Ах, тече, ей богу, тече. Моля за извинение, господин дьо Бюси, моля за извинение, няма какво да се прави — лекарят преди всичко е лекар.
И наистина, сякаш поколебала се за миг, кръвта бликна от вената. Почти в същата секунда раненият въздъхна и отвори очи.
— Ах, мислех, че всичко е свършено — промълви той.
— Още не, милостиви господине, още не. И възможно е даже…
— Ще се отърва ли?
— О, боже мой! Несъмнено. Но първо дайте да затворим раната. Почакайте, не мърдайте. Виждате ли, в този момент природата ви лекува отвътре, така, както аз ви лекувам отвън. Аз ви превързвам, тя съсирва кръвта. Аз ви пускам кръв, тя я спира. А, природата е велик хирург, милостиви господине. Почакайте да ви избърша устните.
И Реми прекара носната си кърпа по устните на графа.
— Отначало — каза раненият — само това правех — храчех кръв.
— Нищо, виждате сега, кръвоизливът спира. Всичко върви на добре. Толкова по-добре! Тоест, толкова по-зле.
— Как? По-зле?
— Толкова по-добре за вас, разбира се, но по-зле!… Аз си знам какво искам да кажа. Любезни мой господин дьо Монсоро, боя се, че ще имам честта да ви излекувам.
— Как? Боите се?
— Да, аз си знам.
— Значи вие смятате, че ще се оправя?
— Уви!
— Вие сте странен лекар, господин Реми.
— Какво от това? Нали ви спасявам?… А сега…
Реми прекрати кръвопускането и стана.
— Вие ме оставяте? — попита графът.
— А, вие твърде много говорите, милостиви господарю. Не бива да приказвате много. Ах, нима работата е там? По-скоро би трябвало да го посъветвам да вика.
— Не ви разбирам.
— За щастие. Ето че сте превързан.
— А сега?
— Сега ще отида за помощ.
— А аз, какво да правя аз дотогава?
— Пазете спокойствие, не мърдайте, дишайте много внимателно, старайте се да не кашляте. Да не тревожите този скъпоценен съсирек. Къде най-близко има хора?
— В замъка Меридор.
— Как да отида дотам? — попита Реми, изобразявайки пълна неосведоменост.
— Преминете през стената и ще попаднете в парка или вървете покрай стената и ще стигнете до вратата.
— Добре, ще отида там.
— Благодаря ви, добри човече! — възкликна Монсоро.
— Ако знаеше какъв добряк излязох наистина — измърмори Реми, — щеше да си още по- благодарен.
И като скочи на коня си, лекарят препусна в галоп по посочения път.
След пет минути той стигна замъка, всички обитатели на който се суетяха и тичаха нагоре-надолу, претърсвайки всички храсталаци и ъгълчета на парка в безплодни опити да намерят мястото, където лежи тялото на господаря им, защото, за да спечели време, Сен-Люк им беше дал неточни указания.
Реми влетя като метеор в тази тълпа и я събра около себе си.
Той толкова оживено им даваше разпореждания, че графиня дьо Монсоро не можа да сдържи учудения си поглед.
Тайна, смътна мисъл проблясна в ума й и затъмни за секунда ангелската чистота на душата й.
— А аз си мислех, че е приятел на господин дьо Бюси — прошепна тя, виждайки как се отдалечи Реми, взел със себе си носилка, бинт, чиста вода — всичко необходимо за лекуване.
Самият Ескулап с божествените си криле не би могъл да направи повече.
Глава 30
За това, как херцог д’Анжу отиде в замъка Меридор да поднесе на графиня дьо Монсоро своите съболезнования по повод кончината на съпруга й и за това, как последният го посрещна
Веднага, след като преговорите на херцог д’Анжу с майка му бяха прекъснати, херцогът побърза да потърси Бюси, за да разбере причината за тази невероятна промяна в неговото поведение.
Бюси, който се беше върнал в своята колиба, препрочиташе за пети път писмото на Сен-Люк и във всеки негов ред откриваше все по-радостен за себе си смисъл.
Що се отнася до Катерина, тя, като се върна, извика своите хора и се разпореди да приготвят всичко за заминаване, което тя предполагаше, че може да бъде определено за следващия или най-късно по- следващия ден.
Бюси посрещна принца с най-любезна усмивка.
— Монсеньор — възкликна той, — ваше височество удостоява с посещението си моя дом?
— О, да, по дяволите! — каза херцогът. — И дойдох да искам обяснение.
— От мен?
— Да, от теб.
— Слушам ви, монсеньор.
— Как? — извика херцогът, — Ти ме съветваш да посрещна в пълна бойна готовност предложенията на майка ми и мъжествено да удържа на натиска й. Аз постъпвам така и в самия разгар на схватката, когато всичките й удари се натъкваха на моята броня, ти изведнъж ми казваш: „Свалете ризницата, монсеньор, свалете я.“
— Когато ви давах своите съвети, монсеньор, аз не знаех с каква цел е пристигнала нейно величество кралицата майка. Като се убедих, че тя е дошла за по-голяма слава и щастие на ваше височество…
— За моята слава и щастие? — възкликна херцогът. — Какво искаш да кажеш?
— Разбира се, че за слава и щастие — отговори Бюси, — съдете сам — какво иска ваше височество? Да спечели победа над враговете си, нали? Защото аз не мисля като някои, че мечтаете да станете крал на Франция.
Херцогът погледна Бюси накриво.
— Някой може и така да ви посъветва, монсеньор — каза Бюси, — но това са ваши най-зли врагове, повярвайте ми, и ако те прекалено упорстват, ако вие не знаете как да се избавите от тях, изпратете ми ги на мен — ще им докажа, че грешат.
Херцогът се намръщи.
— А освен това — продължи Бюси — пресметнете своите възможности, монсеньор, проверете вътрешностите си, както се казва в Библията — имате ли сто хиляди войници, десет милиона ливри, съюзници в чужбина и накрая, искате ли да тръгнете срещу вашия сеньор?
— Моят сеньор не се стеснява да тръгне срещу мен — заяви херцогът.
— А, тук сте прав. Тогава разкрийте намеренията си, накарайте да сложат на главата ви короната и си присвоете титлата крал на Франция. Нищо повече не искам да видя от вашето възкачване! Нали, ако вие се издигнете, ще се издигна и аз.
— Кой ти е казал, че искам да стана крал на Франция? — с досада възрази херцогът. — Наемаш се да решаваш въпроси, които аз никога никому не съм предлагал да решава, дори на себе си.
— В такъв случай всичко е ясно, монсеньор. Няма за какво да спорим, щом сме на едно мнение за
