бегач, но Митридат не помръдна. Този кон несъмнено беше получил името си поради сходството на неговия инат с характера на понтийския цар.
Учуденият Реми наведе очи към земята, търсейки препятствието, спряло коня му, но видя само голяма, покрита с розова пяна локва кръв, която земята и цветята постепенно попиваха.
— Аха! — възкликна той. — Дали това не е мястото, където господин дьо Сен-Люк е пробол господин дьо Монсоро?
Реми вдигна очи и се огледа.
На десетина крачки, под грубата каменна стена той видя два неестествено изпънати крака и още по- неестествено опънато тяло.
Краката лежаха на земята, тялото се опираше на стената.
— Ето ти на! Монсоро! — възкликна Реми. — Hic obiti Nemrod78. Е, щом вдовицата го оставя да лежи тук да го кълват птиците, това е добър признак за нас и моята надгробна реч ще се състои от реверанс, пирует и полонез.
И Реми скочи от коня и направи няколко крачки към тялото.
— Странно! — каза той. — Той лежи тук мъртъв, съвсем мъртъв, а кръвта е там. А, ето следата. Той е стигнал дотук или по-точно, този славен Сен-Люк, това въплъщение на милосърдието, го е подпрял до стената, за да избегне прилива от кръв в главата. Да, така е, той е мъртъв, кълна се в честта си! Очите са отворени, лицето неподвижно — съвсем мъртъв.
Ето така — раз, два.
Реми размаха въображаема шпага и прободе с пръст празното пространство пред себе си.
Но веднага се дръпна назад, стъписан, с отворена уста — очите, които току-що беше видял отворени, се затвориха и лицето на покойника, което от самото начало беше поразило Реми със своята бледост стана още по-бяло.
Реми пребледня почти толкова, колкото граф дьо Монсоро, но, бидейки лекар, тоест в известна степен материалист, промърмори, почесвайки крайчеца на носа си: „Credere portentis mediocre79. Щом е затворил очи, значи не е мъртъв.“
И все пак, въпреки материализма на Одоен, положението му не беше от най-приятните и краката му се подгъваха в коленете съвсем неприлично, затова той седна или по-точно, се плъзна на земята под онова дърво, в което преди това потърси опора, и се озова лице в лице с трупа.
— Не мога да си спомня точно къде — каза си той, — но някъде съм чел, че след смъртта се наблюдават двигателни феномени, които свидетелстват само за улягане на материята, тоест за начало на разложението. Дяволски човек! Като си помисля, доставя ни грижи и след смъртта си — истинско наказание. Слава богу, не само очите са сериозно затворени, но и бледността се увеличава, chroma chloron80, както казва Гален, color albus81, както казва Цицерон, който е бил много остроумен оратор. Впрочем, има един начин да разбера дали е жив — да пробода корема му с шпагата на един фут, ако не се помръдне, определено е умрял.
И Реми се приготви да извърши този милосърден опит. Той даже се хвана за шпагата, когато очите на Монсоро се отвориха отново.
Това събитие оказа върху Реми по-различно въздействие от първия път — той скочи, като изхвърлен от пружина, и студена пот изби по челото му.
Този път очите на мъртвеца останаха широко отворени.
— Той не е мъртъв — прошепна Реми, — той не е мъртъв. В хубава история попаднахме.
Тук съвсем естествено на младия човек му дойде наум една мисъл.
— Той е жив — каза Реми, — това е вярно, но ако аз го убия, ще стане съвсем мъртъв.
Реми погледна към Монсоро. Графът също го гледаше, и то с такива изплашени очи, сякаш четеше в душата му неговите намерения.
— Не — внезапно възкликна Реми, — не! Що за отвратителна мисъл! Бог ми е свидетел, ако той беше на крака и размахваше шпагата си, бих го убил с истинско удоволствие, но в този вид, в който е сега — без сили, почти мъртъв — това би било повече от престъпление, това би било подлост.
— Помогнете — прошепна Монсоро, — помогнете, умирам.
— По дяволите! Положението е много затруднително. Аз съм лекар и следователно мой дълг е да облекчавам страданията на себеподобните си. Наистина този Монсоро е толкова уродлив, че почти имам право да кажа: не себеподобен, а принадлежащ към същия род, Genus hominis82. Какво пък, да забравим, че се казвам Одоен, че съм приятел на господни дьо Бюси и да изпълним лекарския си дълг.
— Помогнете — повтори раненият.
— Тук съм — каза Реми.
— Идете за лекар, за свещеник.
— Лекарят е вече тук и, може би, ще ви спести свещеника.
— Одоен! — възкликна граф дьо Монсоро, като позна Реми. — Как попаднахте тук?
Както виждате, графът беше верен на себе си — дори в предсмъртния си час той подозираше и разпитваше.
Реми разбра какво се крие зад неговия въпрос.
Тази гора не беше често посещавано място, тук просто така, без работа, никой не идваше. Следователно въпросът беше съвсем естествен.
— Защо сте тук? — повтори Монсоро, придобил малко сили от подозрение.
— Дявол да го вземе! — отговори Одоен. — Затова, защото на една левга оттук срещнах господин дьо Сен-Люк.
— А, моят убиец — промърмори Монсоро и пребледня от болка и от гняв едновременно.
— И той ми поръча: „Реми, идете в гората. На това място, което се казва Старото сечище, ще намерите мъртъв мъж.“
— Мъртъв! — повтори Монсоро.
— Проклятие! Така е мислил — каза Реми, — не трябва да му се сърдите за това. Е, аз дойдох и видях, че вие сте претърпели поражение.
— А сега ми кажете честно, вие имате работа с мъж, кажете ми, смъртно ли съм ранен?
— Дявол да го вземе! — възкликна Реми. — Твърде много искате от мен. Но ще опитам. Да видим.
Ние вече казахме, лекарският дълг удържа победа над предаността на приятеля.
И така, Реми се приближи до Монсоро и много предпазливо свали от него плаща, ризата и камизола.
Шпагата беше минала под дясната гърда, между шестото и седмото ребро.
— Хм, много ли боли — попита Реми.
— Не гърдите, гърбът.
— Аха, кажете, моля, коя част на гърба?
— Под лопатката.
— Острието е срещнало кост — каза Реми, — затова боли.
И той прегледа мястото, което графът посочи като най-болезнено.
— Не — каза Реми, — не, сбъркал съм. Острието не се е натъкнало на нищо. Славен удар, господин графе, славен удар. Да лекуваш рани от господин дьо Сен-Люк е истинско удоволствие. Раната ви е прободна, милостиви господине.
Монсоро загуби съзнание, но неговата слабост не разтревожи Реми.
— А, ето какво било. Това е добре — припадна, пулсът е слаб. Всичко е както се полага (той опипа ръцете и краката) — китките и стъпалата са студени. (Допря ухо до гърдите) — дишането не се чува, (лекичко почука по тях) — глух звук. По дяволите, вдовството на госпожа Диана май ще трябва да се поотложи.
В този момент лека червеникава блестяща пяна се появи по устните на ранения.
Реми бързо намери чантата с инструментите, извади ланцета, след това откъсна ивица плат от ризата на Монсоро и стегна ръката му под лакътя.
— Да видим — каза той. — Ако потече кръв, госпожа Диана няма да бъде вдовица. Но ако не потече!…
