ни битка.
— Познавам го.
— Кого, светеца ли?
— Много добре го познавам.
— Още по-добре. Ще дойдеш с мен, Шико. Ще се молим заедно.
— То се знае. Иска ли питане!
— Тогава се обличай и да вървим.
— Чакай!
— Какво?
— Искам да разбера още някои подробности.
— А не може ли да ме питаш, докато ме обличат?
— Предпочитам, докато сме сами.
— Тогава питай, но бързо — времето тече.
— Какво ще правят придворните?
— Ще ме съпровождат.
— А брат ти?
— Ще бъде с мен.
— А твоята гвардия?
— Френската начело с Крийон ще ме чака в Лувъра, а швейцарците — пред вратите на абатството.
— Чудесно — каза Шико. — Сега вече всичко знам.
— Да викам ли слугите?
— Викни ги.
Анри позвъни с камбанката.
— Церемонията ще бъде прекрасна — продължи Шико.
— Надявам се Господ да се смили над нас.
— Ще видим утре. Но кажи ми, Анри, докато още не е дошъл никой, друго няма ли да споделиш с мен?
— Не. Да не съм пропуснал някоя подробност от церемонията?
— Не става дума за нея.
— А за кое?
— За никое.
— Но ти ме питаш.
— Вече твърдо ли е решено, че ще бъдеш в абатството „Света Женевиев“?
— Разбира се.
— И ще прекараш там нощта?
— Обещал съм.
— Е, щом нямаш повече какво да ми кажеш, синко, тогава аз ще ти кажа: тази церемония не ми харесва.
— Тоест?
— Не ми харесва. И след като закусим…
— След като закусим?…
— Ще те запозная с друга диспозиция, измислена от мен.
— Добре, съгласен съм.
— Дори и да не беше, няма никакво значение.
— Какво искаш да кажеш?
— Шт. Вече идват слугите.
Наистина лакеите отвориха завесите и се появиха бръснарят, парфюмеристът и камердинерът на негово величество. Те заобиколиха краля и всички едновременно започнаха над августейшата особа обреда, описан в началото на тази книга.
Когато тоалетът на негово величество беше на две трети завършен, съобщиха за идването на негово височество монсеньор херцог д’Анжу.
Анри се извърна към брат си, специално изписал на лицето си най-хубавата усмивка…
Херцогът бе съпроводен от господата дьо Монсоро, д’Епернон и Орили.
Д’Епернон и Орили останаха по-отзад.
Когато видя графа, все още блед и с още по-страховит от обичайния израз на лицето, Анри не можа да скрие учудването си.
Херцогът и главният ловчия забелязаха изненадата на краля.
— Господарю — каза херцогът, — граф дьо Монсоро дойде да изрази почитта си на ваше величество.
— Благодаря, господине — отговори Анри, — трогнат съм от вашата визита още повече, че бяхте тежко ранен, нали?
— Да, господарю.
— По време на лов, доколкото разбрах.
— На лов, господарю.
— Но сега сте по-добре, нали?
— Оздравях.
— Господарю — намеси се граф д’Анжу, — ако искате, след като се изповядаме и се причестим, граф дьо Монсоро да отиде да ни подготви един хубав лов в горите на Компиен.
— Но нали знаете — възрази Анри, — че утре…
Канеше се да каже: „… четирима мои приятели ще се бият с четирима ваши“, но усети, че трябва да пази тайна и млъкна.
— Нищо не знам, господарю — отговори херцог д’Анжу, — и ако ваше величество желае нещо да ми съобщи…
— Исках да кажа — довърши Анри, — че тази нощ ще прекарам в молитви в абатството „Света Женевиев“ и затова може би няма да съм готов за утре. Но господин графът нека отиде — ако ловът не стане утре, може да се уреди за вдругиден.
— Чухте ли? — обърна се херцогът към граф дьо Монсоро, който отговори с лек поклон:
— Да, монсеньор.
В същия миг влязоха Шомберг и Келюс. Кралят ги прие с отворени обятия.
— Още един ден — каза Келюс, след като поздрави краля.
— Но за щастие само един — вметна Шомберг.
В същото време Монсоро пък говореше с херцога:
— Като че ли целите да съм в изгнание, монсеньор?
— Нима дълг на главния ловчия не е да подготвя кралския лов? — засмя се херцогът.
— Разбирам — отвърна Монсоро — и съм наясно. Довечера изтича осмият ден на отсрочката, за която ме помолихте, и ваше височество предпочитате да ме изпратите в Компиен, за да не изпълните обещанието си. Внимавайте, ваше височество: още преди днешната вечер мога с една своя дума…
Франсоа хвана графа за ръката.
— Мълчете — помоли той, — напротив, изпълнявам точно онова обещание, за което споменавате.
— Говорете по-ясно.
— Всички ще научат за вашето заминаване, свързано с подготовката за лов. След като имате официално нареждане.
— Е, и?
— Но вие няма да заминете, а ще се скриете близо до къщата си. И тогава, известен, че ви няма, ще се появи човекът, за когото желаете да научите. Останалото си е ваша работа. Доколкото си спомням, нищо повече не съм обещал…
— А! Щом така стоят нещата… — подзе Монсоро.
— Имате моята дума — потвърди херцогът.
— Имам повече от думата ви, монсеньор — имам вашия подпис.
