Катерина още веднъж сви рамене.
— Нека другите вярват в това — каза тя, — но вие, вие, сине мой.
— Тоест как, госпожо!… Какво искате да кажете? Моля ви да обясните.
— Защо да обяснявам!
— Вашето обяснение ще ми отвори очите.
— Ще ви отвори очите! Стига, Анри, аз съм само една стара и глупава жена. Всичко, което мога, е да се моля и кая.
— Не, не, говорете, майко, говорете, слушам ви! О! Вие и досега сте душата на нашия дом и винаги ще си останете, говорете!
— Безполезно е. Пък и какво е мъдростта на старците? Подозрителност и нищо повече. Старата Катерина на нейните години да може да даде някому правилен съвет! Стига, сине мой, това е невъзможно.
— Какво пък, така да бъде, майко — каза Анри. — Откажете ми помощта си, лишете ме от вашата подкрепа. Но знайте, че само след час — одобрявате това или не, е, тогава ще разбера — ще заповядам да обесят всички анжуйци, които се открият в Париж.
— Ще обесите всички анжуйци! — възкликна Катерина с онова учудване, което изпитват хората с остър ум, когато чуят някоя чудовищна глупост.
— Да, да, ще ги обеся, унищожа, убия, изгоря. В тази минута моите приятели са вече по улиците на града, за да пребият тези окаяници, тези разбойници, тези метежници!
— Пази боже да направят това — извика Катерина, изкарана от невъзмутимостта си поради сериозността на положението, — те ще погубят себе си, нещастниците, и това още не е голяма загуба, но заедно със себе си те ще погубят и вас.
— Защо?
— Слепец — прошепна Катерина. — Нима очите на кралете са орисани вечно да не виждат нищо?
И тя молитвено събра ръце.
— Кралете са крале само тогава, когато не оставят безнаказано нанесеното им оскърбление, защото тази тяхна мъст е правосъдие, а в моя случай особено, и цялото кралство ще се вдигне в моя защита.
— Безумец, глупак, дете — прошепна Флорентинката.
— Но защо, защо?
— Помислете сам — нима ще можете да посечете, изгорите, обесите такива хора като Бюси, Антраге, Ливаро, Рибейрак, без да пролеете при това потоци от кръв?
— Какво от това? Само да бъдат убити!
— Да, разбира се, ако ги убият. Покажете ми труповете им, и, кълна се в Богородица, ще кажа, че сте постъпили правилно. Но те няма да бъдат убити. Само ще бъдат принудени да вдигнат бунтовното знаме, да извадят шпаги. Сами те никога не биха се решили да извадят шпагите си за такъв господар като Франсоа. Но сега поради вашата непредпазливост те ще ги извадят от ножниците, за да защитят живота си, и вашето кралство ще се вдигне, но не във ваша защита, а срещу вас.
— Но ако аз не отмъстя, значи съм се уплашил, отстъпил съм — извика Анри.
— Нима някой някога е казвал, че аз съм се изплашила? — попита Катерина, като смръщи вежди и стисна тънките си карминени устни.
— Но ако вината е в анжуйците, те заслужават наказание.
— Да, ако са виновни, но не те са виновните.
— Тогава кой, ако не приятелите на брат ми?
— Това не е дело на негови приятели, защото вашият брат няма приятели.
— Но чие дело е тогава?
— На вашите врагове, по-точно, на вашия враг.
— Какъв враг?
— Ах, сине мой, вие прекрасно знаете, че вие, както и вашият брат Шарл винаги сте имали все един и същ враг непрекъснато.
— Искате да кажете Анри дьо Навар?
— Е, да, Анри дьо Навар.
— Но той не е в Париж!
— Ха! Нима вие знаете кой е в Париж и кой не е? Нима въобще знаете нещо? Нима имате очи и уши? Нима сте оградени с хора, които виждат и чуват? Не, вие всички сте слепи и глухи.
— Анри дьо Навар! — повтори кралят.
— Сине мой, при всяко разочарование, при всяко нещастие, при всяко бедствие, които ви постигат, виновникът за които не ви е известен, не търсете, не се съмнявайте, не се питайте — няма смисъл. Възкликнете: „Това е Анри дьо Навар!“ и можете да бъдете сигурен, че ще попаднете в целта… Той е божият меч, надвиснал над дома Валоа.
— Значи вие смятате, че трябва да отменя заповедта си за анжуйците?
— И незабавно — възкликна Катерина, — без да губите нито минута, нито секунда. Побързайте, може би вече е късно. Тичайте, отменете заповедта! Отивайте, иначе сте загубен.
И хващайки сина си за ръката, с невероятна сила и енергия го тикна към вратата.
Анри презглава изтича от двореца, за да спре своите приятели.
Но намери само Шико, който седеше на един камък и си чертаеше по пясъка географска карта.
Глава 23
За това, как, като разбра, че Шико споделя мнението на кралицата-майка, кралят се присъедини към него
Първо Анри се увери, че този човек, който е погълнат от своето занятие не по-малко от Архимед и по всяка вероятност няма да вдигне глава, та ако ще целият Париж да бъде превзет с щурм, че този човек е наистина Шико, а не някой друг.
— Ах, нещастнико — изкрещя той с гръмовен глас, — ето как защитаваш ти своя крал!
— Аз го защитавам по своему и смятам, че моят начин е по-добър от другите.
— По-добър от другите! — възкликна кралят. — По-добър от другите, безделнико.
— Настоявам за това и ще ви дам доказателства.
— Любопитно ще е да се запозная с тях.
— Нищо по-лесно от това. Първо, кралю мой, ние направихме голяма глупост.
— Каква е тя?
— Това, което сме направили.
— Ах — възкликна Анри, поразен от еднаквостта на мислите на двата извънредно остри ума, които, без да се уговарят, бяха стигнали до един и същ извод.
— Да — отвърна Шико, — твоите приятели вече крещят из града „Смърт на анжуйци!“, а аз, като по- размислих, не съм много сигурен, че това е тяхна работа. Със своите викове по градските улици твоите приятели чисто и просто започват онази малка гражданска война, която не успяха да започнат господата Гиз и която им беше толкова нужна. И по всяка вероятност, Анри, в този момент твоите приятели са вече съвсем мъртви, което, да си призная, не би ме огорчило, но би опечалило теб, или пък са изгонили от града анжуйците, което не би ти харесало, но, напротив, извънредно много би зарадвало нашия скъп херцог д’Анжу.
— По дяволите! — възкликна кралят. — Значи ти мислиш, че работата е отишла толкова далеч?
— Ако не и по-далеч.
— Но всичко това не обяснява с какво се занимаваш, седнал върху този камък.
— Занимавам се с една много спешна работа.
— Каква?
— Очертавам контурите на онези провинции, които ще вдигне срещу нас брат ти, и пресмятам колко души може да даде всяка от тях в бунтовната армия.
— Шико, Шико! — възкликна кралят. — Наистина около мене има само гарги и кукувици прокобници.
— Нощем гласът на кукувицата звучи добре, сине мой — отговори Шико, — защото тогава му е времето.
