— Да, кълна се в божия кръст, това ми е много добре известно.
И херцогът изостави Монсоро, за да отиде при брат си. Орили докосна ръката на д’Епернон:
— Всичко е наред.
— Какво? Кое е наред?
— Господин дьо Бюси няма да се бие утре.
— Господин дьо Бюси няма да се бие утре ли?
— Разчитайте на мен. Но кой ще му попречи?
— Важното е, че няма да участвува, нали?
— Ако стане така, мили мой магьоснико, ще получите хиляда екю.
— Господа — чу се гласът на Анри, който вече бе завършил тоалета си, — към Сен-Жермен- л’Оксероа.
— А после към абатството „Света Женевиев“, нали? — попита херцогът.
— Точно така — отговори кралят.
— Бъдете сигурен — вметна Шико, който препасваше рапирата си.
Анри излезе в галерията, където го чакаха придворните.
Глава 47
Която ще хвърли светлина върху предходната
Предната вечер, след като всичко беше решено и уговорено между господата дьо Гиз и анжуйците, господин дьо Монсоро се прибра и завари вкъщи Бюси.
Тогава Монсоро си помисли, че този смел дворянин, към когото той се отнасяше все така приятелски, може твърде много да се компрометира утре, ако не бъде предупреден, и реши да говори с него на четири очи.
— Скъпи графе — каза на младежа, — позволявате ли да ви дам един съвет?
— Естествено — отвърна Бюси. — Дори ви моля.
— На ваше място бих отсъствал утре от Париж.
— Аз ли? Защо?
— Единственото, което мога да ви кажа: отсъствието би ви спасило от големи неприятности.
— Какви неприятности? — учуди се Бюси и прониза с поглед графа.
— Нима не знаете какво ще стане утре?
— Нямам представа.
— Честно?
— Кълна се.
— Монсеньор херцог д’Анжу не е ли споделил нищо с вас?
— Не. Монсеньор херцогът споделя с мен само нещата, за които може да се говори на висок глас и бих добавил даже: за които почти всеки би могъл да говори на висок глас.
— Добре тогава, аз не съм херцог д’Анжу и обичам приятелите не заради себе си, а заради тях самите. Та ще ви кажа, скъпи графе, че за утре се подготвят важни събития и че поддръжниците на херцог д’Анжу и на господата дьо Гиз са замислили удар, чиято крайна цел може да бъде детронирането на краля.
Бюси погледна господин дьо Монсоро с известно недоверие, но лицето на графа изразяваше абсолютна искреност и тя не будеше никакво съмнение.
— Графе — отвърна Бюси, — знаете, че принадлежа на херцог д’Анжу, тоест нему принадлежат животът ми и моята шпага. Кралят, а аз никога не съм си позволявал нападки лично срещу него, ми е сърдит и не пропуска случай да каже или стори нещо против мен. Тъкмо утре — Бюси понижи глас, — казвам това само на вас, разбирате ли ме? — утре ще рискувам живота си, за да унизя Валоа в лицето на неговите фаворити.
— Значи твърдо сте решен да понесете всички последици от предаността си към херцог д’Анжу? — попита Монсоро.
— Да.
— Сигурно знаете докъде може да ви доведе това?
— Знам къде възнамерявам да спра. Независимо от причините да съм недоволен от краля, никога не бих вдигнал ръка срещу божия помазаник. Нека други го вършат, аз няма да посегна на никого и никому няма да нанеса удар, само ще следвам херцог д’Анжу, за да го защитя в случай на опасност.
Монсоро се замисли, след малко сложи ръка на рамото на Бюси и каза:
— Скъпи графе, херцог д’Анжу е лицемер, страхливец и предател, човек, способен от ревност или страх да жертва най-верния си слуга, най-предания си приятел. Скъпи графе, чуйте моя дружески съвет: оставете го, идете утре във венсенската си къща, вървете където и да е, но не участвайте в шествието по време на празника.
Бюси го изгледа внимателно.
— А защо вие самият оставате с херцог д’Анжу?
— Защото поради въпроси, свързани с моята чест, още някое време ще имам нужда от него — отговори графът.
— Е, и аз поради въпроси, засягащи моята чест, ще остана с херцога.
Граф Монсоро стисна ръка на Бюси и двамата се разделиха.
Вече разказахме в предишната глава, какво се случи по време на утринното обличане на краля на следващия ден.
Монсоро се прибра, уведоми жена си, че заминава за Компиен и веднага разпореди да бъде подготвено всичко за отпътуването му.
Диана с радост изслуша тази вест. Тя знаеше от мъжа си за подготвяния дуел между Бюси и д’Епернон, но от всички миньони на краля д’Епернон беше известен като последен по храброст и умение, затуй, когато мислеше за дуела, тя изпитваше едновременно страх и гордост.
Бюси още рано сутринта се яви при херцог д’Анжу и го съпроводи в Лувъра, там остана през цялото време в галерията.
Д’Анжу си тръгна от краля, взе Бюси и кралският кортеж потегли към Сен-Жермен л’Оксероа.
Когато видя Бюси, толкова прям, верен, предан, херцогът почувства нещо като угризение на съвестта, но две неща потиснаха добрите му подбуди: голямата власт, която имаше над него Бюси — както всеки силен човек над слабия, — вдъхваше на принца опасения, че Бюси, приближен до трона му, може да стане истинският крал; освен това Бюси беше влюбен в госпожа дьо Монсоро и любовта му нараняваше ревнивото сърце на Франсоа.
Обаче и Монсоро, от своя страна, будеше у него същото безпокойство, както Бюси и принцът си каза:
„Ако Бюси дойде с мен и с храбрата си подкрепа ми помогне да извоювам победата, защо ще ме интересува какво би казал или направил този Монсоро? Ако пък Бюси ме напусне, повече нищо няма да му дължа и също ще го изоставя.“
Поради двойнствените си мисли, посветени на Бюси, принцът нито за миг не изпускаше от очи младия мъж.
Видя го как със спокойно, усмихнато лице влезе в църквата, любезно даде път на противника си д’Епернон и коленичи отзад.
Тогава принцът му направи знак да се доближи. Така, както бяха заели местата в църквата, за да вижда Бюси, принцът трябваше да обръща глава назад, а ако го приближеше откъм лявата си страна, можеше да му хвърля по някой поглед.
Бяха минали вече петнадесети на минути от началото на литургията, когато в църквата влезе Реми и коленичи до своя господар. При появата на младия лекар херцогът трепна: той знаеше, че Бюси доверява на Одоен всичките си тайни.
И наистина след малко, когато двамата шепнешком размениха няколко думи, Реми скришом му подаде бележка.
Принцът усети, че кръвта му се смразява: адресът върху писъмцето беше написан с дребен изящен почерк.
„От нея — помисли си принцът, — пише му, че мъжът й няма да бъде в Париж.“
