да се намерят най-малко петдесетина бутилки, пред които виното на неговия събрат от Монмартърските порти било просто джибри.
— Самата истина — засвидетелства Горанфло.
— Как? Истина? — възмути се Шико. — А сте седнали да се наливате с тази противна боядисана вода, когато трябва да протегнете само ръка, за да пийнете от истинското вино? Пфу!
И Шико грабна чашата му и плисна съдържанието й на пода.
— Всичко с времето си, братко мой — каза Горанфло. — Виното е добро, ако след като го изпиеш, ти остава само да благодариш на Всевишния, създал тази благодат. Но ако трябва да държиш реч, водата е за предпочитане, не по вкус, разбира се, а по въздействие: facunda estaqua17.
— Ами! — възрази му Шико. — Magis facundum est vinum18, и за доказателство ще поръчам бутилка от вашето романейско, макар че днес на мен също ми предстои да държа реч. Аз вярвам в чудотворната сила на виното; кажете честно, Горанфло, посъветвайте ме, какво мезе върви към него?
— Само не тази противна трева — каза монахът. — Нищо по-лошо не може да се измисли от нея.
— Бррр! — потрепери Шико, след като взе чинията и я поднесе до носа си. — Бррр!
Сетне отвори малкото прозорче и изхвърли на улицата спанака заедно с чинията.
— Метр Клод! — обърна се той да повика съдържателя.
Съдържателят, който, изглежда, подслушваше зад вратата, изникна мигом на прага.
— Метр Клод, донесете ми две бутилки от романейското, което, по думите ви, е от най-добрия сорт.
— Две бутилки! — учуди се Горанфло. — Защо две? Аз няма да пия.
— Ако щяхте да пиете, щях да поръчам четири, шест, всички бутилки, които може да се намерят в избата. Но щом като пия сам, две бутилки ще са ми достатъчни, не съм кой знае какъв пияч.
— И наистина — съгласи се Горанфло — две бутилки е разумно, ако при това замезвате само с постна храна, вашият духовник няма да вземе да ви порицава.
— То се знае. Кой ще яде блажно в срядата на великия пост? Само това остава.
Метр Бономе слезе в избата за бутилките, а Шико отиде до шкафа с провизиите и измъкна оттам охранена майска кокошка.
— Какво правите там, братко мой? — възкликна Горанфло, който следеше с неволен интерес всички движения на гасконеца. — Какво правите там?
— Както виждате, хванах този шаран от страх някой друг да не сложи лапа върху него. В срядата на великия пост този род храна се ползува с особен успех.
— Шаран ли? — изуми се Горанфло.
— Естествено шаран — каза Шико и взе да върти пред очите му апетитната птица.
— А откога шараните са с клюнове? — попита монахът.
— Клюн! — изненада се гасконецът. — Къде виждате клюн? Това е рибешка глава.
— А крилата?
— Плавници.
— А перата?
— Това са люспи, мили ми Горанфло, пиян ли сте, не мога да ви разбера?
— Пиян! — възмути се Горанфло. — Аз пиян! Това е вече прекалено. Аз пиян! Ял съм само спанак и не съм пил нищо освен вода.
— Така ли? Значи спанакът е претоварил стомаха ви, а водата ви е ударила в главата.
— По дяволите! — каза Горанфло. — Ето го нашият стопанин, той да отсъди.
— Какво да отсъди?
— Шаран ли е това, или кокошка.
— Съгласен съм, но отначало нека отвори виното. Искам да го пробвам на вкус. Отворете една бутилка, метр Клод.
Метр Клод измъкна тапата на бутилката и наля до половина чашата на Шико. Шико я пресуши и примлясна.
— Аха! — каза той. — Никак не ме бива за дегустатор. Езикът ми е напълно лишен от памет; не мога да определя по-добро или по-лошо е от онова, което пихме при Монмартърските порти. Дори не съм сигурен дали е същото вино.
Очите на брат Горанфло засвяткаха при вида на няколкото капки рубинова влага, останали на дъното на чашата.
— Вземете, братко мой — каза Шико, като наля съвсем малко вино в чашата на монаха, — вие сте призван в грешния ни живот да служите на ближния; насочете ме по правия път.
Горанфло взе чашата, поднесе я до устните си и с наслада прецеди бавно през зъби нейното съдържание.
— Няма съмнение, виното е от същия сорт — заключи той, — но…
— Но?… — повтори Шико.
— Но беше твърде малко, за да реша по-добро или по-лошо е от монмартърското.
— А аз държа много да зная това. Чумата да ме тръшне! Не искам да ме мамят и ако на вас, братко мой, не ви предстоеше да държите реч, бих ви помолил да опитате още веднъж това вино.
— Ще го направя заради вас само — съгласи се монахът.
— Дявол го взел! — заключи Шико и напълни чашата му до половина.
Горанфло с не по-малко уважение от първия път я поднесе до устните си и пожабурка виното със същото съзнание за отговорност.
— Това е по-добро — обяви той присъдата си. — Това е по-добро. Гарантирам.
— Гледай ти! Сякаш сте се наговорили с нашия стопанин.
— Истинският познавач — изрече Горанфло — трябва да определи по първата глътка сорта на виното, по втората — марката, по третата — годината на производството.
— О! Годината! Как бих желал да разбера кога е правено.
— Няма нищо по-лесно — подаде чашата си Горанфло, — капнете ми малко. Две-три капки, не повече, и ще ви кажа.
Шико напълни три четвърти от чашата и монахът бавно, без да прекъсва, я пресуши.
— Хиляда петстотин шейсет и първа — заключи той и постави чашата на масата.
— Ей богу! — възкликна Клод Бономе. — Хиляда петстотин шейсет и първа година, без грешка!
— Брат Горанфло — свали пред него шапка с поклон Шико, — в Рим са обявили мнозина за светци, но те не се връзват и на малкия ви пръст.
— Всичко опира до навика, братко мой, нищо повече — скромно забеляза Горанфло.
— И до таланта — възрази Шико. — Чумата да ме тръшне! Един навик още нищо не значи, по себе си знам, а аз съм човек с навици. Почакайте, какво правите?
— Нима не виждате? Ставам.
— Защо?
— Отивам в манастира.
— Без да опитате от шарана ми?
— Ах, да! — сети се Горанфло. — Изглежда, моят достоен брат разбира толкова от храна, колкото и от вино. Метр Бономе, що за животинка е това?
И брат Горанфло посочи с пръст предмета на спора.
Съдържателят изненадано зяпна човека, задал му такъв въпрос.
— Да — настоя Шико, — вас питат: какво е това?
— Дявол да го вземе! — каза съдържателят. — Ами че кокошка.
— Кокошка! — объркан повтори Шико.
— И дори от Ман — продължи метр Клод.
— Казвах ли ви! — тържествуващо отсече Горанфло.
— Да, очевидно съм се заблудил. Но страшно ми се ще да изям тази кокошка и в същото време да не изпадна в грях. Чуйте ме, братко мой, бъдете така добър — в името на нашата взаимна любов, поръсете я с няколко капки вода и я наречете шаран.
