Кралят беше подготвен за удара, херцогът го прие, без да му мигне окото.
— Да — каза невъзмутимо, — да, господин дьо Сен-Люк добре е видял и добре е чул. Аз заповядах да бъде убит господин дьо Бюси и ваше величество би трябвало да сте ми признателен, тъй като наистина господин дьо Бюси беше мой слуга, но колкото и да го разубеждавах, той се заканваше тази сутрин да вдигне оръжие против ваше величество.
— Лъжеш, убиецо! Лъжеш! — извика Сен-Люк. — Бюси, насечен от шпаги, Бюси, увиснал на железните остриета с пронизано бедро — този Бюси можеше да събуди само жал и у най-страшните си врагове, и най- страшните му врагове биха му помогнали. Но ти, ти — убиецът на Ла Мол и Коконас, ти уби Бюси, както уби един подир друг всичките си приятели. Ти уби Бюси не защото беше враг на брат ти, а защото бе посветен в тайните ти. О! Монсоро много добре знаеше защо си замислил това престъпление.
— Проклятие! — не се стърпя Крийон. — Защо не съм крал!
— Оскърбен съм във ваше присъствие, братко — каза херцогът, бял като платно от ужас, понеже стиснатият юмрук на Крийон и кръвясалите очи на Сен-Люк не му обещаваха безопасност.
— Излезте, Крийон! — рече кралят.
Крийон напусна.
— Правосъдие, господарю, правосъдие! — отново извика Сен-Люк.
— Господарю — намеси се херцогът, — накажете ме, че тази сутрин спасих приятелите на ваше величество и че осигурих бляскава победа за вашата кауза, която е и моя кауза.
— Но аз — обади се вече съвсем вбесен Сен-Люк, — аз ти казвам, че твоята кауза е зловеща и всичко, до което се докоснеш, предизвиква гнева господен. Господарю, господарю, вашият брат е станал покровител на приятелите ви, тежко им!
Кралят усети как тръпка на ужас разтърси тялото му.
В този миг отвън се дочу глух шум, енергични стъпки, бърз говор.
После настъпи дълбока, мъртвешка тишина.
И сред тишината, сякаш самите небеса потвърждаваха думите на Сен-Люк, три бавни, тържествени удара, нанесени от мощния юмрук на Крийон, разтърсиха вратата.
Студена пот изби по слепоочията на Анри, лицето му се разкриви.
— Победени! — извика той. — Моите клети приятели са победени!
— Не ви ли казах, господарю! — възкликна Сен-Люк.
Херцогът ужасен стисна ръце.
— Виждаш ли, страхливецо — продължи необуздано младежът, — ето как убийците спасяват честта на господарите си. Убий и мен, без шпага съм!
И той запрати копринената си ръкавица в лицето на херцога.
Франсоа изрева от ярост и стана по-блед от мъртвец.
Но кралят нищо не виждаше, нищо не чуваше. Той беше захлупил лице и шепнеше:
— О, бедните ми приятели, те са победени… може би с тежки рани. Кой ще ми каже истината?
— Аз, господарю — чу се гласът на Шико.
Кралят позна този приятелски глас и протегна ръце към Шико.
— Е? — каза той.
— Двама вече са мъртви, а третият всеки момент ще предаде богу дух.
— Кой е третият?
— Келюс, господарю.
— Къде е?
— В двореца Боаси, където наредих да го пренесат.
Кралят не го доизслуша и с горестен вик се хвърли към вратата.
Сен-Люк трябваше да заведе Диана при нейната приятелка Жана дьо Брисак, затова не беше дошъл веднага в Лувъра.
Жана три дни и нощи се грижи за клетата жена, измъчвана от жестока треска.
На четвъртия ден, изнемогвала от умората, Жана си позволи малка почивка. Но когато се върна след два часа в стаята на приятелката си, Диана вече я нямаше там.
Знае се, че Келюс — единствен от тримата защитници на краля, останал жив въпреки деветнайсетте си рани — умря в същия дворец Боаси, където Шико бе наредил да го пренесат, умря в ръцете на краля след трийсетдневна борба със смъртта.
Анри беше неутешим.
Той поръча за своите приятели великолепни паметници с мраморните им фигури в цял ръст.
Поръча специални литургии в тяхна памет и нареди на свещениците да се молят за душите им, а към привичните думи на своите сутрешни и вечерни молитви добави следното двустишие, което произнася до края на живота си:
Близо три месеца Крийон не изпусна от очи херцог д’Анжу, когото кралят възненавидя до края на дните си и никога не му прости.
После дойде септември и тогава Шико, който беше неотлъчно с господаря си и сигурно би го утешил, ако изобщо бе възможно Анри да бъде утешен, получи писмо от Бомското абатство.
То беше написано от ръката на краснописец и гласеше:
„Любезни господин Шико,
Тук въздухът е чудесен и в Бургундия тази година се очаква богата реколта от грозде. Говори се, че нашият господар кралят, комуто, ми се струва, спасих живота, е все още много опечален. Доведете го в абатството, любезни господин Шико, ще го почерпим с вино от 1550 година, което извадих от избата си. Това вино заличава и най-голямата тъга. Не се съмнявам, че то ще развесели краля, защото намерих в една от свещените книги следното забележително изречение: «Хубавото вино изпълва сърцето с веселие!» На латински звучи прекрасно, ще ви го дам да го прочетете. И така, елате, любезни господин Шико, елате с краля, елате с господин д’Епернон, с господин дьо Сен-Люк. Ще видите, тук всички ще се напием и ще се наядем до насита.
P. S. Кажете на краля, че поради грижите около моето настаняване тук още не съм имал време да се помоля за душите на неговите приятели, както искаше той, но веднага, щом приключи гроздоберът, непременно ще го направя.“
— Амин — рече Шико, — царството небесно им е осигурено.
Информация за текста
© 1846 Александър Дюма
Alexandre Dumas
La Dame de Monsoreau, 1846
Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2008
Редакция: Mummu, 2008
