Когато Бюси се върна, беше четири часът следобед. Той скочи от коня и застана пред принца, потънал в пот и прах.
— А! Мой славни Бюси! — каза херцогът. — Ти, струва ми се, не си губиш времето.
— Както виждате, монсеньор.
— Горещо ли ти е?
— Аз препусках много бързо.
— Гледай да не се разболееш, сигурно не си се оправил още.
— Нищо няма да ми стане.
— Къде беше?
— Тук наблизо. Ваше височество доволен ли е? Имаше ли много хора?
— Да, Бюси, общо взето съм удовлетворен, но не всички бяха дошли.
— Например?
— Твоето протеже.
— Моето протеже?
— Да, барон дьо Меридор.
— А! — промени се цветът на лицето на Бюси.
— Все пак не трябва да го пренебрегваме, макар че той ме пренебрегва. Баронът се ползва в Анжу с влияние.
— Мислите ли?
— Убеден съм. Той е представител на Лигата в Анжер. Избран е от господин дьо Гиз, а господата Гиз по принцип добре си подбират хората. Трябва и той да дойде, Бюси.
— Но ако той все пак не дойде, монсеньор?
— Ако не дойде той при мен, аз ще направя първата крачка и сам ще отида при него.
— В Меридор?
— А защо не?
В очите на Бюси блесна изпепеляващата мълния на ревността, която той не можа да сдържи.
— Наистина защо пък не? Вие сте принц, на вас всичко ви е позволено.
— Ах, ето какво било! Значи ти мислиш, че той все още ми се сърди?
— Не зная. Откъде да зная?
— Не сте ли се виждали?
— Не.
— Но, когато си водил преговори с благородниците в провинцията, ти би могъл да поговориш и с него.
— Не бих пропуснал, ако преди това той не беше разговарял с мен.
— Тоест.
— Тоест — каза Бюси — на мен не ми провървя с обещанията, които му бях дал, и затова няма защо да бързам да се виждам с него.
— Нима той не получи това, което желаеше?
— Какво имате предвид?
— Той искаше дъщеря му да се омъжи за графа и графът се ожени за нея.
— Да не говорим повече за това, монсеньор — каза Бюси.
И обърна гръб на принца.
В този момент влязоха нови благородници. Херцогът се запъти към тях, Бюси остана сам.
Думите на принца го накараха да се замисли дълбоко.
Какви биха могли да бъдат действителните намерения на Франсоа по отношение на барон дьо Меридор?
Бяха ли те наистина такива, каквито ги изложи принцът? Наистина ли старият барон му е нужен само като уважаван и могъщ сеньор, който може да подкрепи неговото дело, или хитроумните планове на принца са само средство да се доближи до Диана?
Бюси разгледа положението на принца от всички страни — Франсоа е скаран с брат си, напуснал е Лувъра и е начело на метежа в провинцията.
Бюси сложи на едната страна на везните насъщните интереси на принца, а на другата — неговия любовен каприз.
Първите натежаваха повече.
Младият човек беше готов да прости на херцога всичките му други грехове, само и само той да се откаже от тази си прищявка.
Цялата нощ Бюси пирува с негово кралско височество и с анжуйските благородници и първо ухажваше анжуйските дами, а после, след като повикаха цигуларите, се зае да разучава с тези дами най-новите танци.
Естествено дамите бяха във възторг от него, а техните съпрузи — в отчаяние, и когато някои от тях започнаха да поглеждат Бюси накриво, нашият герой засука мустака си и попита двама-трима ревнивци, не биха ли му оказали честта да се поразходят с него на лунна светлина.
Но репутацията на Бюси беше добре известна на анжуйци още преди идването му в Анжер и затова на неговите любезни покани не се отзова никой.
Глава 18
Дипломацията на господин дьо Бюси
Като излезе от двореца на херцога, Бюси видя на прага откритата, честна и усмихната физиономия на човека, за когото мислеше, че е на осемдесет левги от него.
— А! — възкликна Бюси с чувство на най-жива радост. — Това си ти, Реми!
— Боже мой, разбира се, че съм аз, монсеньор.
— А аз се канех да ти пиша да дойдеш тук.
— Наистина ли?
— Честна дума.
— Тогава всичко е наред — страхувах се да не ми се разсърдите.
— За какво?
— За това, че пристигнах без разрешение. Но преценете сам — до мен стигнаха слухове, че монсеньор херцог д’Анжу е избягал от Лувъра и е заминал за своята провинция. Аз си спомних, че вие се намирате близо до Анжер, помислих си, че предстои гражданска война, шпагите ще имат много работа и телесната обвивка на един мой близък ще се покрие с множество дупки. И тъй като обичам този мой близък като себе си и даже повече, пристигнах при него.
— Ти си постъпил прекрасно, Реми. Честно казано ти така ми липсваше.
— Как е Гертруда, монсеньор?
Бюси се усмихна.
— Обещавам ти да питам за това Диана веднага, щом я видя.
— А за благодарност аз, веднага щом се видя с Гертруда, на свой ред ще я разпитам за госпожа дьо Монсоро.
— Ти си славен приятел. А как ме намери?
— Много трудно, дявол да го вземе. Питах как да стигна до двореца на херцога и ви чаках пред вратата, но първо заведох коня си в конюшните на принца, където, да ме прости Господ, познах вашия кон.
— Да, принцът преумори своя и аз му дадох Роланд, а тъй като той няма друг кон, му го оставих.
— Познавам ви, вие сте принц, а принцът — ваш слуга.
— Не ме превъзнасяй толкова, Реми, ти още не си видял къде живее мое височество.
И с тези думи той въведе Одоен в своята къщурка до крепостната стена.
— Кълна се в честта си — каза Бюси, — дворецът е пред теб. Настанявай се където искаш и както можеш.
— Това няма да е трудно, както знаете, не ми трябва много място. Така съм изморен, че мога да спя и прав, ако трябва.
Приятелите, а Бюси се отнасяше с Одоен по-скоро като с приятел, отколкото като със слуга, се
