радостта си. Ще имам работа! Ще имам пациенти!
— Е не, казах ви, че ви вземам само за себе си… и за моите приятели естествено. А сега — нищо друго ли не си спомняте?
— Нищо.
— Щом е така, помогнете ми да си обясня някои неща, ако е възможно.
— Как именно?
— Виждате ли… вие сте наблюдателен човек: броите крачките си, опипвате стените, запомняте гласовете. Не знаете ли защо след като сте ме превързали, се озовах на ръба на рова край Тампл?
— Вие?
— Да… аз… Може би сте помагали при пренасянето ми?
— В никакъв случай! Напротив, ако бяха поискали моя съвет, аз решително щях да се възпротивя срещу такова преместване. Студът можеше да ви напакости извънредно много.
— Не мога да си обясня как е могло да стане това. Желаете ли да продължим заедно издирването на този дом?
— Готов съм на всичко, което е угодно на вас, господине, но се боя, че от това няма никаква полза — всички къщи тук са напълно еднакви.
— Тогава — каза Бюси — трябва да ги огледаме през деня.
— Да, но през деня ще ни забележат.
— Тогава ще трябва да съберем сведения.
— Всичко ще разузнаем, монсеньор…
— И ще постигнем своето. Повярвай ми, Реми, от днес сме двама и съществуваме не насън, а наяве, а това вече не е никак малко.
Глава 11
За това, що за човек беше главният ловчия Бриан дьо Монсоро
Не бе дори радост, а някакъв необуздан възторг чувството, което обзе Бюси, когато се убеди, че жената на неговите блянове действително съществува и че тази жена му е оказала не насън, а наяве великолепното гостоприемство, неясния спомен за което той пазеше дълбоко в сърцето си.
Ето защо Бюси реши да не се разделя нито за миг с младия лекар, когото току-що бе издигнал в ранг на свой постоянен лечител. Той застави Реми да седне с него в носилката така, както си беше окаляй от главата до петите. Бюси се опасяваше, че ако дори за миг изпусне от погледа си Реми, той ще изчезне подобно на дивното видение от миналата нощ; трябваше да го отведе на всяка цена в дома си, където да го заключи до сутринта, а на следващия ден да решава дали да го пуска на свобода, или да не го пуска.
По време на обратния път бяха задавани нови въпроси, но отговорите им се въртяха в затворения кръг, който току-що очертахме. Реми льо Одоен знаеше не повече от Бюси. Вярно, лекарят, който не беше губил съзнание, потвърждаваше, че Бюси не бе бълнувал.
За всеки човек, започващ да се влюбва — а Бюси се бе влюбил от пръв поглед, — е извънредно важно да има подръка някого, с когото да може да говори за любимата жена. Вярно, че Реми не бе имал честта да види със собствените си очи красавицата, но за Бюси това беше още едно достойнство, защото му даваше възможност отново и отново да разказва на своя спътник до каква степен оригиналът превъзхожда във всички отношения копието си.
Бюси гореше от желание да прекара цялата нощ в разговори за прекрасната непозната, но Реми пристъпи към изпълнение на лекарските си задължения с това, че поиска от ранения да спи или най-малкото да пази постелята. Умората и болката от раната диктуваха на нашия герой същото решение и в края на краищата тези три могъщи сили взеха надмощие над него.
Преди да легне обаче, Бюси лично настани своя нов сътрапезник в три стаи на четвъртия етаж, които той сам заемаше в годините на младостта си. И чак след като се убеди, че младият лекар, доволен от своето ново жилище и от новата си съдба, подарена му от провидението, няма да избяга тайно от двореца, Бюси се оттегли в разкошните си покои на втория етаж.
Когато на другия ден се събуди, Реми вече стоеше до постелята му. Младият човек не бе могъл да повярва през цялата нощ в сполетялото го щастие и очакваше пробуждането на Бюси, за да се убеди, че всичко това не е сън.
— Е — заговори Реми, — как се чувствате?
— По-добре от всеки друг път, мили мой ескулапе, а вие? А вие доволен ли сте?
— Толкова много, мой сиятелни покровителю, че не бих сменил участта си със самия крал Анри III, макар че през вчерашния ден негово величество трябваше силно да скъси пътя си до рая. Но не е там работата, разрешете да погледна раната ви.
— Вижте я.
Бюси легна на една страна, за да може младият хирург да свали превръзката.
Раната бе зараснала превъзходно, краищата й се бяха съединили и имаха розов оттенък. Обнадежденият Бюси бе спал дълбоко през нощта и щастливото му настроение бе дошло на помощ на хирурга, за да не му остави почти никакви грижи.
— Е? — запита Бюси. — Какво ще кажете, метр Амброаз Паре?
— Ще кажа, че сте почти съвсем здрав, но ви откривам тази лекарска тайна с голям страх — да не ме отпратите обратно на улица Ботрейи, която е на петстотин и две крачки от известния дом.
— Който ние ще открием, прав ли съм, Реми?
— Напълно сигурен съм.
— Как го каза, момчето ми? — накара го да повтори Бюси.
— Простете ме — каза Реми със сълзи на очи, — наистина ли ми заговорихте на „ти“, монсеньор?
— Реми, аз винаги съм на „ти“ с тези, които обичам. Не ти ли харесва да се обръщам така към теб?
— Напротив — възкликна младият човек и се опита да хване ръката на Бюси, за да я целуне, — напротив, стори ми се, че не съм дочул добре. О! Монсеньор дьо Бюси, да не би да искате да се побъркам от радост?
— Не, приятелю, искам само и ти на свой ред да ме обикнеш и да се смяташ за член от моя дом, а така също, докато се настаняваш при мен, да ми позволиш днес да присъствам на церемонията по връчването на естортоера на краля11.
— Ах — каза Реми, — ето че веднага взехме да проявяваме неблагоразумието си.
— Е, не, напротив, обещавам ти да се държа кротко.
— Но нали ще трябва да яхнете коня си?
— Проклятие! Това е неизбежно.
— Разполагате ли с ездитен кон със спокоен алюр?
— Мога да избирам между четири такива.
— Тогава си изберете за днес онзи кон, на който бихте качили дамата от портрета, разбирате ли ме?
— Отлично, отлично ви разбирам. Послушайте, Реми, наистина успяхте да налучкате пътя към сърцето ми, страшно се боях да не ме спрете за този лов или, по-скоро, за това ловно представление, на което ще присъстват всички придворни дами и тълпи от любопитстващи гражданки. И съм сигурен, Реми, ти разбираш, че дамата от портрета трябва да принадлежи към двора или, във всеки случай, трябва да е поне парижанка. Без съмнение тя няма да е обикновена буржоазка: гоблените, финият емайл, рисуваният таван, креватът с белите и златни завеси — с една дума, целият този изискан разкош издава в нея дама с висок произход или поне богата жена. Какво ли пък, ако я срещна там, в гората?
— Всичко е възможно — философски заключи Одоен.
— С изключение на едно — да открием къде е домът й — въздъхна Бюси.
— И да проникнем в него, когато го открием — добави Реми.
— Виж, за това най-малко се безпокоя — каза Бюси. — Веднъж да се добера до входа на дома й — продължи той, — а там вече ще пусна в ход едно изпитано средство.
— Какво е то?
— Ще си докарам още един удар с шпага.
— Отлично — каза Реми, — думите ви ми дават надеждата, че ще ме задържите при себе си.
