— А как смятате, господине, вие не ме ли оскърбявате с вашите въпроси?
— Ето какво било! Сега виждам добре.
— Голяма работа — в десет сутринта. И какво виждате, моля?
— Че вие сте в сговор с онзи предател, с онзи страхливец, когото едва не убих вчера.
— Проклятие! — възкликна Сен-Люк. — Той е мой приятел.
— Какво пък, щом е така, ще ви убия вместо него.
— Ба! Във вашия собствен дом! Ей така! Без предизвикване?
— Да не си мислите, че ще се церемоня с някакъв си мерзавец? — извика вбесеният граф.
— Ах, господин дьо Монсоро — въздъхна Сен-Люк, колко зле сте възпитан. И колко лошо се е отразило върху вашата нравственост честото общуване с дивите зверове! Засрамете се!
— Вие какво, не виждате ли колко съм вбесен? — изрева Монсоро, скръсти ръце на гърдите си и тръгна към Сен-Люк. Отчаянието, което разкъсваше сърцето на главния ловчия, изкриви лицето му в страшна гримаса.
— Боже господи! Разбира се, че виждам. И честно казано, яростта не ви прилича. Просто е страшно да ви гледа човек, скъпи мой господин дьо Монсоро.
Не можейки да се владее повече, графът сложи ръка на дръжката на шпагата.
— А! Обръщам ви внимание — каза Сен-Люк, — че вие започвате пръв. Призовавам ви за свидетел, че аз съм напълно спокоен.
— Да, конте такова, да, гадно миньонче, аз ви хвърлям ръкавица.
— Тогава бъдете така добър да минете от другата страна на тази стена, господин дьо Монсоро — тук сме във ваши владения.
— Все едно ми е! — възкликна графът.
— Но на мен не ми е — каза Сен-Люк, — аз не искам да ви убивам във вашия дом.
— Отлично! — каза Монсоро и бързо се покатери по стената.
— По-внимателно, графе, не бързайте! Тук един камък се клати, изглежда, често са го смущавали. Ще вземете да паднете, не дай боже. Повярвайте ми, тогава ще бъда безутешен.
И Сен-Люк на свой ред се покатери по стената.
— Хайде, хайде, побързай — каза графът, изваждайки шпагата.
„Аз пристигнах тук за удоволствие — каза си Сен-Люк, — Ей богу. Славно ще се позабавлявам.“ И той скочи от другата страна на стената.
Глава 26
За това, как господин дьо Сен-Люк показа на господин дьо Монсоро удара, на който го беше научил кралят
Граф дьо Монсоро чакаше Сен-Люк с шпага в ръка и тропаше с крак в бясно предизвикателство.
— Готов ли си? — попита графът.
— Между другото — каза Сен-Люк, — добро място сте си избрали — с гръб към слънцето. Моля, моля, не се стеснявайте.
Монсоро се завъртя така, че слънцето да им свети отстрани.
— Отлично — каза Сен-Люк, — така ще мога да виждам какво правя.
— Не ме щади — каза Монсоро, — ще се бия до смърт.
— Така значи? — каза Сен-Люк. — Значи вие искате непременно да ме убиете?
— Дали искам? О! Да… искам.
— Човек предполага, Господ разполага — забеляза Сен-Люк и извади на свой ред шпагата.
— Казваш…
— Казвам… Погледнете по-внимателно тези макове и глухарчета.
— Е?
— Е, казвам, че ще ви просна мъртъв върху тях.
И Сен-Люк се засмя и зае позиция.
Монсоро неистово се хвърли върху него и с невероятна сръчност нанесе на Сен-Люк два-три удара, които той отрази с не по-малка сръчност.
— Кълна се в бога, господин дьо Монсоро — каза Сен-Люк, без да спира, — вие владеете добре шпагата и всеки друг освен мен и Бюси би бил убит на място с вашия последен удар.
Монсоро разбра с какъв човек си има работа и пребледня…
— Вие сигурно сте учуден — добави Сен-Люк, — че аз така добре владея шпагата. Работата е там, че кралят — той, както ви е известно, много ме обича, си направи труда да ми дава уроци и, между другото, ме научи и на този удар, който сега ще ви покажа. Казвам ви всичко това, за да имате удоволствието да знаете, че ако ви убия с този удар, то това е удар, научен от краля. За вас това е много ласкателно.
— Ужасно сте остроумен, господине — вбесен каза Монсоро, пристъпвайки с десния крак, за да нанесе прав удар, способен да пробие и стена.
— Проклятие! Старая се, колкото мога — скромно отговори Сен-Люк и отскочи встрани.
С това движение той принуди противника си да направи полуволт75 и да се обърне с лице към слънцето.
— А! — каза Сен-Люк. — Ето че вече сте там, където ми се искаше да бъдете, преди да ви видя там, където ми се иска да ви убия. Не беше лошо, нали? Наистина доволен съм, много съм доволен! Току-що шансовете ви да бъдете убит бяха едва петдесет на сто, сега вече те са деветдесет и девет на сто.
И със стремителност, сила и ожесточение, които Монсоро дори не подозираше в този изнежен млад човек, Сен-Люк нанесе на главния ловчия, без да спира, един след друг пет удара. Зашеметен от този ураган от свистене и мълнии, Монсоро ги отби. Шестият удар беше прим — той се състоеше от двоен финт, парада и рипост76. Графът не видя първата половина на този удар поради слънцето, втората — защото шпагата на Сен-Люк се заби в гърдите му чак до дръжката.
Около секунда Монсоро остана прав като подсечен дъб, очакващ и най-малкия полъх, за да разбере накъде да падне.
— Това е всичко — каза Сен-Люк. — Сега шансът ви е сто на сто. И отбележете, господине, ще паднете точно върху онези макове и глухарчета, които имах честта да ви покажа.
Силите напуснаха графа. Пръстите му се разтвориха, очите му се замъглиха. Той подгъна колене и рухна върху маковете, смесвайки аления цвят на кръвта си с техния пурпур.
Сен-Люк спокойно изтри шпагата си, наблюдавайки постепенната смяна на оттенъците, които превръщат лицето на агонизиращ човек в маска на труп.
— А! Вие ме убихте! — каза Монсоро.
— Постарах се да ви убия — отговори Сен-Люк, — но сега, когато лежите тук и всеки момент ще предадете богу дух, дявол да ме вземе, ако не съжалявам за това. Сега изпитвам към вас дълбоко уважение. Вие сте ужасно ревнив, това е вярно, но сте смел човек.
И много доволен от надгробната си реч, Сен-Люк приклекна до Монсоро и му каза:
— Нямате ли някакво последно желание, господине? Давам ви благородническа дума — то ще бъде изпълнено. Обикновено, когато си ранен, изпитваш жажда, зная по себе си. Може би искате вода? Ще отида да донеса.
Монсоро не отговаряше.
Той се обърна с лице към земята, закъса тревата със зъби и конвулсивно потрепваше в локва от собствената си кръв.
— Горкият! — каза Сен-Люк и стана. — О! Дружба, дружба, ти си много взискателно божество.
Монсоро с мъка отвори едното си око, опита се да вдигне глава и със смразяващ стон отново я отпусна на земята.
— Какво пък, той е мъртъв — произнесе Сен-Люк. — Да забравим за него… Лесно е да се каже — да забравим… Каквото и да казваме, но аз убих човек. Не може да се каже, че съм си губил времето в Анжу.
И като прескочи стената, през парка се върна в замъка.
Първият човек, когото срещна, беше Диана. Тя приказваше с приятелката си.
