страшничко си е.
— Чуваш ли ме добре? — попита гласът.
— Да, господа — с мъка изтръгна от гърлото си Анри, — слушам, прегънат под тежестта на твоя гняв.
— Мислиш ли, че си изпълнил всичко, което исках от теб — продължи гласът, — като се зае да вършиш всякакви глупости през деня? Това е само за лице — дълбоко в теб сърцето ти остава непроменено.
— Отлично казано — одобри Шико. — Всичко е правилно.
Прилепените за молитва длани на краля трепереха и приплясваха една в друга. Шико се приближи плътно до неговото легло.
— Е, как — прошепна Анри, — сега вече вярваш ли, нещастнико?
— Почакайте — каза Шико.
— Какво си намислил да правиш?
— По-тихо! Измъкни се от постелята си, само че тихо, и ме пусни на твоето място.
— Защо да правя това?
— За да може господният гняв да връхлети първо върху мен.
— Мислиш ли, че тогава той ще ме пощади?
— Не гарантирам, но нека опитаме.
И с ласкава настойчивост Шико избута краля от постелята му и се намести в нея.
— Сега, Анри — каза той, — седни в моето кресло и не ми пречи.
Анри се подчини, той взе да разбира.
— Не чувам да ми отговаряш — отново се раздаде гласът, — това потвърждава твоята закоравялост в греховете.
— О, прости ми, прости ми, господи! — замоли се Шико с гъгнивия глас на краля.
След това се наклони към Анри и прошепна: — Забавно, дявол да го вземе! Разбираш ли, сине мой, Господ бог не разпозна Шико.
— И какво от това? — учуди се Анри. — Какво искаш да докажеш?
— Потърпи малко, тепърва има какво да чуеш.
— Нечестивецо! — загърмя гласът.
— Да, господи, да — побърза да се съгласи Шико, — да, аз съм закоравял грешник, непоправим развратник.
— Тогава признай престъпленията си и се покай.
— Признавам — каза Шико, — че се държах като истински предател с моя братовчед Конде, чиято жена прелъстих, и се разкайвам.
— Какви, какви ги дрънкаш там? — зашепна кралят. — Замълчи, моля ти се! Тази история отдавна вече никого не интересува.
— Ах, вярно — съгласи се Шико, — да минем по-нататък.
— Говори — заповяда гласът.
— Признавам — продължи мнимият Анри, — че най-безсрамно ограбих поляците: те ме избраха за крал, а аз офейках една нощ с всички скъпоценности на кралството и сега се разкайвам за това.
— Ах, ти, безделнико — изсъска Анри, — какво си решил да припомняш? Всичко това е забравено.
— На всяка цена трябва и по-нататък да го залъгваме — възрази Шико. — Доверете ми се. Признавам — отново взе да гъгне шутът, — че похитих френския престол от своя брат херцог д’Алансон, на когото той принадлежеше по право, след като аз, отказал се по законен ред от френската корона, се съгласих да седна на полския трон, и сега се разкайвам за това.
— Негодник — задъха се кралят.
— Не става дума само за тези неща — забеляза гласът.
— Признавам, че влязох в заговор с добрата ми майчица Екатерина Медичи с цел да прогоним от Франция моя зет — Наварския крал, като предварително избихме всичките му приятели, да прогоним също и моята сестра — кралица Маргьорит, като предварително избих всичките й възлюблени, и сега се разкайвам искрено за това.
— Ах ти, разбойнико — гневно процеди през зъби кралят.
— Ваше величество, да не оскърбяваме Всевишния, като се опитваме да скрием от него онова, което и без нас му е отлично известно.
— Тук не става дума за политиката — каза гласът.
— Ах, ето че дойдохме до същността — сълзливо се отзова Шико. — Значи опряхме до моите нрави, така ли?
— Продължавай — прогърмя гласът.
— Самата истина, господи — каеше се Шико от името на краля, — аз съм твърде изнежен, ленив, слабохарактерен, глупав и лицемерен.
— Това е вярно — глухо потвърди гласът.
— Зле се отнасям с жените, преди всичко с моята жена, една толкова достойна особа.
— Подобава да възлюбиш жена си като самия себе си и да я предпочетеш пред всичко на света — настояваше гласът.
— Ах — отчаяно простена Шико, — тогава съм затънал в грехове.
— И ти подтикваш към грях другите, като им даваш пример.
— Всичко е вярно, напълно вярно.
— Ти едва не погуби бедния Сен-Люк.
— Я гледай! — възрази Шико. — А сигурен ли си, господи, че не съм го погубил окончателно?
— Не, той още не е погубен, но може да бъде погубен, а заедно с него и ти, ако още утре сутринта, и в никакъв случай не по-късно, не го оставиш да се върне вкъщи при семейството си.
— Аха — прошепна Шико на краля, — тук ми намирисва, че гласът дружи с дома на дьо Косе.
— И ако ти не направиш Сен-Люк херцог, а неговата жена херцогиня като възмездие за дните, през които е била принудена да живее като сламена вдовица.
— А ако не те послушам? — каза Шико, като придаде на гласа си явна нотка на несъгласие.
— Ако не ме послушаш — със страшна сила загърмя гласът, — ще кипиш цяла вечност в голям казан, където се варят вече и те очакват Сарданапал, Навуходоносор и маршал дьо Рец.
Анри III простена. Тази заплаха отново го хвърли в див страх.
— Чумата да ме тръшне! — изруга Шико. — Забележи, Анри, как небесата се интересуват от господин дьо Сен-Люк. По дяволите, може да помисли човек, че Господ му седи в джоба.
Но Анри или не чуваше шегите на Шико, или, ако ги чуваше, те не бяха в състояние да го успокоят.
— Аз съм загубен — потресен заяви той, — загубен съм, този глас свише ще ме убие.
— Този глас свише — подигравателно повтори думите му Шико. — Ах, този път се лъжеш. Гласът идва отстрани.
— Как — глас отстрани? — учуди се Анри.
— Ами да, нима не чуваш, сине мой? Гласът излиза от тази стена. Анри, Господ бог живее в Лувъра. Вероятно той, подобно на император Карл V, е решил да тръгне за Франция по пътя към ада.
— Безбожник! Богохулник!
— Но това е голяма чест за теб, Анри! Моите поздравления по този случай. Но трябва да ти призная, ти се отнасяш доста хладно към тази чест. Ами че помисли! Сам Господ бог, лично, се намира в Лувъра и е отделен от теб само с някаква стеничка, а ти не искаш да го навестиш. Какво става с теб, Валоа? Не мога да те позная, ти си станал просто невежлив.
В тази минута някаква съчка, свряна в ъгъла на камината, лумна с трясък и освети лицето на Шико
Изразът на това лице бе толкова весел, дори насмешлив, че кралят се учуди.
— Как — каза той, — и имаш още наглостта да се смееш? Ти дръзваш…
— Да, дръзвам — отвърна Шико — и сега ти сам ще дръзнеш, или нека иначе ме тръшне чумата. Помисли добре, сине мой, и постъпи така, както ти казвам.
— Ти искаш да ида да видя…
— Да не би Господ бог не се е приютил в съседната стая.
— Ами ако гласът заговори отново?
