбен както преди. Приемете със своите устни и сърце всичко, което не може да се прочете в това писмо с очи.“
Бюси пусна юздите на Роланд и той препусна към Меридор.
Младият човек се върна в двореца на херцога, където завари принца вече облечен.
Колкото до Реми, цялата работа му отне не повече от половин час. Той летеше като облак, гонен от вятъра и следвайки заповедта на своя господар, премина през ливади, поля, гори, потоци и хълмове и спря до полуразрушената стена, цялата обвита с бръшлян, който на върха се преплиташе с дъбовите клони.
Като пристигна до това място, Реми се повдигна на стремената, завърза още по-здраво бележката към букета и с гръмко „Хей!“ прехвърли букета през стената.
Тихият възглас, който се раздаде от другата страна, го убеди, че посланието е пристигнало до местоназначението.
Затова той обърна коня обратно. Роланд, който се канеше да започне обичайната си закуска с жълъди, изрази дълбокото си неудоволствие от това нарушаване на установения ред. Тогава Реми сериозно прибягна до въздействието на шпорите и камшика.
Роланд осъзна заблудата си и препусна обратно.
След четиридесет минути той вече вървеше по своята нова конюшня, както току-що беше преминал през храсталаците, и самичък намери мястото си до отрупаната със сено решетка и препълнените с овес ясли.
Бюси и принцът правеха преглед на крепостта. Реми се приближи до него, когато той разглеждаше подземието с тайния проход.
— Е — попита Бюси своя пратеник, — какво видя, какво чу, какво направи?
— Стена, възгласи, седем левги — отговори Реми с лаконизма на един от синовете на Спарта, които позволявали на лисицата да изяде вътрешностите им за славата на законите на Ликург72.
Глава 19
Анжуйските пилета
Бюси така основателно успя да ангажира своя господар с подготовката за войната, че в течение на два дни херцогът не можа да намери време нито сам да отиде в Меридор, нито да повика барона в Анжер.
Въпреки това Франсоа от време на време отваряше дума за посещение на Меридор.
Но Бюси се правеше на човек, твърде зает с неотложни дела — проверяваше мускетите на цялата стража, заповядваше да екипират конете, да изкарат топовете и лафетите, сякаш му предстоеше да завоюва една пета част от света.
Виждайки всичко това, Реми се зае да приготвя превързочен материал, да подрежда инструментите си, да приготвя мехлеми, сякаш му предстоеше да лекува повече от половината на човешкия род.
И пред лицето на тези грандиозни приготовления херцогът отстъпваше.
Естествено от време на време под предлог, че преглежда външните фортификации, Бюси се мяташе на Роланд и след четиридесет минути се озоваваше до една стена, която той прескачаше все по-лесно, защото всеки път под тежестта му от нея се откъртваше по някой камък, така че постепенно в билото на стената се образува дупка.
Колкото до Роланд, то съвсем не беше необходимо да му се посочва пътя — достатъчно беше Бюси да
