Бюси и принцът се присъединиха към ловците. Господин дьо Монсоро майсторски ръководеше лова. Кралят остана възхитен от умението, с което този опитен ловчия избра местата за почивки и разположи смените на кучетата и конете. Лопатарят, който кучетата гониха не по-малко от два часа в заобиколения участък от четири-пет левги, се появи двадесетина пъти пред очите на ловците и в края на краищата се натъкна точно на копието на краля.
Господин дьо Монсоро прие поздравленията на негово величество и на херцог д’Анжу.
— Монсеньор — каза той, — щастлив съм да заслужа похвалата ви, защото именно на вас трябва да благодаря за длъжността си.
— Но на вас ви е известно, господине — каза херцогът, — че за да имате и занапред нашата благодарност, трябва тази вечер да заминете за Фонтенбло; кралят желае вдругиден да започне там лов, който да продължи няколко дни, а вие разполагате едва с един ден, за да се запознаете с тамошната гора.
— Известно ми е всичко, монсеньор — отвърна Монсоро, — напълно готов съм да отпътувам и ще сторя това тази нощ.
— Ах, ето че се почна, господин дьо Монсоро! — възкликна Бюси. — От днес нататък няма да има за вас покой. Желали сте да бъдете главен ловчия и желанието ви се е сбъднало. Сега, като на главен ловчия, ви се полага да спите петдесетина нощи по-малко през годината в сравнение с останалите. Пак добре, че не сте женен, господине.
Бюси произнесе тези думи със смях. Херцогът хвърли пронизващ поглед към главния ловчия, след което се обърна към краля и поздрави своя коронован брат с това, че здравословното му състояние в сравнение с предишния ден значително се е подобрило.
Що се отнася до граф Монсоро, шегата на Бюси отново наложи върху страните му мъртвешка бледност, която придаде на лицето му още по-зловещ израз.
Глава 12
За това, как Бюси намери едновременно и портрета, и оригинала му
Ловът завърши към четири часа следобед, а към пет целият двор се връщаше в Париж. Отгатнал сякаш желанието на херцог д’Анжу, кралят заповяда да минат през Сент-Антоанското предградие.
Господин дьо Монсоро под предлог на предстоящото му същата вечер заминаване се прости с краля и принцовете и потегли със своите ловджии към Фроманто.
Когато минаваха покрай Бастилията, кралят обърна внимание на спътниците си върху гордия и мрачен вид на тази крепостна твърдина. Това бе деликатен начин да напомни на придворните какво ги очаква, ако някой прекрасен ден им хрумне да се прехвърлят във вражеския стан.
Намекът беше разбран и придворните удвоиха раболепното си поведение пред него.
През това време херцог д’Анжу тихо обясняваше на Бюси, който яздеше рамо до рамо с него:
— Гледай внимателно, Бюси, гледай добре: виждаш, ли вдясно дървена къщичка с малка статуя на светата Дева под билото на покрива? Започни оттам и преброй още три след нея.
— Преброих — каза Бюси.
— Нас ни интересува петата къща — каза херцогът, — онази, която гледа срещу улица Сент- Катрин.
— Виждам, монсеньор. Погледнете, погледнете, народът се е струпал по всички прозорци при тръбните звуци, възвестяващи за идването на краля.
— С изключение на прозорците на къщата, която ти показах — каза херцогът, — те продължават да са плътно затворени.
— Но на един от тях завесата леко се отмести — каза Бюси и почувства как сърцето му силно заби.
— И все пак нищо не ще успееш да видиш зад нея. О!… Тази дама здраво се пази, или пък здраво я пазят. Във всеки случай това е домът, който ни интересува. В двореца ще ти дам ключа от него.
Бюси хвърли жаден поглед към тесния отвор между завесите, но колкото и да напрягаше зрението си, не можа да различи нищо.
Вече в двореца си, херцогът незабавно връчи на Бюси ключа и още веднъж го посъветва да бъде предпазлив. Бюси му обеща да изпълни всичко, което се иска от него, и побърза да се прибере вкъщи.
— Всичко наред ли е? — попита той Реми.
— С този въпрос щях да се обърна и аз към вас, господине.
— Нищо ли не можа да откриеш?
— Домът се оказа толкова неразличим от другите през деня, колкото и през нощта. Мотах се без полза между пет-шест съседни къщи.
— В такъв случай — каза Бюси, — на мен, изглежда, ми е провървяло повече, драги ми Одоен.
— Как да разбирам това, монсеньор? Нима вие също сте търсили този дом?
— Не, аз просто минах по същата улица.
— И разпознахте вратата?
— Провидението, приятелю мой, има свои околни пътища и тайни.
— А кое ви кара да сте сигурен, че това е същият дом?
— Няма да кажа, че съм сигурен, но се надявам.
— А кога ще разбера дали ви се е удало да намерите това, което търсите?
— Утре сутринта.
— А дотогава няма ли да ви трябвам?
— Не, драги Реми.
— Не може ли поне да ви придружавам?
— Изключено.
— Поне бъдете внимателен, монсеньор.
— Ах! — каза Бюси. — Съветът ви е излишен. Аз се славя с предпазливостта си.
Бюси се наобядва добре като човек, който не знае къде и какво ще вечеря, след това, когато удари осем часът, подбра най-добрата си шпага, напъха в пояса си два пистолета, въпреки неотдавна издадения кралски указ, и заповяда да му докарат носилката, с която бе отнесен до улица Сен-Пол. Пристигнал на посоченото място, той позна къщата със светата Дева, отброи четири къщи, увери се, че петата е същата, която му показа херцогът, и като се загърна с тъмната си широка наметка, се притаи на ъгъла на улица Сент-Катрин, решил да изчака два часа, а ако и след това никой не се появи — да постъпи както се случи.
Когато Бюси застана в засада, на камбанарията на черквата „Свети Павел“ удари девет часът. Не бяха минали и десет минути, когато забеляза в мрака двама конници, излизащи от портите на Бастилията. Те спряха пред Турнелския дворец. Единият слезе от коня и хвърли поводите на другия, по всяка вероятност негов слуга, който обърна конете и препусна с тях обратно по пътя, по който бяха дошли. След като изчака, докато конете и ездачът потънат в нощната тъма, господинът тръгна към дома, наблюдаван от Бюси.
Няколко крачки, преди да стигне до входната врата, непознатият направи голям кръг, сякаш за да изследва мястото наоколо, и след като се увери, че никой не го следи, влезе в дома.
Бюси чу как вратата се захлопна с трясък.
Изчака още малко, за да не би тайнственият пришълец да се задържи зад прозорчето и да огледа улицата; няколко минути по-късно Бюси напусна своето убежище, пресече улицата, отвори вратата с ключа и безшумно я заключи след себе си.
Сетне погледна през прозорчето. То бе тъкмо на височината на очите му и това го зарадва: положително именно през него бе наблюдавал Келюс.
Но Бюси бе проникнал в заветния дом не за да стърчи на входната врата. Той бавно тръгна навред, затърси с ръце стените за опора и в края на антрето, отляво, напипа с крак първото стъпало на стълбите.
И тук Бюси се спря по две причини: първо, той почувства, че от вълнение му се подкосяват краката, второ, чу глас, който каза:
— Гертруда, предупредете вашата господарка, че съм тук и искам да вляза при нея.
Молбата бе отправена с повелителен тон, изключваш всякакъв отказ. Минута по-късно Бюси чу гласа на прислужницата:
