— Да.
— На този свят ден кралят отдавна е замислил да направи тържествено шествие до главните парижки манастири…
— Да, той всяка година по традиция прави тези шествия по случай празника.
— И както си спомня ваше височество, кралят в този ден е без охрана или по-точно охраната му остава извън манастира. Във всеки манастир той се спира пред олтара, коленичи и по пет пъти повтаря молитвите „Pater“ и „Ave“, плюс седем покайни псалма.
— Всичко тора ми е известно.
— Наред с останалите манастири ще посети и абатството „Света Женевиев“.
— Безспорно.
— Но тъй като пред манастира предната нощ ще се случи нещо непредвидено…
— В какъв смисъл?
— Ще се спука една от тръбите.
— И какво?
— Олтарът няма как да стои отвън, пред входа, та ще го сложат вътре в двора.
— Е, и?
— Спокойно. Кралят ще влезе, заедно с него и четирима-петима от свитата. Но след краля и тези четирима-петима вратите ще се затворят.
— И тогава?
— И тогава… — рече Монсоро. — Ваше височество вече се познава с монасите, които ще приемат негово величество в абатството.
— Същите ли ще бъдат?
— Именно. Същите, които бяха за миропомазването на ваше височество.
— И те ще посмеят да вдигнат ръка срещу божия помазаник?
— О! Само да го поострижат, нищо повече. Нали знаете тази строфа:
— И те ще посмеят да го направят? — викна херцогът с алчно пламнали очи. — Ще докоснат главата на краля?
— Е, тогава той вече няма да е крал.
— Как така?
— Не сте ли чували за някакъв брат от манастира „Света Женевиев“, свят човек, който държи слова в очакване на времето, когато ще започне да прави чудеса?
— Брат Горанфло?
— Същият.
— Който искаше да проповядва Лигата с аркебуза на рамо?
— Същият.
— Значи кралят ще бъде отведен в килията. Нашият монах обеща, че щом кралят влезе вътре, ще го накара да подпише абдикацията. След като се отрече, ще влезе госпожа дьо Монпансьо с ножицата. Ножицата вече е купена и госпожата я носи на колана си. Прекрасна ножица от чисто злато, превъзходна изработка: кесарю кесаревото.
Франсоа мълчеше. Зениците на лъжливите му очи се бяха разширили като на котка, която в тъмното дебне плячката си.
— По-нататък ви е ясно, монсеньор — продължи графът. — На народа ще бъде съобщено, че кралят е бил споходен от свещено разкаяние за заблудите си и е дал обет завинаги да остане в манастира. В случай, ако някой се усъмни в обета на краля, херцог дьо Гиз разчита на армията, господин кардиналът — на църквата, господин дьо Майен — на буржоазията: имаш ли на разположение тези три сили, можеш да накараш народа да повярва почти във всичко, което искаш.
— Ще ме обвинят в насилие — рече херцогът след известно мълчание.
— Не е необходимо да сте там.
— Ще ме сметнат за узурпатор.
— Монсеньор забравя за отричането.
— Кралят няма да се съгласи да го подпише.
— Мисля, че брат Горанфло е не само доста красноречив, но и много силен.
— Значи планът е готов.
— Окончателно.
— И не се ли боят, че ще ги издам?
— Не, господине, защото имат и друг, също толкова безпогрешен план — против вас, в случай че им измените.
— А! — каза принцът.
— Да, господине, но той не ми е познат. Те много добре знаят, че съм ви приятел и затова не ми го довериха. Известно ми е само за съществуването на такъв план, нищо повече.
— Тогава се предавам, графе. Какво се иска от мен?
— Да одобрите.
— Ясно, одобрявам.
— Да. Но само на думи не е достатъчно.
— Как другояче бих могъл да изразя одобрението си?
— В писмен вид.
— Лудост е да си въобразявате, че ще приема.
— Защо?
— Ами ако заговорът не успее?
— Тъкмо, в случай че не успее, е необходим подписът на ваше височество.
— Значи ще се спасяват зад моето име?
— Естествено.
— Тогава категорично отказвам.
— Вече не можете.
— Вече не мога да откажа ли?
— Да.
— Да не сте полудели?
— Ако откажете, означава измяна.
— Защо?
— Защото с удоволствие щях да запазя мълчание, но вие, ваше височество, ми наредихте да говоря.
— Добре, нека дьо Гиз гледат на това както искат, но поне доброволно ще избера между двете злини.
— Ваше височество, внимавайте да не сбъркате в избора.
— Ще рискувам — каза Франсоа леко притеснен, но във всеки случай той се опитваше да запази твърдо поведение.
— Не ви съветвам — настоя графът, — не е във ваш интерес.
— Но подписът ще ме компрометира.
— А отказът ще ви убие, което е още по-лошо.
Франсоа потръпна.
— Ще се осмелят ли? — попита той.
