— Аз, ако пожелаете — предложи Шико. — Само чуйте един съвет и от мен, милички. Негово величество говори за пост, за победа над плътта, за мощите на Света Женевиев… Всичко това е прекрасно за изпълнение на обета подир победата, но мисля, че за победата ще са ви необходими добра храна, хубаво вино и осемчасов сън в пълна самота — в дневно или нощно време. Нищо не дава на ръката такава гъвкавина и сила, както тричасовата трапеза, стига да не се напиеш като свиня, бога ми. Но що се отнася до любовта, тук напълно поддържам краля. Любовта много разнежва и най-добре е да се въздържите.
— Браво, Шико! — задружно го поздравиха младежите.
— Сбогом, лъвчета мои — отвърна гасконецът, — отивам в двореца на Бюси.
— Впрочем, не оставяйте краля сам на чудесния празник. Нека никой не бяга от града — останете в Лувъра като негови рицари. Бива ли? Тогава отивам да изпълня заръката ви.
Шико с писмото в ръка разпери пергела на дългите си нозе и изчезна.
Глава 46
Празникът на Тялото Христово
През тези осем дни събитията назряваха, както в безветрен и зноен летен ден в небесните дълбини зрее бурята.
Монсоро, отново на крак след двата дни треска, реши лично да причаква осквернителя на семейната му чест. Не откри никого и още повече се убеди в лицемерието на херцог д’Анжу и в долните му намерения спрямо Диана.
Бюси не прекъсна дневните посещения в дома на главния ловчия.
Но известен от Одоен за постоянните засади на оздравяващия граф, се въздържаше от нощни визити през прозореца.
Шико делеше времето си на две.
През едната половина оставаше неотлъчно с любимия си господар Анри Валоа и бдеше над него, както майка бди над рожбата си.
Другото време отделяше за близкия си приятел Горанфло, когото преди осем дни с големи усилия склони да се върне в килията и лично го достави в манастира, където абатът месир Жозеф Фулон най-топло посрещна кралския шут.
По време на това първо посещение на Шико в манастира много се говори за благочестието на краля и игуменът изглеждаше твърде много признателен на негово величество за честта, която щеше да направи на абатството с посещението си.
Честта дори надминаваше първоначалните очаквания: Анри по молба на почтения абат се съгласи да прекара в усамотение в манастира цялото денонощие.
Абатът още не можеше да повярва на щастието си, но Шико потвърди упованията на Жозеф Фулон. И понеже се знаеше, че кралят е благосклонен към шута, Шико бе поканен най-настоятелно пак да потостува на монасите, та гасконецът обеща да го стори.
Колкото до Горанфло, той поне с десет лакътя надхвърли ръста си в очите на монасите: нали тъкмо той така ловко бе успял да стане доверено лице на Шико. Даже хитър дипломат като Макиавели нямаше да се справи по-успешно.
Поканен да гостува, Шико гостуваше и винаги носеше — по джобовете, под пелерината, в широките си ботуши — бутилки с най-редки и изискани вина, затова брат Горанфло го приемаше дори още по-радушно от месир Жозеф Фулон.
Шико оставаше с часове заключен в килията на монаха и споделяше с него, казано най-общо, научните му бдения и молитвените екстази.
Два дена преди празника дори прекара в манастира цялата нощ — на следния ден в абатството се пусна слух, че Горанфло го бил склонил да сложи расото.
Колкото до краля, по същото време той даваше уроци по фехтовка на приятелите си, заедно с тях измисляше нови удари и особено усилено упражняваше д’Епернон, комуто съдбата бе избрала такъв опасен противник и който с явно вълнение очакваше решителния ден.
Всеки, който в определен нощен час би минал по улиците, щеше да срещне в квартал Света Женевиев странните монаси, вече описани в първите глави и по-скоро прилични на войници, отколкото на калугери.
Накрая бихме могли да допълним, за да завършим така нахвърлената картина, бихме могли да допълним, повтаряме, че дворецът на дьо Гиз стана едновременно и най-тайнственият, и най-неспокойният вертеп, който човек може да си представи. Отвън изглеждаше съвсем безлюден, но вътре беше пренаселен. Всяка вечер в големия салон, след като всички пердета по прозорците биваха плътно придърпвани, започваха тайни сбирки. Предшестваха ги трапези, на които се канеха само мъже, но въпреки това те се оглавяваха от госпожа дьо Монпансьо.
Принудени сме да съобщим на нашите читатели всички тези подробности, измъкнати от мемоарите на миналото, защото читателите няма да ги намерят в полицейските архиви.
Наистина полицията на онова безгрижно царуване изобщо не подозираше какво ще става, макар че заговорът, както личи, имаше доста голям обхват, а достойните граждани, които обхождаха нощем града с каска на главата и алебарда в ръка, нямаха повече подозрения от полицията, защото не бяха в състояние да предугаждат други опасности освен онези, които произтичат от огъня, крадците, бесните кучета и буйните пияници.
От време на време стражата се задържаше все пак пред странноприемницата „Пътеводна звезда“ на улица Арбр-Сек, но метр Ла Юриер се славеше като набожен католик и никой не би се усъмнил, че шумът, който идваше откъм заведението, не е посветен единствено на божията слава.
В такава обстановка град Париж доживя най-сетне, ден подир ден, до утрото на онова велико, отменено от конституционното правителство тържество, което се нарича празникът на Тялото Христово.
В този забележителен ден времето от сутринта беше чудесно, въздухът ухаеше от цветята, покрили и улиците.
Този ден Шико, който от две седмици си лягаше в спалнята на краля, събуди Анри рано-рано. Още никой не бе влизал в кралската спалня.
— Ох, Шико, Шико, откъде ми се взе на главата! — възкликна Анри. — Не бях виждал човек, който така не на място да прави всичко. Ти ме откъсна от най-приятния сън през живота ми.
— И какъв беше той?
— Сънувах, че скъпият ми Келюс е намушкал Антраге и се къпе в кръвта на своя противник. Но ето и утрото. Да вървим да се помолим на бога сънят ми да се изпълни. Викни слугите, Шико, хайде!
— Но какво искаш?
— Власеницата и бича.
— Не предпочиташ ли хубава закуска?
— Езичник! Кой слуша литургията в деня на Тялото Христово на пълен стомах?
— Прав си.
— Викни ги, Шико, хайде!
— Търпение — рече Шико, — часът е само осем, до вечерта ще успееш да се самобичуваш. Нека първо поговорим. Искаш ли да поговориш с приятеля си? Няма да съжаляваш, Валоа — аз, Шико, ти го казвам.
— Добре — съгласи се Анри, — да поговорим, но бързо.
— Как ще разделим деня, сине мой?
— На три части.
— За света троица, превъзходно. Какви ще бъдат частите?
— Първо, литургията в Сен-Жермен-л’Оксероа.
— Добре.
— След завръщането в Лувъра — лека закуска.
— Прекрасно!
— След това е шествието на каещите се по улиците и посещение на най-известните манастири в Париж, като се започне от манастира на якобинците и се завърши със „Света Женевиев“, където обещах на приора да прекарам до вдругиден в килията на един монах, почти светец, който цяла нощ ще се моли за успешната
